Определение №355 от 9.6.2016 по гр. дело №1891/1891 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
1891_16_opr_288_72(1)zs

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 09.06.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1891 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. П. и Ц. М. М., правоприемници на първоначалната страна М. Р. М., срещу частта от въззивно решение № 605 от 14.12.2015 г. на Плевенския окръжен съд, г.о. по възз. гр. д. № 589 /2015 г., с което е потвърдено решение от 21.04.2015 г. по гр.д. № 3987 /2008 г. на Плевенския районен съд, в частта, с която насрещния иск на Д. С. Й. срещу М. Р. М., с правно основание чл.72,ал.1 ЗС е уважен за част от предявения размер – за сумата 16 600 лева, представляваща увеличената стойност на (урегулирания) поземлен имот VI-197, находящ се в кв.20 по плана на [населено място], вследствие изграждането в него на склад за инвентар, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в останалите части: в частта, с която искът по чл.72,ал.1 ЗС е отхвърлен за разликата от 16 600 лева до пълния предявен размер 24 900 лева и в частите по останалите искове и искания.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваната част, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Д. С. Й. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК и оценяемият иск по чл.72 ЗС е предявен за 24 900 лева.
За да постанови решението в обжалваната част, с която е уважен искът по чл.72,ал.1 ЗС за сумата 16 600 лева въззивният съд е приел следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.108 ЗС на М. Р. М. срещу Д. С. Й. и Л. С. Й. за предаване на владението на поземлен имот VI-197, находящ се в кв.20 по плана на [населено място].
Въззивният съд е приел, че уважаването на иска по чл.108 ЗС налага разглеждането на предявения като евентуален от Д. С. Й. срещу М. Р. М. искът по чл.72,ал.1 ЗС.
Въззивният съд е установил следната фактическа обстановка: по иска: от заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно-техническа експертиза, изготвено на база издаденото от [община] разрешение за строеж № 24 /20.01.2006 г. в процесния имот на 149.45 кв.м. е застроен склад за инвентар. Постройката е с фундаменти от стоманобетон, с метална носеща конструкция и стени от термоизолационни панели. Видно от удостоверение № 54 /20.03.2007 г. на главния архитект на [община], разрешеният с разрешение № 24 /20.01.2006 г. строеж е изпълнен от Д. Й. в съответствие с одобрените проекти, поради което се въвежда в експлоатация.
Д. С. Й. – ищец по насрещния иск с правно основание чл.72,ал.1 ЗС, като добросъвестен владелец, има право да иска да й бъдат заплатени подобренията, които е направила в чуждия недвижим имот, като е изградила в него склад за инвентар. Последният е определен от съда като подобрение въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), тъй като представлява обект, трайно прикрепен към терена чрез бетонова плоча, чието премахване би изисквало значителни усилия и средства и тъй като построяването на склада в процесния имот увеличава неговата стойност с 16 600 лева. Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ответника по иска, че складът е незаконен строеж и не е търпим строеж и подлежи на премахване, тъй като не е установено, че представлява „разглобяема конструкция”, изградена без инвестиционен проект и без строително разрешение.
Следва да се отбележи, че праводателят на ответниците по иска (първоначалния ответник по него) в отговора на насрещната искова молба (л.136) оспорва иска по чл.72,ал.1 ЗС за постройката единствено по размер – счита, че претендираната сума е завишена по размер. Тя не оспорва твърдението, че постройката представлява подобрение, нито законността и, нито е предявила иск за премахването и, правоприемниците и също не са предявили такъв иск.
Жалбоподателите извеждат следните три групи правни въпроси:
1) Във връзка с довод, че въззивният съд не е обсъдил твърдението на ответника по иска за липса на проектна и строителна документация за строежа и че строежът може да бъде демонтиран и че увеличената стойност на имота не е определена като разлика между стойността на имота със и без това подобрение е изведен въпросът: дали въззивният съд е длъжен да обсъди ангажираните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и да се произнесе със собствени мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, за който твърдят, че е разрешен в противоречие с ТР № 1 /2001 г. на ОСГК на ВКС и посочени съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Въпросът не е обуславящ, доколкото ответникът по иска в отговора на исковата молба е оспорила единствено неговия размер и не е оспорила законността на постройката, нито е поискала премахването на постройката. Тя е изгубила възможността по-късно да прави други оспорвания (чл.133 ГПК).
Доколкото въпросът може да бъде приет за обуславящ – видно от изложеното за решението на въззивния съд той е обсъдил доказателствата, които се отнасят до обстоятелствата на извършването на постройката и за преценката дали тя представлява подобрение, въпросът не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика, че съдът е длъжен да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства за правнорелевантните факти (в случая разрешение, удостоверение, тричленна съдебно-техническата експертиза, в които те са обсъдени).
2) представлява ли законен строеж този, за който няма одобрена проектна и строителна документация – одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж и такива не са представени от владелците – подобрители, ако за същия има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, според което строежът е изпълнен в съответствие с одобрена проектна и строителна документация.
Въпросът не е обуславящ по изложеното вече съображение (доколкото ответникът по иска в отговора на исковата молба е оспорила единствено неговия размер не е оспорила законността на постройката, нито е поискала премахването и и е изгубила възможността по-късно да прави други оспорвания (чл.133 ГПК).
Въпросът не е обуславящ. и доколкото е установено от удостоверение на главния архитект на общината, че строежът е извършен в съответствие с издадено разрешение за строеж и одобрени проекти. Въпросът се основава на защитната теза на ответника по иска, която обаче не е приета за доказана.
3) дали представлява подобрение, подлежащо на заплащане от собственика, постройка, прикрепена към терена чрез бетонова плоча, която според неоспорено и прието заключение по съдебно – техническа експертиза може да бъде демонтирана.
Въпросът не е обуславящ, доколкото ответникът по иска в отговора на исковата молба е оспорила единствено неговия размер, не е оспорила законността и не е поискала премахването на постройката. Към това следва да се добави, че в заключението на тричленната СТЕ вещите лица употребяват думите демонтиране” и „демонтаж”, които се съдържат в поставен им въпрос и поясняват, че „демонтажът” би представлявал последователно премахване на панелите, металната носеща конструкция чрез рязане на заварки и болтови съединения и разбиване на армираната бетонна настилка и бетонови фундаменти. При такъв „демонтаж” постройката ще бъде разрушена, а не отделена от земята.
В заключение, настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал. 1 ГПК за допускане на обжалваната част от въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство, жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и такива не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 605 от 14.12.2015 г. по възз. гр. д. № 589 /2015 г. на Плевенския окръжен съд, г.о. по касационната жалба на В. М. П. и Ц. М. М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top