О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр.София, 08 април 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 1327 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу въззивно решение № 2341 от 24.11.2015 г. по в. гр.д. № 2796/2015 г. на Апелативен съд-София в частта, в която се потвърждава решение № 2527/16.04.2015 г. по гр.д. № 8074/2014 г. на Софийски градски съд и е уважен иска на Р. А. К. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 5000 лева – неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.04.2014 г. до изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е и необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправия въпрос, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да посочи значението им за определяне размера на обезщетението, като са изложени са съображения, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обобщена в т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Според касатора, прилагането на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД се решава противоречиво от съдилищата в приложените решения на ВКС, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а по отношение на материалноправния въпрос, следва ли прокуратурата да се счита отговорна за продължителността на наказателното производство, ако обвинението не е поддържано в съдебната фаза на процеса, а от частния обвинител, се поддържа, че липсва съдебна практика.
От ответника по жалбата Р. А. К., чрез адвокат Е. К. от САК не е подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като на 14.06.2010 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.286, ал.2, вр.ал.1 НК, но повдигнатото обвинение е завършило с оправдателна присъда на Софийски районен съд по н.о.х.д. № 8937/2010 г., влязла в сила на 24.04.2014 г.
С оглед конкретните обстоятелства за продължителността на наказателно преследване, неподдържането на обвинението в съдебна фаза и сравнително ниската степен на въздействие върху физическото и психическо здраве на ищеца, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 5000 лева, а претенцията до пълния размер е неоснователна.
При тези мотиви в обжалваното решение, поставените от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обосновават допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е установил всички релевантни факти от значение правния спор и въз основа на тях е формирал собствени правни изводи за наличието на причинно-следствена връзка между повдигането на обвинението от прокуратурата, неподдържано в съдебната фаза на наказателното дело и настъпилите неимуществени вреди за пострадалия и въз основа на тях е приел ниската степен на въздействие върху неговия личен живот, като е определил размер на обезщетението в съответствие с практиката на ВКС, обобщена в т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г., според която критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, при който се ангажира отговорността на държавата. В случая, въззивният съд, съобразявайки установената практика на ВКС да отчете всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението – вида и продължителността на наказателното преследване, реално изживените страдания и безпокойства, както и отражението върху социалния живот на пострадалия, е приел, че неимуществените вреди на ищеца произтичат от самото повдигане на незаконно обвинение, независимо че впоследствие не е било поддържано от прокуратурата. Отговорността на държавата е обективна, поради което всички вреди от повдигането на незаконно обвинение в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, когато са в пряка причинно-следствена връзка с негативните изживявания на пострадалия, подлежат на обезщетяване. С дадените разяснения в Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. по тълк.дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че прокуратурата е процесуално легитимирана да представлява държавата, като правозащитния орган, който упражнява надзор върху разследващите органи и защото без повдигане на неоснователно обвинение не би се стигнало до засягане правната сфера и причиняването на вреди на пострадалия. Тези изводи на въззивния съд за определяне размера на обезщетението са в съответствие със задължителната за съдилищата практика на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставеният въпрос за прилагане критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД също не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като приложното поле на тази хипотеза не обхваща случаите, при които решението е постановено в съответствие с вече уеднаквената и задължителна за съдилищата практика на Върховния касационен съд. Твърденията на касатора, че материалноправният въпрос е разрешен в противоречие с други влезли в сила съдебни актове, само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, когато вече е даден отговор на въпроса в кои от влезлите в сила съдебни актове даденото тълкуване се приема за правилно от ВКС. В този смисъл, критерият за справедливост в обжалваното въззивно решение не е разрешен в противоречие с представените решения, които са постановени при други конкретно установени обстоятелства и самостоятелна преценка на отделните състави за тежестта на повдигнатото обвинение и степента на накърняване на правната сфера на лицата, срещу които е било повдигнато неоснователно обвинение.
След като съществуващата съдебна практика е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, а съдът е приложил правилото на чл.52 ЗЗД съобразно указанията в т.ІІ от ППВС № 4/1968 г. и е обсъдил всички обстоятелства от значение за определяне на обезщетението, включително и неподдържането на обвинението от прокуратурата в съдебна фаза на наказателното производство, в резултат на което е намалил присъдения от първата инстанция размер на обезщетение, поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2341 от 24.11.2015 г. по в. гр.д. № 2796/2015 г. на Апелативен съд-София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.