1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр. София, 14 септември 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев
ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Мина Топузова
при секретар Даниела Околийска и
в присъствие на прокурора Искра Чобанова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 1260/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т. 4 от НПК, по частна жалба на Ж. Д. М. от [населено място], срещу определение на състав на Апелативен съд – гр.Велико Търново от 30 май 2012 година, постановено по нохд № 300/2011 година по описа на този съд, с което определение е прекратено производството по делото по отношение на Добрина Я. М. – частен обвинител и граждански ищец и наследодател на жалбоподателя, поради настъпване на смъртта й в хода на въззивното разглеждане на делото.
Жалбата съдържа недоволството на подателя й от посоченото определение с позоваване на разпоредбите на чл. 74 от НПК (относно фигурата на „пострадал” в наказателното производство и неговите права), на чл. 84 и сл. от НПК (относно гражданския ищец и разглеждането на гражданския иск в наказателния процес) във връзка с разпоредбата на чл. 227 от ГПК (относно приемството в процеса в случай на смърт на страна). Твърди, че с атакуваното определение съдът е нарушил процесуалните норми, регламентиращи участието на пострадалия (или неговите наследници) в наказателното производство в качеството на частни обвинители и граждански ищци и по този начин е засегнало неговите, на жалбоподателя, законни права и интереси. Претендира отмяна на определението на въззивния съд и продължаване на производството с негово участие, в качеството му на наследник и правоприемник на починалата страна в процеса.
В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят М. не участва лично и не изпраща процесуален представител.
От подсъдимите по делото лично участва в заседанието само подсъдимият Г. Г., заедно със защитника си адв. Е. от АК – [населено място], който изразява становище за допустимост и неоснователност на частната жалба. Останалите двама подсъдими – И. К. и Г. И., не участват лично, като първата се представлява от защитника си – адв. Н., който също изразява становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на определението на въззивния съд.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
Делото се разглежда от Апелативен съд – гр.Велико Търново за втори път (след отмяна на решение на друг състав на същия съд от 02 март 2011 година, по вонхд № 324/2010 година, с решение № 359 от 14 септември 2011 година на ВКС, ІІІ н. о., к. д. № 1758/2011 година и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия по допускане на доказателства). По делото участва, надлежно конституирана като частен обвинител и граждански ищец Д. Я. М., претендираща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от престъплението, вследствие смъртта на дъщеря й М. Д. М.. Частната обвинителка и гражданска ищца е обжалвала първоинстанционната присъда и е участвала във въззивното производство до настъпване на смъртта й на 05 май 2012 година (акт за смърт на л. 365 от въззивното дело). Неин наследник е синът й Ж. Д. М. (удостоверение за наследници на л. 366 от делото).
След констатиране настъпването на смъртта на страната по делото, съдът е уведомил жалбоподателя М. за предстоящото разглеждане на делото пред Апелативния съд в съдебно заседание на 30 май 2012 година и за възможността същият да встъпи в правата на починалата си майка като страна в процеса. М. не се е явил в това съдебно заседание, поради което съдът е постановил атакуваното сега пред ВКС определение, с което е прекратил производството по отношение на Добрина Я. М. (л. 396 от делото). Отразил е, че определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, от наследника й Ж. М.. След проведени разпити и направени допълнителни доказателствени искания, съдът е отложил разглеждането на делото за 20 и 21 септември 2012 година.
На 08 юни 2012 година по делото е постъпила молба от Ж. М., изпратена по пощата и с дата 31 май 2012 година, с която същият е заявил невъзможността си да се яви лично в заседанието на 30 май с. г. и желанието си да встъпи в правата на наследодателката си като частен обвинител и граждански ищец. По молбата липсва произнасяне по същество (л. 403 от делото).
Процесуалното развитие на делото в частта му относно частното обвинение и гражданската претенция за обезвреда на Добрина М., наред с правното естество на атакувания съдебен акт, налагат обсъждането на предварителния въпрос за допустимостта на касационната жалба.
ВКС намира, че жалбата е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производството следва да бъде прекратено. И това е така, защото:
Няма съмнение, че възможността за обжалване на един съдебен акт се определя от основните въпроси, които се решават с него. Ако те поначало са възможен предмет на касационен контрол, ще могат да предизвикат и касационна проверка със съответните последици и в рамките на правомощията на касационната инстанция. Следва да се отбележи и несъмненото обстоятелство, че погрешното отразяване в съдебния акт на възможност за неговото (касационно) обжалване, не може да породи такива правни последици, ако в тази си част противоречи на закона, какъвто е настоящият случай.
Указвайки възможността да бъде обжалвано определението за прекратяване на производството по отношение на частния обвинител и граждански ищец Д. М. поради настъпилата нейна смърт, въззивният апелативен съд вероятно е имал предвид разпоредбата на чл. 346, т. 4 от НПК. Действително, според текста, определенията на апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, са включени в кръга на актовете, подлежащи на касационен контрол по чл. 346, т. 4 от НПК. Това законодателно решение е обусловено от естеството на този съдебен акт, с който въззивният съд за първи път препятства (изобщо или временно) развитието на наказателното производство и реализирането на отговорността на привлечените лица. Това предпоставя и правния интерес от атакуване на такъв съдебен акт.
В конкретния случай обаче, определението на въззивния съд, както е формулирано, не препятства развитието на наказателното производство. То касае единствено производството по отношение на починалата страна, което вече не може да се развие по отношение на тази само страна и другояче не би и могло да бъде. То обаче не касае наследника на починалата (жалбоподателя М.), който черпи ex lege правото си да участва в наказателното производство като частен обвинител (чл. 76, изр. 2 от НПК), както не касае и развитието на процесуалните правоотношения по отношение на приетия за разглеждане граждански иск на наследодателката М., които продължават с участие на правоприемника – в случая Ж. М. (чл. 88, ал. 1 от НПК във вр. чл. 227 от ГПК).
Жалбата е недопустима на още едно основание, освен че атакуваното определение е извън кръга на актовете, подлежащи на касационен контрол, а именно – липсата на активна процесуална легитимация на наследника М. да обжалва съдебното определение, защото същият не е страна в процеса.
Независимо от преценката за недопустимост на жалбата, с която е сезиран, ВКС счита за необходимо да отбележи следното:
Всеки наследник на починал частен обвинител и/или граждански ищец в наказателния процес, може да участва на мястото на наследодателя си за упражняване на неговите процесуални права и в рамките на неговите претенции, като черпи правата си за това от посочените по-горе законови разпоредби.
Правото му да встъпи и упражни правата на наследодателя си не е ограничено със срок в рамките на висящото наказателно производство.
Атакуваното определение на въззивния съд не препятства участието на Ж. М. в процеса, като наследник и правоприемник на неговата майка Д. М. за упражняване на нейните процесуални права, което предпоставя и липсата на правен интерес от обжалването на определението.
Прекратявайки производството по отношение на Д. М., въззивният съд очевидно не е съобразил и обстоятелството, че е налице произнасяне по нейния иск по същество от първата инстанция, по което липсва проверка и произнасяне.
Обстоятелството, че съдът е постановил атакуваното определение (което впрочем не поражда никакви правни последици по отношение на жалбоподателя М.), вместо да продължи разглеждането на делото и постанови съдебен акт, с който да се произнесе и по предявения граждански иск, в зависимост от развилите се процесуални правоотношения по него, не би могло да повлияе тяхното реализиране, както и да предопредели компетентност на ВКС за инстанционен контрол върху него, след като законодателят не е предвидил такъв (чл. 346 от НПК).
С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че подадената жалба не може да бъде разгледана по същество, защото е процесуално недопустима. Образуваното въз основа на нея касационно производство следва да бъде прекратено и делото изпратено на Апелативен съд – гр.Велико Търново, за продължаване на разглеждането му, при съобразяване на изложеното в обстоятелствената част на определението.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Ж. Д. М. от [населено място], срещу определение на състав на Апелативен съд – гр.Велико Търново от 30 май 2012 година, постановено по нохд № 300/2011 година по описа на този съд.
ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – гр.Велико Търново, за продължаване на разглеждането му, при съобразяване на изложеното в обстоятелствената част на определението и произнасяне по молбата на Ж. М. с дата 31 май 2012 година.
ПРЕКРАТЯВА производството по к. д. № 1260/2012 година на ВКС, І-во наказателно отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.