О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 21.03.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 96/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. А. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Надежда А. против въззивно решение на Окръжен съд-Бургас № 122/12.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1616/2012 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Бургас № 808/22.06.2012 г., постановено по гр. д. № 787/2012 г., с което в производство по чл. 150 СК е изменен размера на присъдените със съдебна спогодба от 15.06.2006 г., одобрена по гр. д. № 542/2006 г. по описа на Районен съд-Бургас, месечна издръжка на малолетните деца А. К. Г. ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] , и Е. К. Г. ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] , като размерът на издръжката е увеличен от 80.00 лв. на 350.00 лв. на месец за детето А. Г. и от 80.00 лв. на 250.00 лв. на месец за детето Е. Г., като К. А. Г. е осъден да заплаща увеличения размер издръжка на двете си деца чрез тяхната майка и законен представител Д. Т. Н. ЕГН [ЕГН], считано от датата на подаване на исковата молба-30.01.2012 г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.
С жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли се решението да се отмени изцяло и делото да се върне за разглеждане от друг състав на съда с изрични указания с присъждане направените по делото разноски за всички инстанции.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: Може ли съдебните инстанции да се произнасят с решение по дело за издръжка или за увеличение на издръжка без да обсъдят въпроса какъв следва да е месечният размер на издръжката за всяко едно от децата и каква част от тази издръжка следва да поеме всеки един от родителите; Допустими ли са свидетелски показания от ответника по дело за издръжка независимо, че същият безусловно дължи такава; Допустимо ли е по дело за издръжка цялата издръжка за децата да се поеме само от единия родител, а другият да престира само грижи за тези деца. Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касация Д. Т. Н. с процесуален представител адвокат А. Н. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не е изпълнено от касатора общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на материалноправни и/или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, по които да се е произнесъл въззивният съд в аспект на дадените разяснения с т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства с касационната жалба. Неизпълнението на общото изискване е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване на решението без да се разглеждат сочените допълнително основания за това. При това положение приложената към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебна практика не следва да се обсъжда.
По същността си формулираните от касатора въпроси към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съставляват оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, които са касационни основания за отмяна на решението по реда на чл. 281, т. 3 ГПК. Основанията за отмяна на решението като неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК не са относими към предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответник по касация Д. Т. Н. направените по делото разноски в размер на сумата 200.00 лв. за възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 138709 без дата /л. 40/.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Бургас № 122/12.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1616/2012 г. по касационна жалба от ответника К. А. Г. ЕГН [ЕГН] чрез адвокат Надежда А..
ОСЪЖДА К. А. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Д. Т. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], к/с „Братя М.”, [жилищен адрес] ап. ляв сумата 200.00 лв. разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: