3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр. София, 02.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 753 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. С. Т., срещу постановеното в открито съдебно заседание на 04.02.2015г. определение по в.т.д. № 2057/2014г. на Варненски окръжен съд, ТО, с което е прекратено производството в частта по подадената от частния жалбоподател въззивна жалба вх. № 15143/10.06.2014г.
Частният жалбоподател поддържа, че неправилно с обжалваното определение е прието, че въззивната жалба е подадена извън срока за обжалване по чл.259, ал.1 ГПК. Твърди, че е подал жалбата си на 10.06.2014г., а подадената от ищците въззивна жалба е от 16.06.2014г. Поддържа, че въпреки депозирането на въззивната му жалба близо месец преди получаване на съобщението за подадената от противната страна въззивна жалба, няма как същата да е подадена извън срока за обжалване, съобразявайки разпоредбата на чл.263, ал.2 ГПК. Поддържа, че въззивната му жалба би следвало да се приеме като насрещна въззивна жалба, която е подадена в срок и следва да бъде разгледана. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответниците Р. З. З. – К. и И. Б. К., представлявани от адв. С., оспорват частната жалба. Поддържат, че насрещната въззивна жалба може да бъде подадена, когато въззивното производство е било открито с подаване на въззивна жалба – в рамките на срока за отговор на последната. Поддържа, че в случая въззивната жалба, за която се твърди да е насрещна, е депозирана преди въззивната жалба, срещу която е подадена, като жалбоподателят не би могъл да знае за намерението на противната страна да обжалва първоинстанционното решение. Поради това моли частната жалба да бъде отхвърлена и да им бъдат присъдени разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С въззивна жалба вх. № 15143 от 10.06.2014г. ответникът по предявените искове [фирма] е обжалвано решение № 2646 от 19.05.2014г. по гр.д. № 4915/2913г. на Варненски районен съд.
Съобщението за обжалваното решение е получено от процесуалния представител на въззивника – ответник на 26.05.2014г..
На 16.06.2014г. е подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и от ищците Р. З. З. – К. и И. Б. К..
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че въззивната жалба, подадена от ответника [фирма], е просрочена, тъй като е подадена на 10.06.2014г., а съобщението за решението е получено от процесуалния му представител на 26.05.2014г.. Поради това е прекратил производството по нея.
В настоящото производство не е спорно обстоятелството, че въззивната жалба на [фирма] е подадена след изтичане на предвидения в чл.259, ал.1 ГПК срок. Спорен е въпросът, дали тази въззивна жалба следва да се счита за насрещна и като такава – подадена в срока по чл.263, ал.2 ГПК. Настоящият състав намира, че въззивната жалба на дружеството – ответник по предявения иск, няма характера на насрещна въззивна жалба. Тази жалба е постъпила в съда преди подаването на въззивната жалба на противната страна, което налага извода, че волята на страната е била да упражни правото си да обжалва първоистанционното решение, без това да е обвързано с упражняването на правото на въззивна жалба на противната страна. Такава воля е изявена от страната и пред въззивния съд, като с оглед релевираното от въззивниците – ищци възражение за просрочие на въззивната жалба процесуалният представител на ответника е поддържал, че жалбата е подадена в срок с оглед датата на получаване на съобщението за изготвеното решение. Твърдение, че подадената въззивна жалба има характера на насрещна е изложено едва в частната жалба, по която е образувано настоящото производство, но такъв извод не може да се направи при съпоставяне на датите на постъпване на въззивните жалби на двете насрещни страни.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на ответницата Р. З. З. – К. следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното в открито съдебно заседание на 04.02.2015г. определение по в.т.д. № 2057/2014г. на Варненски окръжен съд, ТО, с което е прекратено производството в частта по подадената от [фирма] въззивна жалба вх. № 15143/10.06.2014г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Р. З. З. – К. сумата 300 лева /триста лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: