ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 355
София,08.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 610 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. М. от [населено място], обл.П., чрез адв. М. С. срещу решение №584 от 20.11.2015г., постановено по в.гр.д. №876/2015г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено изцяло решение №723 от 02.10.2015г., постановено по гр.дело №1744/2015г. по описа на Пазарджишкия районен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Г. М. срещу Областна дирекция „Земеделие“, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ-за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед №ЧР-05-23 от 22.04.2015г. на директора на ОД „Земеделие“, [населено място], издадена на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.188, т.3 от КТ; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ-за възстановяване на заеманата от нея до уволнението длъжност „главен специалист” в Общинска служба по земеделие-гр.Септември, офис Л.-териториална структура на ОД „Земеделие“, [населено място] и с правно основание чл. чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето на оставане без работа.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба ОД „Земеделие“, [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв. Ж. К.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение Пазарджишкият окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционното решение на Пазарджишикия районен съд и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от С. Г. М. срещу ОД „Земеделие“, [населено място] обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „главен специалист в Общинска служба по земеделие [населено място]- териториално звено към Областна дирекция „Земеделие“, [населено място], с място на работа [населено място]. Със заповед №ЧР-05-23/22.04.2015г., на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.188, т.3 от КТ трудовото правоотношение е прекратено с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, връчена на ищцата лично на 24.04.2015г. В уволнителната заповед са изложени подробно фактически и правни основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Работодателят е приел, че е извършено нарушение по чл.190, ал.1, т.7, във вр. с чл.187, т.3 от КТ-неизпълнение на възложената работа. Като член на комисията, с правомощия на поземлен орган, М. не е проучила задълбочено, обективно, пълно и всестранно преписката, с оглед на което, в нарушение на чл.13, ал.10 от ЗВСГЗГФ е подписала основното решение №4 от 23.09.2014г., както и произтичащите от него решения от 30.09.2014г. за отделните землища в [община]. В следствие на тези действия, съответно бездействия, гори и земи от Д., вписани в КВС за землището на [населено място], съответно в кадастралната карта и регистрите към нея, незаконосъобразно са били прехвърлени на [община], чрез промени в регистър собственици и регистър имоти. Не е изпълнила и задълженията си от длъжностната характеристика по т.5.6, т.5.15, т.5.27, т.7.1 и т.7.2.2. Приел е още, че е извършено нарушение по чл.190, ал.1, т.4, във вр. с чл.187, т.8, предл.1-во и чл.190, ал.1, т.7, във вр. с чл.187, т.8, предл.2-ро от КТ-злоупотреба с доверието на работодателя, уронване на доброто му име пред трети лица и колектива. Влючването в комисията, с правомощия на поземлен орган е акт на голямо доверие от страна на работодателя, което не е оправдано. Служителят не е проявил необходимото усърдие и лоялност към работодателя, с което изцяло е компроментирал неговото доверие. Налице е уронване на доброто име на ОДЗ-П. и в частност на ОСЗ-Септември, както пред колектива, така и пред трети лица: МЗХ, Прокуратурата, МВР, Д., които са извършили проверки и други действия от тяхната компетентност, пред обществеността-сигнали на граждани и публикации в централния и местния печат. Работодателят е взел предвид и нарушение по чл.190, ал.1, т.7 във вр. с чл.187, т.10 във вр. с чл.8, ал.1, пр.2-ро и чл.17, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл.107а, ал.19 във вр. с т.5.24 от длъжностната характеристика.
Установено е по делото, че въз основа на постъпил сигнал до МЗХ с вх.№94-598/13.02.2015г. за допуснати нередности при прилагане на разпоредбите на ЗСПЗЗ, със Заповед №РД-06-51 от 26.02.2015г., директорът на ответната дирекция е назначил комисия, която да извърши проверка. Комисията е извършила проверка и е изготвила доклад от 09.03.2015г. От събраните по делото писмени доказателства, представени от ответника, съдебно-техническа експертиза и доклада на комисията от 09.03.2015г., съдът е приел за установено, че Поземлена комисия [населено място] през 2000г. със свои решения по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ е възстановила правото на собственост върху гори и земи от горския фонд в землищата на: [населено място]-решение №0001 от 01.08.2000г., [населено място]-решение №С-001 от 26.07.2000г., [населено място]-решение №2 от 21.07.2000г., с.момина Клисура-решение №002 от 26.07.2000г., [населено място]-решение № М-001 от 12.06.2000г. и [населено място]-решение №Д-002 от 12.06.2000г. С посочените решения имотите от горския фонд са възстановени на съответните кметства в [община], които са подали съответни заявления до ПК [населено място]. Извършен е и въвод във владение върху възстановените имоти. С решение №112 от 08.03.2010г., постановено по в.гр.д.№463/2009г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, влязло в законна сила на 24.02.2011г., по иск на държавата е прието за установено по отношение на ответната [община], че гора, находяща се в землищата на [населено място]-с площ 11 000.070 дка, [населено място]-с площ 54 200.000 дка, [населено място]-с площ 35 000.000 дка, с Момина Клисура и [населено място]-с площ 30 700.000 дка, [населено място]-с площ 44 300.000 дка и [населено място]-с площ 650, 000 дка, са държавна собственост и е осъдена [община] да предаде владението на гореописаните недвижими имоти на държавата. Със заявление вх.№ВС-28-22/16.03.2011г., пълномощник на МЗХ е депозирал в ОСЗ [населено място] влязлото в сила решение за изпълнение и въвеждане на промени в регистъра на собствениците и регистъра на имотите на 641 броя гори. Съдебното решение е отразено в регистрите през април 2011г. и като собственик е регистрирано МЗХ-държавно лесничейство. На 18.09.2014г., като правоприемник на бившата ПК Б., е внесено искане от кмета на [община], с което е представено влязлото в сила решение №126/19.02.2010г., постановено по гр.д.№3308 от 2009г. по описа на РС-пазарджик, с което е отменен изричен отказ на ОСЗ [населено място] за поправка на явна фактическа грешка по постановените и влезли в сила решения през 2000г. на бившата ПК-Б. за възстановяване правото на собственост върху отнети гори и земи от горския фонд в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]. Исканата поправка е в смисъл-вместо на отделните кметства, собствеността да се счете възстановена на общината. Съдът е приел, че издаденият изричен отказ за поправка на явна фактическа грешка е нищожен, тъй като е издаден еднолично от началника на ОСЗ [населено място], а не от назначената комисия, която следва да действа като колективен орган. Безспорно ищцата е член на комисия, овластена да разглежда искания, да решава и подписва решения за възстановяване на собствеността и обезщетения на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, определена с нарочна заповед. От комисията в състав инж.А. К.-началник на ОСЗ [населено място], С. М.-главен специалист ОСЗ [населено място] и Е. Арнаудска- главен специалист ОСЗ [населено място] е издадено и подписано решение №4 от 23.09.2014г. по постъпилото искане на кмета на общ.Б., с което се допълват и изменят решенията на ПК Б. от 2000г. Въз основа на него са издадени решения за признаване правото на собственост върху отнети земи и гори от горския фонд по ЗВСГЗДФ, в които като собственик е посочена [община]. Постановени са решения за землището на [населено място]-№Д-4/30.09.2014г., за землището на [населено място]-№М-64/30.09.2014г., за землището на [населено място]-№С-3/30.09.2014г., за землището на [населено място]-№Г-7/30.09.2014г., за землището на [населено място]-№К-4/30.09.2014г. и за землището на [населено място]-№Б-2/30.09.2014г. и Б-3/30.09.2014г. От началника К. е възложено на ФИТД [фирма] да извърши промени в регистъра на собствениците, като вместо държавата, в лицето на МЗХ-ДЛ, се запише за собственик [община]. Назначена е нарочна комисия, след подаване на сигнала, която с решение от 08.04.2015г. след като са констатирани допуснатите нарушения на закона, е взела решение да се анулира решение №4/23.09.2014г. на ОСЗ [населено място], както и да се анулират решенията по чл.17, ал.7 ППЗСПЗЗ от 30.09.2014г. по преписките за горите в землищата на посочените по-горе населени места. В тази комисия е участвала и ищцата. След подадения сигнал със случая се е занимала и Д.. Видно от представената по делото длъжностна характеристика, основните трудови функции и отговорности на ищцата включват задължението да подпомага процесите по възстановяване правото на собственост на земеделските земи, гори и земи от горския фонд и поддържа КВС, да изпълнява коректно и в срок възложените задачи за нормалното протичане на работния процес в службата, да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността, да отговаря за изпълнение на поставените задачи качествено и в срок, в съответствие с преките задължения за длъжността и отговаря за точното спазване на административните процедури, уреждащи специфичната дейност на общинската служба по земеделие. Именно неизпълнението на тези задължения й е вменено като нарушение, дало основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. До ищцата е изпратена писмена покана за даване на обяснения-изх.№РД-03-7010/16.03.2015г., заедно с доклада на комисията от 09.03.2015г., като в поканата са поставени редица въпроси, касаещи именно постановяване на описаните по-горе решения от 2014г., с които чрез поправка на фактическа грешка е посочен като собственик, на когото е възстановен имота [община]. Ищцата е дала писмени обяснения, в които е посочила, че е подписала решението в офиса си в [населено място], като то и било предоставено за подпис от председателя на комисиата К., вече подписано и от другия служител. Посочила е, че не са обсъждане документите от комисията, не и е станало известно наличието на съдебно решение, с което е решен спор за материално право в полза на Държавата. Според нея, този начин на подписване на решенията бил практика. Твърди, че не е издала последващите решения въз основа на това. Не работела в [община] и няма достъп до данните. Подписала ги след като й били предоставени, изготвени от служители в офиса в Б.. Оспорва подписа си под едно от тях-за кметство [населено място]. В производството по делото е открито производство по оспорване автентичността на въпросното решение, като оспорването не е доказано-заключението на назначената съдебн-почеркова експертиза е установило, че подписа под решението е на С. М..
От правна страна въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:
Процесната заповед за уволнение напълно отговаря на изискванията на чл.195 КТ-в нея точно и ясно са индивидуализирани нарушенията, установен е периода на извършването им и правилно е определена правната им квалификация. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е закрепено в закона с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ, както и за осигуряване на възможността на наказвания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 от КТ. В конкретния случай, от мотивите на заповедта е ясно както кой е нарушителят, така и какво е нарушението и кога е извършено, какво е наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага. В заповедта са изложени фактически твърдения, очертаващи времето и начина на извършване на нарушението, описани са извършените нарушения, както като обстоятелства, така и чрез конкретни правни норми, които са нарушени. Ясно е, че се касае за действия-издаване, съответно подписване на конкретни решения, с които действия жалбоподателката, според работодателя е допуснала очертаните в заповедта нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл.194 КТ-до изтичането на една година от извършването и преди изтичането на двумесечния срок от узнаването му, като за начална дата на това узнаване съдът е приел писмо вх.№03-520/25.02.2015г. на МЗХ, ГД „Земеделие и регионална политика“. Спазена е и разпоредбата на чл.193 КТ-с писмена покана от ищцата са поискани обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, такива са дадени от нея и са взети предвид от работодателя. В поканата за излагане на писмени обяснения са описани детайлно обстоятелствата, които в последствие са очертали фактическия състав на вменените на ищцата дисциплинарни нарушения. Налице е пълно съвпадение между тези обстоятелства, за които са искани обяснения и нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание със заповедта за уволнение. На практика, както в писмените си обяснения, така и в хода на съдебното производство ищцата не е оспорвала, че е извършила действията, от които работодателят извежда вменените й дисциплинарни нарушения, обосновали дисциплинарната й отговорност. С изключение на едно от решенията, за останалите ищцата не оспорва, че ги е подписала като член на нарочна комисия, оправомощена да издава решения от този вид. Оспорването й се свежда до довода, че решенията са подписани „при условия на неинформираност“ и в съответствие с установена практика. Следователно ищцата е подписала решенията, без да се е запознала с обстоятелствата и документите, нещо повече-посочила е, че комисията не е заседавала, не е извършила обсъждане, на практика не е формирала решение. При постановяване на тези решения комисията изобщо не е взела предвид и по този начин изцяло е игнорирала воденото съдебно производство приключило с влязъл сила съдебен акт, който е задължителен за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Ищцата, като служител с дългогодишен опит и стаж, е следвало да изпълнява коректно възложените й задачи. Поведението на други длъжностни лица, и в частност на председателя на комисията, не я освобождава от задължението да извърши проверка и сама да формира становището си, съответно да вземе участие при постановяване на решението, като акт на колективен орган. Смисълът и значението на комисиите във връзка с поземлената собственост е именно осигуряването на законосъобразно решение-след съобразяване на всички данни и разпоредбите на закона. Неизпълнението на възложената работа е особено съществено нарушение на трудовата дисциплина, тъй като засяга престацията на работната сила от стран на работника или служителя.
В заповедта за наказване работодателят се е е позовал и на друго основание-злоупотреба с доверието на работодателя-чл.190, ал.1, т.4 във вр. с чл.187, т.8 от КТ. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компроментиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието /действие или бездействие/ е извършено умишлено. Злоупотребата с доверието на работодателя, като дисциплинарно нарушение не е обусловена от наличието на умисъл. Ако те са извършени умишлено, това ги утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те са нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа. Нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 от КТ може да причинят имуществена вреда на работодателя. Ако те са причинили такава вреда, работникът освен дисциплинарната отговорност, носи и отговорност за обезщетение по чл. 203 до чл. 212 КТ. Липсата на имуществена вреда е правно релевантна, тъй като има значение за тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, но в никакъв случай не изключва дисциплинарната отговорност. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността
Сигнал от граждани, приложен по делото, е изпратен както до Министъра на земеделието и храните, така и до МВР, главния прокурор, Комисия по корупция О. при ЕК и видно от доказателствата по делото действията са предмет на проверка от Д.. Именно поради това, съдът е приел, че с извършеното ищцата е осъществила и този състав, обосноваващ дисциплинарна отговорност.
Касае се за допуснатото от ищцата дисциплинарно нарушение представляващо съществено неизпълнение на основните възложени и трудови функции и отговорности. Няма обстоятелства, които изключват субективния елемент на нарушението – нейната вина. В случая не се твърди и не са налице доказателства ищцата своевременно да е възразила или да е сигнализира работодателя за трудности при изпълнение на възложените й функции или както се твърди в исковата молба – недостатъчно добре уредени условия на труд, липсата на правна експертиза при произнасянето, липсата на парола за ищцата за работа с данните на територията на [община]. Поради това тези обстоятелства не изключват нейната вина под формата на небрежност. Доказаният в настоящото производство факт, че едно от вторичните решения постановени от същата комисия – не носи подписа на ищцата, не изключва нейната отговорност за незаконосъобразното постановяване на всички останали. Без значение са доводите, че постановените решения са нищожни и тъй като не пораждат правни последици, то не биха могли да доведат до някакъв вредоносен резултат. Достатъчно е, че тези решения със съществуването си са породили правна несигурност и са засегнали широк кръг от обществени интереси. Касае се за съдебно установени права върху хиляди декари земи и гори от горския фонд, находящи се в землището на няколко селища, които права са били игнорирани при издаването на тези решения от колективен орган, чийто пълноправен член е била и ищцата. Без значение е и обстоятелството, че с последващо решение на същия орган са отменени постановените решения, дали основание за предприемане на дисциплинарното производство.
С оглед на конкретните данни по делото, въззивният съд е приел, че тежестта на извършените нарушения съответстват на тежестта на наложеното наказание съобразно с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. За тежестта на нарушението от значение е преди всичко значимостта на неизпълненото задължение, както и поведението на работника и служителя. В настоящия случай безспорно се установява, че на ищцата не са били налагани други дисциплинарни наказания /твърдения и доказателства за друго липсват/. Нарушението е обаче от такова естество,че е достатъчно тежко само по себе си. Безспорно такова нарушение се отразява отрицателно върху доверието по отношение на цялата институция. Следва да се има предвид, че в конкретния случай са злепоставени държавни интереси, а тези служби имат правомощия по отношение, както на държавни, така на общински и на частни интереси. Именно тяхната дейност следва да осигури точното прилагане на закона и опазване правата и законните интереси на всички субекти в сферата на дейност на Областните дирекции „Земеделие“.
По изложените съображения, съдът е приел, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е съответстващо по тежест на нарушението, което прави неоснователен предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, поради което неоснователни поради обусловеността си от първия предявен иск се явяват и исковете по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
В касационната жалба касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставя следния процесуалноправен въпрос:
Следва ли работодателят в трудов спор, в съответствие с разпределението на доказателствената тежест да докаже извършването от наказания служител на всички изброени в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения и ако работодателят не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства, може ли съдът да приеме атакуваната заповед за законосъобразна.
Счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение №48 от 14.05.2012г. по гр.д.№447/2011г. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, поради следните съображения:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на ВКС по поставения от касатора въпрос са неоснователни. Възивният съд се е произнесъл в решението си по този въпрос в съответствие с посоченото от решение №48 от 14.05.2012г. по гр.д.№447/2011г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че при спор за законност на дисциплинарно уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Когато обаче работодателят не е доказал в съдебния спор извършването на дисциплинарните нарушения, дисциплинарното наказание „уволнение“ следва да се приеме, че е незаконосъобразно. В случай, че част от нарушенията са доказани, а друга част неса, то заповедта следва да се приеме, че е законосъобразно издадена само за онези от нарушенията, които са доказани с оглед разпоредбата на чл.189 КТ. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба от ищеца са неоснователни. Когато предмет на делото е спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищецът оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаното в заповедта дисциплинарно нарушение е извършено от работника. Извършените от работодателя предварителни проверки относно нарушението не са предмет на установяване – тези проверки работодателят извършва с цел наказанието да бъде наложено след преценка на всички доказателства относно нарушението. Работодателят обаче не е длъжен да представи в съдебния процес всички събрани по повод нарушението доказателства – в негова тежест е да установи по безсъмнен начин, че работникът е допуснал дисциплинарното нарушение, за което са допустими всички доказателствени средства, представени по преценка на страната. В същия смисъл са и Решение № 68 от 3.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2010 г., IV г. о., Решение № 310 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 795/2014 г., IV г. о., Решение № 105 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4992/2013 г., III г. о., Решение № 177 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3469/2008 г., III г. о., ГК и др.
Въззивният съд е отхвърлил като неоснователени предявените искове с правно основание 344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, като е приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства са установени по несъмнен начин подробно описаните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения, че са спазени както процедурата, така и сроковете за налагане на дисциплинарни наказания, както и че тежестта на извършените нарушения съответстват на тежестта на наложеното наказание съобразно с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.
Поради гореизложеното, не са налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното решние до касационен контрол по така поставения въпрос.
Останалите съдържащи се в изложението съображения изразяват доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, в следствие на което са формирани според него грешни крайни фактически и правни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Както е разяснено в ТР № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос, на който се позовава жалбоподателят, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на твърденията на касатора за несъобразяване от страна на въззивния съд с представени по делото доказателства, доводите му и закона, настоящият съд намира, че наличието на такъв порок би довело до извод за необоснованост на обжалваното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което би било основание за неговото касиране съобразно чл.281, т.3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. В настоящото производство не могат да се проверят изводите на съда за обоснованост, респ. прилагане на материалния закон към установените по делото факти. Основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, на които всъщност се позовава касатора. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК касаторът дължи на ответника по касационната жалба направените разноски в това производство в размер на 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ представляващи възнаграждение за един адвокат.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №584 от 20.11.2015г., постановено по в.гр.д. №876/2015г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.8 ГПК, да заплати на Областна дирекция „Земеделие“, [населено място], [улица], ет.4, представлявана от директора С. Т., разноски в настоящото производство в размер на 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.