О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .355
гр.София, 07.05.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Гроздева гр.д. № 607 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Т. срещу решение № 126 от 11.07.2008 г. на Софийския градски съд, II „А” въззивно отделение по гр.д. № 3* от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 11.07.2007 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на Софийския районен съд, Гражданска колегия, 64 състав в частта му за допускане на делба върху два имота /апартамент № 10, находящ се в гр. С., ж.к.”Л”, ул.”К” № 3* ет.3 и дворно място с площ от 910 кв.м., заедно с построената в него масивна вилна сграда с площ от 47 кв.м., находящо се в м.”Р” в землището на с. Д. окол, С. , Софийска област/ при квоти: 1/2 ид.ч. за Н. Я. К. и по 1/4 ид.ч. за Н. Д. К. и касаторката В. Д. Т..
В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд в тази част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че по съществения за делото въпрос /спазването на формата на саморъчното завещание от 15.11.2002 г., по силата на което наследодателката на страните Е е завещала цялото си имущество на съделителя Н/ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Счита, че този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците Н. К. и Н. К. оспорват касационната жалба като просрочена, недопустима и неоснователна.
Върховният касационнен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.283 от ГПК едномесечен срок за касационно обжалване: касаторката е била редовно уведомена за решението на въззивния съд на 23.09.2008 г., а касационната жалба е подадена на 22.10.2008 г.
Неоснователно е възражението на ответниците, че касаторката е била уведомена за решението на СГС на 21.09.2008 г., поради което жалбата от 22.10.2008 г. била просрочена. Действително, на 21.09.2008 г. е било връчено съобщение за решението на СГС на съсед на касаторката В. Т. Л. Т. Действащият към този момент процесуален закон /ГПК, в сила от 01.03.2008 г./ обаче не предвижда възможност за получаване на съобщения от съседи- в този смисъл е чл.46, ал.2 от новия ГПК. Поради това връчването на съсед, извършено на 21.09.2008 г., не е било редовно и срокът за касационно обжалване на решението за касаторката В. Т. е започнал да тече от 23.09.2008 г., когато тя лично е получила съобщение за решението на СГС. Поради това подадената от нея на 22.10.2008 г. касационна жалба не е просрочена.
Не са налице обаче основанията на чл.280, ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на тази жалба до касационно разглеждане. Съгласно тези разпоредби на ГПК, на касационно обжалване подлежат решения на въззивен съд, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС или по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такива са въпросите, по които няма правна уредба, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или по които има неясна или непълна правна уредба, по която няма практика на ВКС или съществуващата такава се нуждае от коригиране.
В случая, касаторката не е посочила решения на ВКС, в които същественият за настоящото дело въпрос за формата на саморъчното завещание да е решен по начин, различен от този в обжалваното решение. По този съществен въпрос е налице пълна и ясна правна уредба /чл.25 от Закона за наследството изрично посочва какво следва да съдържа саморъчното завещание/ и последователна и трайна практика на ВКС. Ето защо, произнасянето на ВКС по този въпрос не е необходимо за осигуряване на точно прилагане на закона и за развитието на правотно, поради което касационното обжалване на решението на СГС не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 от 11.07.2008 г. на Софийския градски съд, II „А” въззивно отделение, постановено по гр.д. № 3* от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.