O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 08.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1363 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 6096/ 16.07.2009 год., заявена от П. В. К. с. Д. чрез адв. Ц срещу въззивно Решение Nо 151 от 05.06.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 443/2008 година на Ловешкия окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, по съображения , че заявеният иск е за точното определяне на възстановимите реални граници на подлежащата на възстановяване земеделска земя, притежавана от наследодателя на ищеца към момента на внасяне на земите в ТКЗС,а неправилно е прието от съда, че защитата следва да се осъществи по административен ред.
С изложението по чл. 284 ал.3 ГПК , допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като с постановеното решение се променя дългогодишната практика на ВКС по делата по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ по въпросът , че спорът за граници и за имот, който едновременно е възстановен на няколко лица от ПК, е спор за материално право. Този спор е решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , като се сочат Решение Nо 1956 от 12.02.2002 година по гр.д. Nо 544/2001 година на ВКС V отд., Решение Nо 1223/13.11.2001 година на по гр.д. Nо 2397/2001 година на ВКС- IV отд, Решение Nо 224 от 24.07.2001 година по гр.д. Nо 587/2000 година на I отд., Решение Nо 289 от 06.03.2001 година на ВКС по гр.д. Nо 1530/20009 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 206/07.06.2005 година на ВКС – I отд. и Решение Nо 1220/19.10.1999 година на ВКС.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа и поради твърдяно наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като поставеният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, като се сочат Решение 22 от 25.03. …. на БАС по гр.д. Nо 69/2002 година , потвърдено от ВКС по гр.д. Nо 1949/07.12.2004 година „в административната процедура пред съда по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ не може да се разреши спор за реалните граници на земеделския имот” .
Допустимостта на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с приложимостта на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ при разгледания случай, когато по реда на чл. 18д ал.8 ППЗСПЗЗ е подадена жалба срещу обявената КВС и тази жалба не се уважава,но има две позитивни решения и терените се припокриват, и липсата на друг път на защита обуславят правния интерес и допустимостта на заявения иск.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от противната страна по спора, с който се оспорва се наличие на което и да е от посочените основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поддържа се , че решението на въззивния съд е съобразено както с ТР 1/1997 година , така и с Решение Nо 526/26.07.2007 година по гр.д. Nо 434/2006 година на V отд,- и др. По съществото на касационната жалба се сочи ,че приетата теза на съда , че не се касае до спор за материално право , тъй като такъв не е имало към минал момент , а е спор за граници, възникнал по повод на КВС, е правилна .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск за собственост към минал момент и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение , окръжният съд е обезсилил като недопустимо Решение Nо 75 от 11.07.2008 година по гр.д. Nо 541/2007 година на Ловешкия районен съд по отхвърления иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, след като е приел, че на наследодателя на ищеца П. К. е възстановен земеделски имот, Nо 30009 от 5.999 дка в друга местност и Решение на ОбПК Nо 19128/ 30.11.1999 година е възстановена собствеността на НИВА от 6.500 дка в .”Л”- имот 095016 ,като от запад този имот граничи с имоти 095013 , 095014 и 095015, границите по НА Nо 131/1943 година са Ю. К. , общинска мера и път.
Прието е , че на наследниците на Х. К. / Г. П. , П. П. / с Решение на ОбПК Nо 16266 от 10.08.1998 година – възстановена собствеността на овощна градина от 0.700 дка- без посочени граници-по КВС това е имот 095015.
Прието е , че с Решение на ОбПК Nо 16007 от 10.08.1998 на наследниците на П. Д. Р. / Й. , Н. и С. /е възстановена собствеността на овощна градина от 0.700 дка без посочени границии по КВС това е имот 095014 .
С Решение на ОбПК Nо 19128 от 30.11.1999 година на наследниците на М. М. Н. и П. / е възстановена собствеността на нива от 0.860 дка , без посочени граници, сега имот 095013.
Според констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза е установено, че двете местности , в който е възстановен общо имота на ищеца, са съседни, но категорията на земите е различна-земеделска и горски фонд, и при извършения оглед на място не са констатирани белези на реални граници между тях, като във всички заявление за възстановяване на собствеността на земеделските земи няма посочени граници, и има решение на ОбСЗГ за възстановяване в нови реални граници на два имота – гора и бахча .
От правна страна ,решаващият съд е приел , че „след като е уточнено , че се касае до спор за граници към минал момент, то следва , че се обжалва начина на възстановяване на собствеността, а това възстановяване на собствеността може само по административен ред. За да е налице правен интерес по иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ следва да има спор кому е принадлежала земята към минал момент.
Соченият материално правен въпрос , с оглед на който касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване, не може да се приеме , че е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС , поради което съдът счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като не са налице поддържаните основания по см. чл. 280 ал.1 т. 1 / т.2 според ТР 1/2009 Г. ОСГКТК/ ГПК.
С посоченото Решение Nо 1956 от 12.02.2002 година по гр.д. Nо 544/2001 година на ВКС V отд., е прието, че „ спорът за границите на земеделски имот, към момента на включването му в ТКЗС, е спор за материално право, който според чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, следва да се реши по общия исков ред, а не в административното производство по възстановяване на собствеността. Налице е правен интерес от този иск и когато в полза на ищеца има решение на ПК за възстановяване на собствеността в стари, съществуващи реални граници”.
С посоченото Решение Nо 1223/13.11.2001 година на по гр.д. Nо 2397/2001 година на ВКС- IV отд. е прието, че „спорът, на кого принадлежи земеделския имот, собствеността върху който се възстановява от ПК в стари реални граници, е спор по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ”.
Съпоставката на тези две решения с възприетата теза на въззивния съд за липса на спор за материално право по см. на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, не може да обуслови извод на противоречиво разрешаване по въпроса спорът за граници и за имот, който едновременно е възстановен на няколко лица от ПК, е ли спор за материално право по см. на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Спорът кому е принадлежал даден земеделски имот/ чиято собственост подлежи или е възстановена по реда на ЗСПЗЗ/ към момента на включването на земята в блок на ТКЗС или друга организация в резултат на извършената колективизация на земята, е спор за материално право по см. на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ . ако страните спорят за граница на двата имота именно към този момент , то безусловно спорът за границите е спор , който следва да се разгледа в предметната рамка на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Но Доколкото няма спор за границите към момента на колективизацията на земята , а това е спор , възникнал в резултата на нанасяне на възстановената собственост в стари граници в новата КВС , то спорът се разрешава според законодателя, не по общия ред , а по друг- административен ред.
Посоченото Решение Nо 224 от 24.07.2001 година по гр.д. Nо 587/2000 година на I отд., е прието,че Решението на ПК има конститутивно действие, посоченото Решение Nо 289 от 06.03.2001 година на ВКС по гр.д. Nо 1530/20009 година на ВКС-IV отд., посоченото Решение Nо 206/07.06.2005 година на ВКС-I отд.е прието , че делбеният съд не разрешава спор по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и с Решение Nо 1220/19.10.1999 година на ВКС се явяват неотносими към поставения въпрос.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа и поради твърдяно наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като поставеният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, като се сочат Решение 22 от 25.03. …. на БАС по гр.д. Nо 69/2002 година , потвърдено от ВКС по гр.д. Nо 1949/07.12.2004 година „в административната процедура пред съда по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ не може да се разреши спор за реалните граници на земеделския имот” , също не може да обоснове допустимостта на касационното обжалване , тъй като липсва въпрос, който да се разрешава противоречиво, както вече бе посочено в изложението по-горе.
Допустимостта на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с приложимостта на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ при разгледания случай, когато по реда на чл. 18д ал.8 ППЗСПЗЗ е подадена жалба срещу обявената КВС и тази жалба не се уважава,но има две позитивни решения и терените се припокриват, и липсата на друг път на защита обуславят правния интерес и допустимостта на заявения иск.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, и посочването на съдебни решения на различни по степен съдилища, не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 6096/ 16.07.2009 год., заявена от П. В. К. с. Д. чрез адв. Ц срещу въззивно Решение Nо 151 от 05.06.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 443/2008 година на Ловешкия окръжен съд.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: