2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр. София, 31.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2846 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. А. Д. против определение № 1830/12.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 1094/2018 г. от ІІІ-ти състав на САС.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на САС е потвърдил първоинстанционно определение, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявените искове.
Съдът е приел, че фактите, посочени в исковата молба не могат да бъдат подведени под визирането в разпоредбите на ЗОДОВ хипотези, легитимиращи Прокуратурата на Република България като надлежен ответник. Доколкото процесуалната легитимация на ответника е абсолютна процесуална предпоставка, съдът е приел, че делото следва да бъде прекратено.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставки относно допустимостта на касационното обжалване.
Правният въпрос относно допустимостта на касационното обжалване, следва да е обсъждан от въззивния съд и по него той да се е произнесъл, т.е. да е формирал правни изводи, като това негово произнасяне да е при наличието на кое да е от основанията по чл.280 ГПК, относно допустимостта на обжалването. На първо място, за да е относим правния въпрос, по него следва да е налице произнасяне от страна на въззивния съд.
Поставените правни въпроси от страна на касатора относно съотношението на отговорността по ЗОДОВ и чл.49 ЗЗД не са били предмет на обсъждане от страна на въззивния съд и по тях липсва произнасяне, поради което същите са неотносими към производството по допустимост на касационното обжалване. Отделен е въпросът, дали въззивният съд е дължал произнасяне по тези правни въпроси, доколкото има подобни доводи в частната жалба пред САС, но процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да се произнесе по всички доводи и оплаквания на страната липсва поставен в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, поради което на това основание не следва да се допуска касационното обжалване, доколкото касационният съд не следи служебно за допуснати от съда процесуални нарушения, в производството по преценка допустимостта на обжалването.
Твърди се, че определението е очевидно неправилно, като довод за допускане до касационно обжалване.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая, определението на въззивния съд не е очевидно неправилно, доколкото при въпросът за правната квалификация на иска и посоченото от въззивния съд относно отговорността на държавата и изложените от страната факти и доводи в тази насока не може да се приеме, че са налице горните основания относно очевидна неправилност.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1830/12.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 1094/2018 г. от ІІІ-ти състав на САС.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.