О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София 29.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1129/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1867 от 13.10.2014 г. по т.д.№ 1908/2014 г. Софийския апелативен съд. С това решение е оставено в сила решение съд № 713 от 11.04.2013 г. по т.дело № 3499/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена като недоказана молбата на касатора по чл.625 ТЗ за обявяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] . В останалата му част, с която са отхвърлени молбите по чл. 625 ТЗ на присъединилите се в хода на производството пред Софийски градски съд кредитори [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в противоречие с разпоредбата на чл.608 ТЗ, въпреки наличието на непогасено изискуемо парично задължение на длъжника, съдът е отхвърлил молбата на кредитора по чл.625 ТЗ, по съображения, че затрудненията на длъжника са временни и че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му.
В изложението по чл.248, ал.3, т.1 ГПК, в която са възпроизведени оплакванията в касационната жалба, касаторът сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите или изложи съображения, поради които ги отхвърля. Поддържа, че вземанията му към длъжника произтичат от търговска сделка, погашенията на задълженията са спрени поради невъзможност за плащане и това е установено от изготвената ССЕ, а Д., материалите и паричните средства са по-малки от размера на задълженията му, като поддържа, че този процесуален въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – Решение № 743 от 13.11.2008 г. по т.д.№ 348/2008 г., ТК, според което „В процесния случай е установено по безсъмнен начин, че са налице всички условия, визирани в закона, които дават основание за откриване на производство по несъстоятелност”. Същевременно счита, че както задълженията, така и активите не са точно установени с оглед висящите съдебни спорове за част от вземанията на длъжника.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не ангажира становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 ТЗ, от страна в производството по несъстоятелност, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че молителят има вземания, произтичащи от търговски сделки, възлизащи в общ размер на 387 563.85 лв., но дружеството-ответник, съгласно заключението на експерта, притежава достатъчно имущество да покрие задълженията си, без това да съставлява опасност за кредиторите. Последното се установявало от коефициентите за ликвидност и финансова автономност, които значително надхвърляли минимума. От заключението на вещото лице от ССЕ било видно, че за трите години на изследвания период 2008 г. -2010 г. общо активите покривали изцяло паричните задължения на дружеството – ответник. При норматив за ликвидност 1 /единица/, коефициент на обща ликвидност, за отделните години на периода 2008 г.-2010 г., надвишавал така установения норматив. За тези години текущите /краткотрайните/ активи са били достатъчни за покриване на текущите задължения, от което е направен извод за свръхликвидност. За отделните години на периода 2008 – 2010 г. коефициентът на бърза ликвидност също имал измерение над 1 /единица/. Вещото лице освен това констатирало, че за трите години на периода дружеството-ответник имало по-висока степен на финансова автономност в сравнение с възприетия норматив от 0.ЗЗ, дължащо се на факта, че процентното съотношение на собствения капитал на дружеството-ответник спрямо общия размер на задълженията му съставлявало съответно 57.51%; 69.04% и 41.50%, докато коефициентът на задлъжнялост за трите години на периода 2008-2010 г. показвал сравнително ниска степен, съответно: 1.7390; 1.4485 и 2.4096. Според вещото лице през периода 2008-2010 г. стойностите на показателя „Съотношение между имуществото и паричните задължения“ на дружеството-ответник са също над 1 /единица/, което обусловило крайния извод на съда за отсъствие на предпоставките на чл.608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма].
Настоящият състав намира, че касаторът не е формулирал въпроси, които да отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не представлява основание за селектиране на касационната му жалба въпросът му „може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите или изложи съображения, поради които ги отхвърля”, без същевременно да посочи по отношение на кои именно доказателства въззивният съд е процедирал в отклонение от задължението му да обсъди всички относими към спора доказателства, като ги е игнорирал при изграждане на решаващия му извод. Не представлява основание за селектиране на касационната му жалба и разрешеният според касатора в противоречие със задължителната практика въпрос за отсъствие на предпоставките по чл.608 ТЗ, въпреки безспорно установения факт, че погашенията на задълженията на длъжника са спрени поради невъзможност за плащане, а притежаваните Д., материалите и паричните средства са по-малки от размера на задълженията му, каквито изводи не са направени с решението. С този въпрос по същество се излага несъгласие с фактическите изводи на решаващият състав, а установяването на фактическата страна на спора, е резултат на конкретно възприемането на доказателства от въззивния съд, но касационната инстанция, като съд по правото, не може да навлиза в нея. Критериите относно правните въпроси, обуславящи допускането на касационен контрол са разяснени с т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК. При това положение не е установена основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване, което не позволява извършването на преценка за съществуването и на заявения допълнителен критерий за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд,Търговската колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1867 от 13.10.2014 г. по т.д.№ 1908/2014 г. Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: