О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 16.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 211 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Н. Х. против решение № 244 от 16.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 405 по описа за 2017 г. на Добричкия окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 626 от 11.07.2017 г. по гр.д. № 1295 по описа за 2017 г. на Добричкия районен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от С. Н. Х. против [фирма] искове за отмяна на дисциплинарното и уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Касаторът твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие между въззивното решение и ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса допустимо ли е съдът да извършва тълкуване /предположение/ волята на упълномощителя и представителната власт на пълномощника при наличие на изрично пълномощно между тях.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата С. Н. Х. е била управител на банковия клон в [населено място]“ по силата на трудов договор № 266 от 18.02.2008 г. с [фирма]. С нотариално заверено пълномощно от 13.12.2016 г. работодателят е упълномощил ищцата С. Х. да я представлява пред нотариуси за изповядване на покупко-продажба на имот, предмет на предварителен договор от 19.10.2016 г., сключен между банката като продавач и [фирма] като купувач. В предварителния договор е било предвидено, че остатъкът от продажната цена в размер на 15 444 евро без ДДС купувачът ще заплати в срок от два месеца след сключване на предварителния договор, най-късно в деня на сключване на окончателния договор, но преди вписване на акта в Службата по вписванията. Същата клауза е била буквално възпроизведена и в даденото на ищцата пълномощно. На 22.12.2016 г. ищцата е подписала от името на банката окончателния договор, съдържащ клаузата, но купувачът не е изпълнил задължението си да заплати цената в същия ден, а нотариалният акт въпреки това е бил вписан. Банката е предявила срещу купувача иск за разваляне на договора за покупко-продажба, а ищцата е била дисциплинарно уволнена, тъй като е подписала нотариалния акт, без да извърши дължимата проверка дали е платена окончателната цена на имота.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, въззивният съд е счел, че само на пръв поглед в тежест на ищцата не било възложено задължение да се убеди, че купувачът по сделката е заплатил остатъка от цената на недвижимия имот. Всъщност ищцата е имала такова задължение. Този извод е мотивиран с разпоредбите на чл.193 и чл.200 от ЗЗД, съгласно които купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта, като плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва. В нотариалния акт не е било предвидено предаването на владението върху недвижимия имот в момент, различен от този на подписването му. Следователно, макар и не съвсем точно описано, на ищцата било дадено законово разпореждане от страна на работодателя да провери дали действително е била платена продажната цена. Противното според съда изглежда логически необосновано и противоречи на обичайната житейска логика.
От тези мотиви на въззивния съд е видно, че той е тълкувал разширително правомощията, дадени на ищцата посредством пълномощното, като едновременно с това ги е възприел и като изрично възложени служебни задължения. Това разрешение на поставения от касатора въпрос противоречи на мотивите в т.1, т. 5 и т.6 на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Най-общо в тези точки на тълкувателното решение се съдържа тезата, че пълномощното може да бъде както общо/генерално/, така и изрично/специално, конкретно/. С оглед свободата на договаряне всеки един от тези видове може да варира в различен диапазон, но е в зависимост от външно изразената воля на упълномощителя. Изричното пълномощно в най-простия му вид може да се сведе само до буквално пренасяне на волята на упълномощителя, която пълномощникът единствено възпроизвежда, без да има право да се отклони от указанията. В други случаи изричното пълномощно позволява известни малки отклонения, ако те са лесно обясними с правилата на логиката и интересите на представлявания. Поначало обаче изричното пълномощно не може да бъде произволно тълкувано разширително и превърнато по този начин в общо пълномощно.
Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд по поставения от касатора въпрос.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на извода на въззивния съд, че в пълномощното се съдържа задължение за ищцата да следи за плащане на продажната цена. За да е налице такъв вид очевидна неправилност на фактическите изводи на съда, трябва да съществува грубо нарушение на правилата на формалната логика, което да е лесно установимо и видимо само от мотивите на съдебното решение. В случая неправилността може да се констатира едва след анализ освен на съдебното решение и на събраните по делото доказателства, поради което не може да се квалифицира като очевидна по смисъла на чл.280, ал.2, предложение последно от ГПК. Ето защо на това основание касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 244 от 16.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 405 по описа за 2017 г. на Добричкия окръжен съд
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: