О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 14.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 291 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. Г. С. против определение от 12.05.2011г. по ч. гр.д.№ 233/2011г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено определение от 17.02.2011г. по гр.д.№ 63/2011г. на Старозагорски окръжен съд. С последното е върната исковата молба, подадена от касотраката поради неизправяне на нередовности – не посочване цена на иска по чл. 109 от ЗС и не вписване на исковата молба, и е прекратено производството по делото.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила и необоснованост, тъй като цената на иска, определена от данъчната оценка е определяема, но поради това, че се иска защита правото на собственост на малък участък от имота не може точно да се посочи цената му. По отношение на вписването на исковата молба се твърди, че необходимите процесуални действия са извършени и не следва да се прекратява производството.
Частната жалба е оставено без движение за представяне на изложение на основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК, но касаторката счита, че не е необходимо посочването им, тъй като се касае за определение за прекратяване, което подлежи на обжалване по право. Приложени са две “противоречиви” според жалбоподателя определения.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима.
Обжалваното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не са обосновани основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК, към която препраща нормата на чл. 274, ал.3 от ГПК.
Не кореспондира на процесуалния закон и поради това неправилно е разбирането на жалбоподателката, че определението, с което се връща исковата молба и се прекратява производството по делото подлежи на касационно обжалване по право. Само когато възивната инстанция прекратява за първи път производството по въззивно дело, постановеното от нея определение подлежи на обжалване пред ВКС като втора инстанция поради което не се обосновават основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК.. В този случай не се касае до касационно обжалване и ВКС не действа като касационна, а като втора инстанция, съгласно чл. 274, ал.2 от ГПК. В случаите когато възивната инстанция е разгледала като втора инстанция правилността на определение за прекратяване, постановеното от нея определение подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал.3 от ГПК при наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК. Затова в този случай следва да се представи изложение на основанията по чл. 280, ал.1, като се формулира процесуалния въпрос, по който се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла неправилно – в противоречие със задължителната практика на ВКС, че по него е налице противоречива съдебна практика,, или че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, или за развитието на правото. В молбата, която жалбоподателката е представила след указанията за представяне на изложение по чл. 280, ал.1 от ГПК макар да е възпроизведен текста на чл. 274, ал.3 от ГПК е развита теза, че за определенията за прекратяване този текст не се прилага, а те подлежат на обжалване пред три инстанции по право.. Това разбиране не кореспондира на норматилната уредба в новия ГПК и е неправилно по изложените съображения. Не се прави разграничение между нормата на чл. 274, ал.2 и ал.3 от ГПК. Представените две определения към молбата-уточнение са по различни производства. Определение № 103 от 18.02.2009г. по ч.т.д.№ 101/2009г. е постановено в производство по чл. 274, ал.2, изр. 2 от ГПК – предмет на обжалване е определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна жалба. В този случай втория тричленен състав на ВКС действа като втора инстанция. Това определение не е постановено по частна касационна жалба, затова както е посочено в него, не се излагат основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК. Настоящия случай не е такъв, тъй като предмет на обжалване е определение на въззивната инстанция, с което е потвърдено определение на РС, т.е. подадената частна жалба е касационна и ВКС следва да действа като трета инстанция.
Определение № 37/19.01.2009г. по гр.д.№ 286/2008г. е постановено в производство по чл.274, ал.3,т.2 от ГПК по частна касационна жалба против определение на СГС, с което е оставена без уважение частна жалба В този случай ВКС е действал като касационна инстанция и поради това са изложени основания за допускане до касация по чл. 280, ал.1. Такъв е настоящия случай. Поради това обаче, че жалбоподателката не е изложила основания по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК в представената молба след дадените й указания, частната касационна жалба не следва да се допуска до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 12.05.2011г. по ч. гр.д.№ 233/2011г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено определение от 17.02.2011г. по гр.д.№ 63/2011г. на Старозагорски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: