О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 29.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4445 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. К., гражданка на Република У., лично и като законен представител на Е. К., приподписана от адв. В. П., против решение № 5976 от 15 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 4192 по описа на Софийския градски съд за 2016 г., с което се потвърждава решение № ІІІ-86-286 от 27 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 36980/2014 г. по описа на районния съд в гр. София, за отхвърляне молбата на К. за обявяване на смъртта на П. В. К. на основание чл. 14 ЗЛС.
В касационната жалба се поддържат всички касационния основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда, че след като П. В. К. е бил обявен за общодържавно издирване като обвиняем по досъдебно производство, е достатъчно да се откаже да се уважи молбата по чл. 14 ЗЛС, като се сочи, че нормално е да се приеме, че макар да е бил обект на общодържавно издирване, той не е открит, по причина че не е жив, а и лицето е снето от издирване още през м. юли 2013 г. поради отпадане на основанията. Пренебрегнат е фактът, че след влизането на страната в Европейския съюз, не всяко влизане и излизане от страната се отбелязват в базите данни на МВР. За безспорно се сочи, че повече от седем години за лицето липсват данни, и доколкото единственото изискване за успешното провеждане на производството е да е изминал период от пет години, през които да няма никакви известия от или за отсъстващия, то искането е основателно. Пренебрегнато било, че лицата с криминални регистрации често са жертви на престъпления, включително на такива против личността. Съдът не е изложил мотиви – липсва съпоставка на ангажираните по делото доказателства, и съдът е извършил проверяваща, а не решаваща дейност. Не е посочено защо справката от МВР за пътуванията на лицето извън страната, както и обстоятелството, че то е обявено за общодържавно издирване, изключват възможността лицето да е починало или за него да няма никакви известия. Освен това се подчертава, че към момента лицето е без валидни документи за самоличност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се търси отговор на поставени въпроси в приложното поле на допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Столична община не представя отговор. Становище не взема и прокуратурата.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд се основава на събраните писмени доказателства от различни институции, липсата на постъпили сведения, въпреки разгласяването по чл. 550, ал. 2 ГПК, обявяването на лицето за общодържавно издирване във връзка с образувано досъдебно производство по обвинение в извършване на престъпление и липсата на резултат на оперативно-издирвателните действия, излизането на лицето от страната през 2008 г. Предвид посочените данни, съдът приема, че лицето е в неизвестност от 2008 г. От установените за периода 01.01.2004 г. – 10.10.2014 г. деветнадесет пъти на прекосяване на държавната граница, и издирването му след 2008 г. от органите на МВР, повдигането му на обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, във връзка с което е обявен за общодържавно издирване, съдът заключава, че причината за изчезването му е по-скоро укриване от правораздавателните органи, отколкото настъпила смърт.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора и уточнен от съдебния състав въпрос съществуването на данни за криминални регистрации, обявяването на общодържавно издирване и честите пътувания на лице, за което се твърди, че отсъства повече от пет години, изключва ли приложението на чл. 14, ал. 1 ЗЛС. По този въпрос на състава на касационния съд не е известна съдебна практика, поради което тълкуването му следва да се извърши поради значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Останалите четири въпроса не обосновават допускането на касационното обжалване.
Въпросът за това каква е доказателствената тежест, съответно стойност на „справка за преминаване през ГКПП” след 01.01.2007 г., не е правен, а касае конкретната преценка на представено пред съда доказателство. Такава преценка е от правомощията на съда, разглеждащ спора по същество, но не може да послужи за целите на процедурата по селекция на касационните жалби. Поради същата причина не води до допускане на касационното обжалване и въпросът когато това доказателство е справка от МВР, след като се обсъди „обявяване за издирване”, следва ли да се вземе предвид „снемане от издирване”. Положителният отговор на питането при обсъждане на дадено писмено доказателство, длъжен ли е съдът да го обсъди в цялост, е ясен, но доколкото отново се твърди неправилна преценка на съответното доказателство, допускане на касационното обжалване не се налага.
Въпросът в производствата по чл. 549 ГПК, вр. чл. 14 ЗЛС, чии интереси са в превес – тези на лицата, застрашени от продължително отсъствие на дадено лице, или тези на изчезналото лице, не е бил въвеждан в процеса, съдът не е дал отговор по него, респективно – не е обусловил изхода на спора, поради което и той не налага допускането на касационното обжалване. Накрая се пита неуспешната дейност на органите на МВР по издирване на лице във всички случаи ли означава, че лицето се укрива, или е възможно същото да е починало, но и спрямо този въпрос не може да бъде извършена преценката в контекста на коя да е от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като начинът на задаването му дължи хипотетичен, а не казуален отговор.
За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса от 12,50 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 5976 от 15 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 4192 по описа на Софийския градски съд за 2016 г.
УКАЗВА на С. К. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 12,50 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочването му в публично съдебно заседание след представянето на доказателство за платена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: