О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
[населено място] ,08,05,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети април , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 18 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частни жалби на К. Г. и Б. А. против определение № 213 / 30.09.2013 год. по т.д.№ 1006 / 2012 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС , с което , на основание чл. 280 ал.2 ГПК , е оставена без разглеждане касационната жалба на същите страни против решение № 108 / 13.07.2012 год. по гр.д.№ 167 / 2012 год. на Търговищки окръжен съд.Жалбоподателите оспорват правилността на определението, като считат,че съдът е приложил несъответна база за определяне на цената на иска – данъчна оценка / при това хипотетична / на всеки от четирите имота,предмет на прехвърлителната сделка между жалбоподателите, обективирана в един нотариален акт и предмет на атакуване с иска по чл.135 ЗЗД,предявен от [фирма], вместо общата данъчна оценка на четирите имота , уговорена и като цена по прехвърлителната сделка, надхвърляща минималния законодателен праг за допустимост на касационното обжалване – 10 000 лева. Считат,че се касае за един предявен иск, с правно основание чл.135 ЗЗД, а не за четири обективно съединени иска. По начало твърдят,че съобразим е минималния законодателен праг за касационна обжалваемост на граждански дела – 5 000 лева, тъй като се атакува сделка сключена между физически лица, не от търговци, при това без характер на абсолютна такава по смисъла на чл. 1 ал.1 т.1 ТЗ / търговска продажба / .
Ответната страна – [фирма] – оспорва жалбата, като обосновава търговски характер на спора с обстоятелството, че искът по чл.135 ЗЗД има обезпечителен за ищеца – търговско дружество – характер , за удовлетворяването му като кредитор по сключен с друг търговец – [фирма], чийто управител е първия жалбоподател – договор за банков кредит, солидарен длъжник по който, по силата на договор за встъпване в дълг е вторият ответник / прехвърлител по атакуваната сделка /.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните частни жалби са подадени в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
Частните жалби са неоснователни .
О. на покупко-продажбите на четирите самостоятелни имота в един и същ нотариален акт – № 149 / 05.10.2009 год. по нот.дело № 846 / 2009 год. на Н. П.А., рег.№ 496 на НК – не приравнява волеизявленията на всяка от страните – за разпореждане, респ. придобиване на отделния имот – на волеизявление за общата им покупко – продажба, пораждащо насрещни права и задължения само и единствено при съвкупното им прехвърляне , на обща уговорена за всички цена, като условие на сделката.Не се касае за неделима престация , предпоставяща неделимо задължаване за прехвърляне правото на собственост върху всички имоти, както с оглед естеството й,така и съобразно уговореното между страните.Отделните имоти са самостоятелни обекти на вещни права , а не се касае и за договорена обща цена за прехвърляне собствеността върху същите, при неразграничима за всеки от тях част от нея. Прехвърлянето е уговорено по данъчна оценка на отделните имоти, единствено сборуването на които определя посочената обща цена .
Образуваното дело е търговско. Понятието „ търговско дело „ няма дефиниция,но съгласно константната практика на ВКС безспорно не се идентифицира само с предмета на исковете по чл.365 ГПК,квалифицирани от законодателя като „ търговски спорове „. Искът с правно основание чл.135 ЗЗД има обезпечителен характер – обслужва изпълнението на търговска сделка от рода на абсолютните, каквато е договора за банков кредит – чл.1 ал.1 т.7 ТЗ, макар чрез обезпечаване изпълнението на встъпилия в дълг съдлъжник по договора – физическо лице. Легитимацията на ищеца – кредитор, като страна по абсолютна търговска сделка, обезпечение изпълнението на която обслужва иска по чл. 135 ЗЗД, предпоставя търговски характер на делото / така опр.№ 28 от 19.01.2012 год. по т.д.№ 12 / 2012 год. на ВКС , І т.о. / .
Действително в тежест на ищеца е установяване цената на исковете , което не е извършено с прилагане на удостоверение за данъчна оценка на всеки отделен имот, тъй като и предвид определяне продажната цена като сбор от данъчните оценки на всеки от имотите, ,обективирана в нотариалния акт ,същото не е било нужно както за определяне дължимата държавна такса, така и за определяне родовата подсъдност на спора , на основание чл.104 т.4 ГПК. Ето защо не е налице нередовност на исковата молба, а единствено бездействие на ответника, в обосноваване касационната обжалваемост на въззивното решение, с неустановяване данъчна оценка на един от прехвърлените имоти / за повече от един изпълнено условие на чл. 280 ал.2 ГПК е изключено /, надхвърляща 10 000 лева към момента на сключването на сделката. Последното не е сторено,вкл. с настоящата частна жалба, противопоставяща също толкова хипотетично твърдение за цена на исковете / или поне на някой от тях / над 5 000 лева , при релевантен според настоящия състав праг – 10 000 лева. Дори спорът да попада директно в някоя от хипотезите на чл.365 ГПК / както вече се посочи неизчерпващи кръга на „ търговски дела„ по смисъла на чл. 280 ал.2 ГПК /, пропускът на съда да разгледа същия по реда на Глава ХХХІІ – „ Производство по търговски спорове „ – обуславя единствено наличието на процесуално нарушение, относимо и преценимо спрямо правилността на съдебния акт, ако биха били налице съответни доводи на страната,че от допускането му е била накърнена защитата й. Съгласно чл. 69 ал.1 т.4 вр. с т.2 ГПК цената на иска се определя от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на прехвърленото право, ноторно известно надхвърляща данъчната . Видно от приетите по делото заключения на съдебно-икономическа експертиза, пазарната оценка на всеки от имотите, към датата на сключване на атакуваните покупко-продажби , обективирани в общ нотариален акт, не надхвърля 10 000 лева.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 213 / 30.09.2013 год. по т.д.№ 1006 / 2012 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :