5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 807/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр.София, 29.05.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 807/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат Н.И. от АК-В.Т. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 212/30.05.2012 год., постановено по в.гр.дело № 537/2012 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Горнооряховския районен съд № 91/23.02.2012 год. по гр.дело № 2585/2011 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.534, ал.1 ТЗ и е осъдена ответницата-касатор да заплати сумата 20 000 лева, с която се е обогатила неоснователно поради погасяване по давност на неизплатен запис на заповед, издаден от нея на 14.02.2008 год. с поемател ищцовото дружество ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба и 2 800 лева съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. За необоснован и погрешен касаторът счита извода на двете съдебни инстанции за наличие на предпоставките на чл.534 ТЗ без да е необходимо да се докаже наличието на неоснователно обогатяване по отношение на издателя на записа на заповед за сметка на обедняване на поемателя и причинната връзка между тях. Излагат се доводи, че в случая не е доказано получаването на сумата от 20 000 лева от страна на ответницата, нито задължение за връщането й. Не е било изследвано в необходимата степен наличието на каузално правоотношение, евентуално обезпечено с издадения запис на заповед, който не е бил предявен до момента на подаване на исковата молба, поради което е налице преюдициране на правото по ценната книга.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения съществен правен въпрос: „Включва ли се в състава на менителничното неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ разместването на блага, довело до обогатяване на издателя за сметка на обедняването на приносителя на записа на заповед, или вредата за единия и обогатяването на другия произтича от наличието на валиден менителничен ефект и от неупражнените права върху него”. Твърди наличие на противоречива съдебна практика по този въпрос, позовавайки се на приложеното към жалбата решение по аналогичен казус № 226/22.11.2010 год., постановено по в.т.дело № 93/2010 год. на АС-В.Т., за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Пл.П. от АК-Г. поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, за да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната му част въззивният съд е приел, че са налице предвидените от закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответницата по предявения иск по чл.534, ал.1 ТЗ. Изложени са съображения, че процесният валиден запис на заповед е издаден на 14.02.2008 год. в полза на ищеца, съдържа необходимите реквизити по чл.535 ТЗ и материализира безусловно задължение за плащане при предявяване на сумата 20 000 лева, която не е изплатена от издателя. Прието е също, че е налице преюдициране на записа, тъй като не е бил предявен за плащане в едногодишния срок по чл.487, ал.1 ТЗ от издаването му, поради което единственият път за защита правата на ищеца, породени от ценната книга, е иска по чл.534, ал.1 ТЗ за менителнично неоснователно обогатяване. В мотивите на решението съдът е изложил съображения, че в хипотезата на чл.534 ТЗ обедняването произтича от невъзможността приносителят да реализира преките си менителнични права по записа на заповед поради преюдицирането му /неизвършване на необходимите действия за запазване правата по ценната книга в предвидения срок/, а обогатяването – от спестяването на сумата, която издателят се е задължил да плати и с която се съизмерява претърпяната от приносителя вреда, като причинната връзка между двата юридически факта е очевидна. Направен е решаващия извод, че за основателността на иска по чл.534, ал.1 ТЗ /макар иск за неоснователно обогатяване/, не трябва да се изследва въпроса имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма и този извод се налага от спецификата на менителничните правоотношения. По повод твърденията на ответницата, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с възникнали между страните каузални правоотношения, въззивният съд е приел, че с оглед данните по делото, такава пряка връзка не е налице, поради което преценката за дължимостта на сумата по предявения иск по чл.534, ал.1 ТЗ се основава само на твърденията и възраженията свързани с менителничния ефект.
При тези фактически данни поставените от касатора материалноправни и процесуални въпроси относно възникването и съдържанието на вземането, произтичащо от менителничното неоснователно обогатяване и предпоставките за уважаване на иска по чл.534, ал.1 ТЗ са релевентни за изхода на спора. По отношение на тези въпроси, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че специалният иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ принадлежи на приносителите на запис на заповед или менителница, чиито менителнични искове са погасени по давност. Погасяването може да е резултат на прескрибиране на менителничния ефект поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или да се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. В производството по този иск /за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл.55-59 ЗЗД/ не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма и този извод се налага от спецификата на менителничните правоотношения. Искът ще бъде основателен само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта издаден в негова полза, а обогатяването на издателя се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си, спестявайки паричните средства, които се е задължил да плати, но не е платил поради погасяване по давност или пропуск да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права на ползуващото се лице. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, Търговска колегия, както следва: р.№ 42/07.04.2009 год. по т.дело № 453/2008 год. на ІІ т.о.; р.№ 135/20.12.2010 год. по т.дело № 13/2010 год. на І т.о.; р.№ 90/10.09.2012 год. по т.дело № 431/2011 год. на ІІ т.о. и др. Преценката за основателност на иска, по повод на който е постановено обжалваното решение на Великотърновския окръжен съд е направена в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС. В тази връзка, предвид съществуващата съдебна практика на ВКС, създадена при действието на новия ГПК/която е задължителна за долустоящите съдилища съгласно т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Що се отнася до приложеното към жалбата решение на АС-В.Т. по т.дело № 93/2010 год., същото не обосновава наличието на противоречива съдебна практика по поставените въпроси, тъй като липсват данни, че решението е влязло в законна сила.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново № 212/30.05.2012 год., постановено по в.гр.дело № 537/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: