Определение №356 от 5.11.2013 по ч.пр. дело №4999/4999 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Nо 356
София, 05.11.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година , в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 4999 /2013 година и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .

Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 7293/11.07.2013 година на З. С. Д. от [населено място] заявена чрез адв. Й. М. – АК В. Т. с искане за отмяна на Определение Nо 363 от 04.07.2013 година по ч.гр..д. Nо 800/2013 година на ОС- Велико Търново , с което е потвърдено протоколно определение от 22.05.2013 година по гр.д. Nо 4673/2012 год. на РС- Велико Търново за спиране на исковото производство по чл. 97 ал.2 ЗЗД на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване на гр.д. Nо 557/2013 год. на ОС-Велко Търново по чл. 87 ал.3 ЗЗД.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона , тъй като посоченото гр. дело, не е в отношение на преюдициалност с настоящия спор, а и са налице нови доказателства , които не са съобразени от втората инстанция.
С изложение към частната касационна жалба се поддържа доводи , с който се приповтарят основанията за отмяна, сочи се незаконосъобразност на обжалваното определение поради необсъждане на нови доказателства , свързани с иска за трансформация, неправилно тълкуване на искането за разваляне на договор по реда на чл. 87 ал.3 ЗЗД с прекратени облигационни отношения между страните.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от адв. К. С.- АК В. Т., като процесуален представител на ответната страна , с който се поддържа , че е налице връзка на преюдициалност между делата , както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по частната касационна жалба.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК. Налице е и основание за допускане на касационното обжалване по частната касационна жалба.
С обжалваното определение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 274 ал.2 т.1 ГПК, окръжният съд е потвърдил протоколно определение на първата инстанция за спиране на исковото производство по заявения от З. С. Д. иска по чл. 97 ал.2 ЗЗД за трансформация на задължение за издръжка и гледане в парично задължение за издръжка на прехвърлителите по НА Nо 39/2011 год. до приключване на гр.д. Nо 557/2013 год. на ОС-Велико Търново, заявено от ответника по делото по чл. 87 ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор, основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК ,приемайки , че двата спора са в отношение на преюдициалност.
При липса на поставен обуславящ крайния правен резултат по обжалваното решение процесуален въпрос , искането за селекция и допускане на касационно обжалване не може да бъде проведено .
Основната преценката на съда за наличие или липса на отношението на преюдицаилност между спряното гражданско дело и това, което е висящо винаги ще зависи от конкретните факти по делата , предмета на спора и неговата правна квалификация. С разпоредбата на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК , законодателят , като основание за спиране на висящия исков процес , е предвидил хипотеза, „когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора”. Така формулираното основание за спиране не поставя ограничения за момента , в който следва да бъде направено искането за спиране – това искане може да се направи във всеки един момент на висящия съдебен спор и не зависи от доказателствата по делото , женени от гл.т. на основателност на исковата претенция.
При данните по делото за липса на изложение , съгласно изискванията на законодателя- с изведен конкретен правен въпрос и позоваване на някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, исканата селекция не може да бъде надлежно проведена .
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 7293/11.07.2013 година на З. С. Д. от [населено място] заявена чрез адв. Й. М. – АК В. Т. срещу Определение Nо 363 от 04.07.2013 година по ч.гр..д. Nо 800/2013 година на ОС- Велико Търново,с което е потвърдено протоколно определение от 22.05.2013 година по гр.д. Nо 4673/2012 год. на РС- Велико Търново за спиране на исковото производство по чл. 97 ал.2 ЗЗД на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване на гр.д. Nо 557/2013 год. на ОС-Велко Търново по чл. 87 ал.3 ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top