О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр. София, 02.08.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1597 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Д. срещу определение № 35/20.02.2019г. по т.д. № 386/2019г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената с вх. № 1117/01.02.2018г. по описа на ВКС /пощенско клеймо от 30.01.2018г./ от частната жалбоподателка молба за отмяна на влязлото в сила определение № 835/21.11.2016г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановено в касационно производство по чл.288 ГПК по т.д. № 50218/2016г.
В частната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното определение. Частната жалбоподателка счита, че в съдебните актове на всички съдебни инстанции липсва произнасяне относно неравноправните клаузи от процесния договор за кредит, каквото задължение съдилищата имат съгласно практиката на СЕС по прилагане на Директива 93/132 ЕИО. На 24.02.2019г. от ЕК е отправено предупреждение на България за наказателна процедура и е даден двумесечен срок за промяна на законодателството в рамките на заповедното производство предвид липсата на съдебна служебна защита по неравноправните клаузи. Това е ново обстоятелство, което следва да се съобрази и да се отмени обжалваното определение.
Подадена е и молба от М. И. Д. за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпросите: 1. Допустимо ли е измамената страна, при наличие на признание от върховната съдебна инстанция / че М. Д. е въведена в заблуждение/ да бъде осъдена да заплаща адвокатските хонорари на същите адвокати, които като процесуални представители на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД са упражнявали нейното недобросъвестно поведение по смисъла на чл.3 ГПК?; 2. Допуска ли правото на ЕС и в частност чл.47 от ХОПЕС национална правна уредба или съдебно решение и следи ли съдът служебно за въвеждане в заблуждение и следва ли да бъде осъдена на разноски /адвокатски хонорари/ страна, която е жертва на измамата, в дело, с което е искала установяване на измамата, но съдът очевидно неправилно е отхвърлил искането й и я е осъдил да заплати разноските – адвокатските хонорари?
В писмения си отговор ответникът по частната жалба „Райфайзенбанк /България/“ЕАД оспорва основателността на частната жалба и иска присъждане на разноски.
ВКС намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
С молба с вх. № 1117/01.02.2018г. по описа на ВКС /пощенско клеймо от 30.01.2018г./ частната жалбоподателка е поискала отмяна на влязло в сила определение № 835/21.11.2016 г. по т.д. № 50218/2016г. на ВКС, IV г.о., с което не се допуска до касационно обжалване решение № 1656/27.07.2015г. по в.гр.д. № 4785/2014г. на САС. В молбата се навеждат твърдения, че са налице нови обстоятелства, а именно влизане в сила от 30.10.2017г. на ЗИДГПК / ДВ бр.86/2017г./, с който се предвиждат нови основания за допускане на касационно обжалване – противоречие с решения на СЕС и нищожност на решението. Определението по чл.288 ГПК потвърждава нищожно въззивно решение, евент. решение, което противоречи на практиката на СЕС, нарушава правилата на конкуренцията и потребителското законодателство, поради което се иска отмяна на същото определение.
С атакуваното определение състав на I т.о. на ВКС е приел, че молбата за отмяна се основава не на „нови обстоятелства“ по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а на две нови новели на процесуалния закон, на които молителката придава обратно действие. Същите не представляват конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК. Дори и да се приеме, че молбата е с правно осн. чл.303, ал.1, т.1, пр.1 ГПК денят на узнаването на соченото от молителката ново обстоятелство – влезлият в сила от 30.10.2017г. ЗИДГПК, е обнародването му в ДВ бр.86 /2017г. – 27.10.2017г. В този случай тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е изтекъл на 29.01.2018г. / присъствен ден, понеделник/. Молбата за отмяна е подадена след изтичане на този срок – на 30.01.2018г. Освен това съставът на ВКС е намерил, че определенията по чл.288 ГПК не подлежат на отмяна.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Обжалваното определение на друг състав на ВКС, I т.о. е постановено на осн. чл.307 ГПК. Съобразно приетото в съобразителната част по т.10 от ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. съгласно чл.307, ал.1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл.303 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молба за отмяна; дали подадената молба е редовна.
Следователно и в производството по чл.274, ал.2 ГПК настоящият състав на ВКС следва да извърши проверка относно горепосочените предпоставки.
На първо място атакуваният с молбата за отмяна съдебен акт – определение по чл.288 ГПК, не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Съгласно чл.303, ал.1 ГПК отмяната е средство за извънреден извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила решения и на други съдебни актове, имащи техните правни последици, на изрично и лимитативно предвидените в посочената разпоредба основания. Определението, чиято отмяна се иска, постановено в производство по реда на чл.288 ГПК, не се включва в предметния обхват на тези актове. Това определение няма правна характеристика на съдебен акт, с който ВКС се произнася по същество на касационна жалба. Разглежданите в тази фаза на касационното производство въпроси са извън предмета на делото, дейността на ВКС по допускане на касационно обжалване не е решаваща и не влияе върху съдбата на въззивния съдебен акт /в този смисъл и ТР № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС/. С определението по допускане на касационно обжалване не се формират изводи по въпроси относно съществото на спора и не се дава разрешение по същество на друго производство. Освен това с оглед приетото с т.6 от ТР №7/2014 от 31.7.2017 г. по тълк.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС на отмяна подлежат единствено определения за прекратяване на делото поради отказ от иска, каквото не е определението по чл.288 ГПК.
Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея ВКС следи служебно. Преценката за съответствието на изложeните обстоятелства, като конкретни фактически твърдения, с фактическите състави на чл.303, ал.1 ГПК е преценка по допустимостта на молбата, а нейната основателност е свързана с доказването на тези факти. В конкретния случай наведените от частната жалбоподателка в молбата й за отмяна твърдения – за влизане в сила на нов закон / след постановяване на определението по чл.288 ГПК, чиято отмяна се иска/ – ЗИДГПК, предвиждащ нови основания за допускане на касационно обжалване, не са от естество да бъдат подведени за проверка към формално твърдяното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК /„нови обстоятелства“ от съществено значение за делото/. Ново обстоятелство по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е това, което е съществувало към момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната към същия този момент, като нейното незнание се дължи на обективна причина. Също така следва това обстоятелство да е от съществено значение за спора – ако се е знаело, би обусловило различен от постановения резултат.
Не е спазен и преклузивният срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК за подаване на молбата за отмяна – тримесечен от деня, в който е станало известно на молителя новото обстоятелство. Тъй като частната жалбоподателка се позовава на влязъл в сила закон- ЗИДГПК / ДВ бр.86/2017г./, то тя се счита уведомена за приемането му от датата на обнародването му в ДВ – 27.10.2017г. Съответно подадената на 30.01.2018г. / при краен срок 29.01.2018г./ молба за отмяна се явява просрочена.
Горното налага извод за недопустимост на молбата за отмяна.
При така очертаните фактически твърдения по молбата за отмяна нито в производството по чл.307 ГПК, нито в настоящето по чл.274 ГПК касационната инстанция може да проверява правните изводи на съдилищата, постановили съдебни актове по приключилото с влязло в сила решение производство по гр.д. № 9853/2012г. на СГС, във връзка с евентуална неравноправност на клаузи от процесния договор за кредит.
С оглед посочения по-горе предметен обхват на проверката на определението по чл.307 ГПК в производството по чл.274, ал.2 ГПК настоящият състав на ВКС намира, че за правилното решаване на делото не е от значение тълкуването на разпоредба от правото на ЕС. Поради което искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС се явява неоснователно.
Съобразно изхода от спора в полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 50лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 306/27.09.2018 г. по т.д. № 2193/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. И. Д. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОСЪЖДА М. И. Д. от гр. Варна да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД сумата от 50лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: