Определение №356 от 22.10.2014 по търг. дело №303/303 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 356

София, 22.10.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 303 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 34 от 25.09.2013 год. по т.д.№ 102/2013 год. на Търговищкия окръжен съд в частта с която са приети за основателни предявените от [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД, съответно до размера на 10289.08 лв. и 1499.57 лв. и е потвърдено Решение № 183 от 22.04.2013 год. по гр.д.№ 1975/2012 год. на Търговищкия районен съд.
Становището на настоящия съдебен състав е, че в случая е налице ограничението по чл.280 ал.2 ГПК за касационен контрол.
[фирма] е предявил 9 бр. обективно съединени иска с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за заплащане на доставени на ответника, но незаплатени стоки. Безспорно е, че между страните няма сключен договор за търговска продажба, а 9-те бр. фактури материализират договори за продажба на стоки, като вземанията по главните искове произтичат от неплатената цена по тях, съответно за 593.60 лв.; 686.43 лв.; 498.68 лв.; 217.48 лв.; 349.82лв.; 149.30 лв; 144.26 лв.; 6994. лв; 864.44 лв. и 2477.лв. Общата стойност на претендираните суми с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ е 12289.10 лв. Претендирано е и обезщетение за забава при плащането на задължението по всяка една от фактурите, като общата сума на претендираното обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД възлиза на 1499.57 лв.
Не е налице единен договор с периодично изпълнение, поради което следва да се приеме, че всяка една от фактурите материализира отделен договор за търговска продажба – чл.327 ал.1 ТЗ, поради което не е налице един главен иск с цена 12289.10 лв., а девет обективно съединени иска, всеки с цената посочена по-горе. Сделките от които произтичат вземанията са двустранно търговски по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парични вземания с цена на всеки един от обективно съединените искове по-малка от 10000 лв. Съобразно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК (изм.ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно.
Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280 ал.2 ГПК и не създава висящност на спора.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът не е поискал присъждане на разноски. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 34 от 25.09.2013 год. по т.д.№ 102/2013 год. на Търговищкия окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ТК на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top