О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 30.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. д. № 4506/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 44368 от 09.04.2014 г. на Г. Й. Г. от [населено място], общ. Л. срещу определение от 18.03.2014 г., постановено по в.гр. д. № 9411/2011 г. по описа на Софийски градски съд, II–д въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на Г. Й. Г. за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по делото на 22.01.2013 г. въззивно решение, на основание чл. 64 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, иска същото да бъде отменено и да му бъде възстановен срокът за обжалване на въззивното решение.
Ответникът по частната жалба Л. И. Ч. с писмен отговор оспорва същата като неоснователна, счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на данните по делото, настоящият съдебен състав на ВКС, II г.о., констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата за възстановяване на срока е неоснователна, тъй като пропускането му не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодоляни от молителя, а на допусната от процесуалния представител на същия грешка при изчисляването на срока за касационно обжалване, което се установява от представената по делото разпечатка „скайп-чат” между двамата.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 64 ал. 2 ГПК, страната която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на тази законова разпоредба може да е само възникнало внезапно препятствие, което страната не е могла да преодолее във времето на течащия срок – такова може да бъде внезапно заболяване, злополука, природно бедствие и др., поради което страната не е в състояние да извърши процесуалното действие. Освен, че трябва да е внезапно и непреодолимо, то следва да продължава през целия период от срока.
В случая видно от данните по делото срокът, чието възстановяване се иска е едномесечен, съгласно чл. 283 ГПК и указанията в диспозитива на въззивното решение. Същият е започнал е да тече на 18.02.2013 г., на която дата е връчен препис от въззивното решение лично на адвокат С. /л. 80 от въззивното дело/ и е изтекъл на 18.03.2013 г. /понеделник – работен ден/. За да са налице основания, които да обосновават възстановяване пропуснатия срок е необходимо да е доказано, че са настъпили непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не е могъл да преодолее и тези обстоятелства следва да са налице в продължение на целия срок. Твърденията на жалбоподателя и приложените по делото доказателства не обосновават препятствие, продължило през целия едномесечен срок или през по-голямата част от него. За влошеното здравословно състояние на жалбоподателя са приложени: Епикриза от [фирма] от 10.01.2014 г.; Експертно решение на ТЕЛК от 09.09.2013 г.; Два броя амбулаторни листи от 11.02.2014 г. и 12.02.2014 г., но тези доказателства не са относими към релевантния момент 18.02.2013 г. – 18.03.2013г. От представената по ч. гр. д. № 4457/2013 г. на ВКС, III г.о. служебна бележка /л. 12/, издадена от д-р Р. Г. – личен лекар на жалбоподателя се установява, че жалбоподателят е бил посетен в дома му и след извършен консултативен преглед се налага режим „на легло” с наблюдение от лекар, което не позволява напускане на дома му. Това препятствие обаче не касае целия период на срока за обжалване на въззивното решение, още повече, че по делото има надлежно упълномощен процесуален представител, който разполага с представителна власт до приключване на делото във всички инстанции, включително да подаде касационна жалба. От друга страна, необжалването на въззивното решение пред Върховния касационен съд от страна на пълномощника на жалбоподателя в законоустановения срок, независимо дали се касае за допусната грешка при изчисляването му или неорганизиране на осъществяваната защита, не съставлява основание по чл. 64, ал. 2 ГПК, поради което молбата за възстановяване на срока е неоснователна.
С оглед гореизложеното, определението, с което е оставена без уважение молбата за възстановяване на срока следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 18.03.2014 г., постановено по в.гр. д. № 9411/2011 г. по описа на Софийски градски съд, II – д въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: