Гр. д. 1816/2016 г. на ВКС, І г. о.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр. София, 09.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. дело № 1816/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. Б. в качеството му на пълномощник на М. М. Ю. против решение № 9/18.01.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 240/2015 г. по описа Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение № 31/01.10.2015 г. по гр.д. № 1260/2014 г. по описа на Районен съд-Кърджали, с което е признато за установено по отношение на М. М. Ю. и Н. М. Ю. правото на собственост на А. Б. Р. и Р. М. Р. върху недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 1200 кв.м., намиращ се в урбанизираната територия на [населено място], общ. Ч., ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., състояща се от 2 стаи и коридор на всеки един от етажите и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 34 кв. м., при граници на целия имот: от североизток и югоизток – земеделски земи, северозапад – неурегулиран поземлен имот на Шериф А. и югозапад – път и е отменен нотариалният акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 89, том. 2, рег. № 4371, дело № 268/2007 г. на нотариус Д. Г. № 251 на НК, с който М. М. Ю. е признат за собственик по давностно владение на същия имот.
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост поради противоречие на изводите с установените със събраните по делото доказателства факти.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, за които касаторът твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ Лицето, допуснато да ползва недвижим имот срещу задължението да го поддържа и пази, има ли качеството владелец или е държател за собственика; 2/ Може ли лице, упражняващо фактическа власт върху недвижим имот, да го придобие по давност без да е демонстрирало недвусмислено намерение да свои спрямо предишните собственици?
По отношение на поставените въпроси се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. К. сочи, че същите са разрешени в противоречие с решение № 328/24.06.2010 г. по гр. д. № 323/2009 г. по описа на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 128/09.05.2011 г. по гр. д. № 538/2010 г. по описа на ВКС, ГК, II г.о.
В срока по чл. 287 ГПК ответници по касация не са изразили становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Окръжен съд – Кърджали се е произнесъл като въззивна инстанция по предявени от А. Б. Р. и Р. М. Р. против М. М. Ю. и Н. М. Ю. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване право на собственост върху недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 1200 кв. м., ведно с построените в него сгради, находящ се в урбанизираната територия на [населено място] и иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижимия имот по давностно владение, с който М. М. Ю. е признат за собственик. Приел е за установено, че А. Б. Р. и Р. М. Р. живеят и ползват процесния недвижим имот от 1996 г. насам. Взел е предвид безспорните обстоятелства, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 89, том 2, рег. № 4371, дело № 268/2007 г. на нотариус с рег. № 251 на НК, М. М. Ю. е бил признат за собственик по давностно владение на имота, а с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1972/2013 г. на Районен съд – Кърджали е отхвърлен предявеният от М. М. Ю. и Н. М. Ю. против А. Б. Р. и Р. М. Р. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на имота с мотивите, че А. Б. Р. и Р. М. Р. са го придобили по давност. Като е преценил твърденията на страните във връзка със събраните по делото гласни доказателства, въззивният съд е приел за доказано, че от 1996 г. насам А. Б. Р. и Р. М. Р. спокойно и несмущавано са владяли процесния имот – упражнявали са фактическата власт върху него явно и чрез конкретни действия са демонстрирали намерението си да бъдат негови собственици, в резултат на което са придобили собствеността върху имота по давност. За да достигне до този извод, съдът е анализирал свидетелските показания, като е установил конкретни обстоятелства относно извършваните ремонтни дейности, ползването, застрояването и управлението на имота. В тази връзка изрично е посочено, че наведените във въззивната жалба на М. М. Ю. доводи, че А. Б. Р. и Р. М. Р. били държатели на имота, тъй като го ползвали с разрешение на собственика и задължение да го поддържат във вид, годен за ползване, са преклудирани, тъй като не са били своевременно заявени с отговора на исковата молба и съответно не са разглеждани от въззивния съд. При тези съображения и като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, Окръжен съд – Кърджали е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете на А. Б. Р. и Р. М. Р. срещу М. М. Ю. и Н. М. Ю. са уважени.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираният в т. 1 въпрос не е бил правно разрешаван от въззивния съд, още повече, че във въззивното решение изрично е подчертано, че направените доводи от жалбоподателя в този смисъл са преклудирани. Следователно въпросът не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота на мотивите следва да се подчертае, че не са налице и специалните предпоставки. Посочените съдбени решения на ВКС не дават отговор на този въпрос и не може да се приеме, че е налице противоречие с практиката на ВКС. Не са изложени и никакви конкретни съображения защо повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е изразено единствено несъгласие с решаващите изводи на съда и оспорването им. Тези оплаквания представляват касационни основания и не подлежат на преценка в производството по чл. 288 ГПК, а касационният съд се произнася по тях едва при разглеждане на жалбата по същество.
Вторият въпрос също представлява своеобразно оплакване срещу правилността на обжалваното решение. Въззивният съд е приел, че са налице и обективния и субективения елемент на владението като фактическо състояние и като е посочил, че е изтекъл законовия срок, е приел, че са налице предпоставките на придобивното основание. За да мотивира този свой правен извод съдът е изследвал твърденията на страните и ги е съпоставил със свидетелските показания. При това положение изложените съображения от касатора биха намерили опора при оспорване правилността на решението, но не и в производство по чл. 288 ГПК. Противопоставянето на фактическите и правните изводи на въззивния съд, намерили израз в обжалваното решение, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това, въпреки това казаното по-горе относно липсата на специално основание може да бъде споделено и по отношение на този въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 18.01.2016 г. по възз. гр. д. № 240/2015 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: