ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 355
София, 12,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 10 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 70 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. ООД-София против решение № 1010/17.07.2009 г. по гр.д. № 1275/2009 г. на Софийски АС, с което по същество касаторът е осъден да заплати на С. М. – София сумите: 33 600 лв. на основание чл.266,ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, 2 412.34 лв. разходи за съгласуване на проектите съгласно чл.6 на договора от 5.09.2002 г., 5 899.60 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД и 3 213.79 лв. разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а и самата жалба е неоснователна, като представя съдебна практика. Претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива в това производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в допълнение към касационната жалба, се твърди следното:
1. По нарушението на чл.301 ТЗ. Моля да допуснете касационната жалба на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Обжалваното решение противоречи на Р 536/2008 г. по т.д. 185/2008 г. на Пловдивски ОС. Налице е и противоречие с Р 126/2004 г. по т.д. № 156/2004 г. на Бургаски АС и Р по гр.д. 962/2002 г. на Пловдивски АС.
2. По нарушението на чл.79 ЗЗД. Становището, че неизправната страна по договора-страната в забава-няма право да търси реално изпълнение от насрещната страна по двустранен договор, не е коментирано в съдебната практика. Затова произнасянето по този въпрос ще е от значение за развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
3. По нарушението на чл.154 ГПК. Обжалваното решение е в противоречие с Р № 527/55 г. на ВС и Р № 1436/62 г. по гр.д. № 986/62 г. на ВС – чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Следва да се разграничават основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, от основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Доводите за нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не могат да обосноват приложно поле на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, и затова не са предмет на производството по чл.288 ГПК.
1. По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. Не са посочени такива влезли в сила решения. За представените три броя решения няма данни, че са влезли в сила.
2. Поставеният въпрос по чл280,ал.1,т.3 ГПК за правото да се търси реално изпълнение, т.е първоначално дължимото, по смисъла на чл.79 ЗЗД, не е предмет на въззивното решение и предявените искове с правно основание чл.266,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
3. Представените две решения на ВС възпроизвеждат разпоредбата на чл.127,ал.1 ГПК-отм. за доказателствената тежест, която е реципирана в чл.154,ал.1 ГПК. Тези разпоредби не са цитирани в обжалваното решение. Освен това, следва да се има предвид следното: 3.1. В чл.280,ал.1,т.1 ГПК се включва задължителната практика на ВКС, а практиката на тричленните състави по отменения ГПК се включва в чл.280,ал.1,т.2 ГПК, съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГКТК., 3.2. Основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК е не всяко нарушение на съдопроизводствените правила, а само същественото.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1010/17.07.2009 г. по гр.д. № 1275/2009 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: