О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
С., 14.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1190 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А. Д., А. Г. Ч. против решение № 47 от 30.04.2010г. по гр.д.№ 377/2009г. на Г. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 177 от 10.-7.2009г., постановено по гр.д.№ 790/2007г. на Г. РС с което са отхвърлени предявените от касаторите искове по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху конкретно определени идеални части за всеки от ищците от незастроено дворно место, съставляващо имот 3115”б” в кв. 78, незастроено дворно место от имот 3115”а” и незастроено дворно место от имот 3115 и исковете по чл. 59 от ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване на тези части.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗВСОНИ, тъй като съдът е приел, че не са налице предпоставките за реституция по този закон.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани правни въпроси: Изразява се становище, че с нот. акт по обстоятелствена проверка от 1997г. ищците са доказали правото на собственост на наследодателката си, който не е оспорен, но въпреки това съдът приел, че реституцията не е настъпила, а са плащали данъци на държавата в продължение на 13 години. Формално се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, но не се сочи п отношение на коя правна норма, или правен институт е необходимо тълкуване на закона с цел правилното му прилагане и развитие на правото.
Ответникът по касация оспорва допускането на касационната жалба, тъй като не е формулиран никакъв правен въпрос, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, а ЗВСОНИ е правилно приложен, защото върху имотите е реализирано строителство и обществено мероприятие и не са във вида,в който са били отчуждени. Излага се довод, че един от имотите е отчужден по З. и за него не е проведена административната процедура по отмяна на отчуждаването по ЗВСНОНИ.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че записаните на името на наследодателя на ищците В. С. имоти 838 и 839 са отредени за ОС на М. по плана от 1958г. За имот 838 /сега 3115/ е проведена процедура по отчуждаване по З., ищците не са искали отмяна на отчуждаването и за тях то не е отменено.За другите два имота 3115а и 3115б е прието, че са отчуждени по ЗОЕГПНС, но върху тях са реализирани обществени мероприятия – сграда на М., обслужващ терен около нея, прокарана е улица, тротоар и озеленяване. Останалите незастроени площи са малки и от тях не могат да се образуват самостоятелни УПИ. Поради това съдът е приел, че имотите не съществуват във вида, в който са отчуждени, поради което няма основание за реституция.
Един от критериите, по които се селектират делата с оглед допускането им до касационен контрол е формулираният от касатора основен материално правен, или процесуален въпрос, разрешен от възивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК. Това изискване е свързано с диспозитивното начало в гражданското производство и цели да очертае предмета и пределите на касационната проверка. Формулираният основен правен въпрос е общото основание за допускане до касация, необходимо при всяка от трите хипотези, дефинирани в чл. 280, ал.1 от ГПК и обуславящи допълнителното основание за допускане до касация. Този въпрос следва да е свързан с предмета на спора и разрешаването му да обуславя крайния изход от него
Касаторите не са формулирал нито един въпрос, а съдът служебно не може да го извлича от съдържанието на касационната жалба, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Доводите за неправилност на решението не удовлетворяват изискването на чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като неправилността на решението е касационно основание по чл. 281 от ГПК, което съдът разглежда само ако допусне до касационен контрол въззивното решение. В този смисъл не е обосновано общото основание за допускане до касация, а това е достатъчно, за да не се допусне обжалваното решение до касационен контрол, съобразно цитираната задължителна съдебна практика.
По правните въпроси, разрешени от въззивния съд по приложението на ЗВСОНИ и предпоставките за настъпване на реституционния ефект по този закон има богата съдебна практика, включително и задължителна такава – ТР № 1/1995г., с която възивният съд се е съобразил. Няма основание за коригирането й. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Имотите, предмет на спора са застроени и попадат в реализирано обществено мероприятие, включително и паркинг, тротоар и озеленяване, при което теренът има само обслужващо предназначение и не подлежи на реституция. Дори да са останали малки незастроени площи, каквито ищците претендират в идеална част, то те не са достатъчни за образуване на самостоятелни парцели. В. в съсобственост е възможно само като административна процедура по ЗОСОИ и то само ако имота не е публична държавна собственост. Процесният имот е предоставен с решение на МС на М. и е публична държавна собственост, а на ищците не са възстановени идеални части в съсобственост по административен ред по ЗОСОИ.
По изложените съображения не е налице нито общото, нито наведеното допълнително основане за допускане до касация, поради което възивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 47 от 30.04.2010г. по гр.д.№ 377/2009г. на Г. окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. А. Д. и А. Г. Ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: