3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 356
гр. София, 16.05.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №228/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.Б. срещу решение №105 от 14.11.2011 г. по в.т.д. №259/11 на АС-Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 22.06.2011 г. н а БОС по т.д. №358/10, с което касаторът е осъден да заплати на З. „Наша земя”-с. Ч., [община] сумата от 46 058,08 лева, ведно със законните последици като цена на доставени стоки и услуги по осем броя фактури. В жалбата се излагат доводи и оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е отказано разглеждането на възражение за прихващане направено от страна на ответника-касатор, поради навеждане на възражението извън срока за отговор на исковата молба.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна в писмения отговор изразява становище за липса на соченото от касатора основание за допускане до касация, а по същество на касационната жалба, счита същата за неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че между страните е бил сключен договор за доставка на стоки и услуги за 2007 г. и въз основа на извършените от страна на ищеца доставки и услуги са издадени и приложените към самата искова молба осем броя фактури, чието съдържание не е оспорено от страна на ответника. Съобразно с констатациите в заключението на приетата счетоводна експертиза фактурите са осчетоводени в счетоводството на ищеца и ответника , включени са в дневника за покупките на ответника и в справки-декларациите по ЗДДС като ответникът е ползвал данъчен кредит по тях. От същото заключение се установява, че ответникът е останал задължен към ищеца за част от общата сума, представляваща цената на фактурираните доставки и услуги, а именно до размера на исковата сума. Съдът е счел, че направеното от страна на ответника- касатор след срока за отговор на исковата молба възражение за прихващане не следва да се разглежда, тъй като съгласно разпоредбата на чл.371 от ГПК разглеждането му е допустимо само по изключение от общото правило и когато не се налага събирането на нови доказателства. Доколкото конкретното възражение за прихващане изисква именно събиране на доказателства за основанието и размера на насрещните вземания наведени като компенсируеми с тези предмет на иска, то разглеждането на това възражение, при положение, че е направено след срока за подаване отговор на исковата молба е недопустимо, което не изключва ответника да претендира насрещните си вземания в отделно исково производство.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основание за допускане до касация противоречието на обжалваното решение с практиката на ВКС по приложение на чл.371 от ГПК. Подобно оплакване, без изрично формулиран обуславящ изхода на спора правен въпрос, обаче представлява по своето естество оплакване за незаконосъобразност на обжалвания акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила: основание за касиране по смисъла на чл. 281 т.3 от ГПК, а не такова за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК. Оплаквания от подобно естество не могат да се разглеждат, без преди това ВКС да е осъществил селекцията за наличие на основания за допускане до касация, което изисква конкретно формулиран от страната правен въпрос, който да обуславя изхода на спора и който касационният съд няма възможност да извлича от оплакванията за незаконосъобразност в касационната жалба / така т.1 от ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
С оглед изложеното и съгласно становището изразено в цитираното вече по-горе ТР на ВКС, непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното решение.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №105 от 14.11.2011 г. по в.т.д. №259/11 на АС-гр.Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: