О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 27.04.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Ч. е:Маргарита С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1777/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Х. Н. Ч. чрез адвокати Н. А. и Г. Ф. от АК гр. Б., срещу въззивното решение № II-39 от 05.06.2009 г. по гр. д. № 851/08 г. на Бургаския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за приложението на погасителната давност по отношение на иска по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството /ЗН/.
Ответниците по касация М. Н. К. , Д. Н. Л. и И. Н. С. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 125 от 17.09.2008 г. по гр. д. № 677/07 г. на Районния съд гр. Н., с което е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на извършените от Н. П. Ч. дарения на земеделски земи с н. а. № 177/95 г. в полза на ответниците, до размера, необходим за допълване на запазената на ищеца част от наследството.
По делото е установено, че приживе общият на страните наследодател прехвърлил всички свои недвижими имоти, като ги дарил на трите си дъщери, и по този начин се разпоредил не само със своята разполагаема част, а с цялото наследство. При това положение дарителят е накърнил запазената част на наследника си Х. Ч. – негов син, за когото съществува правото на претендира намаляване на направеното в полза на останалите наследници по закон дарение до размер съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН на 1/6 от наследството на наследодателя.
По заявеното от ответниците правопогасяващо възражение за давност съдът приел, че искът за намаляване на даренията се погасява с общата петгодишна давност, която започва да тече от откриване на наследството, а това е моментът на смъртта на наследодателя на 08.08.1999 г. При това положение искът е погасен по давност, като предявен на 14.11.2007 г.знаването на даренията от ищеца съдът намерил за неотносимо към спора, тъй като законът свързва началото на давностния срок по чл. 110 ЗЗД с датата, на която е открито наследството.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се мотивира наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за погасителната давност за предявяване на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, когато дарението има за предмет земеделски земи. Касаторът излага съображения, че задължителната съдебна практика, включително и П. № 7/73 г., в съгласие с която е и даденото от въззивния съд разрешение, е свързана с недвижими имоти, които не са земеделски земи. С приемането на ЗСПЗЗ през 1991 г. и неговото практическо приложение възникват нови правоотношения между наследниците и съсобственици на земеделски имоти, които нямат задължение да ги декларират, тъй като за тях не се заплащат данъци, затова няма как да се установи евентуална промяна в принадлежността им. Привеждайки закона в съответствие с нововъзникналите правоотношения, законодателят през 1992 г. отмени чл. 50 ЗН, като премахна срока за приемане на наследството, открито в страната. Касаторът счита, че това законодателно разрешение следва да се прилага и за случаи като разглеждания, касаещи претенциите за възстановяване на запазена част от наследството за имоти – земеделски земи. Счита, че е необходимо да се възприеме нова съдебна практика, съобразена с настъпилите нормативни и икономически промени в страната, в който смисъл допускането на касационно обжалване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Така развити, доводите действително могат да се отнесат до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като се свързват с промяна на установената съдебна практика и развитие на правото. Настоящият състав на Върховния касационен съд обаче намира, че те не могат да послужат като повод за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, тъй като поддържаното от касатора становище предлага неправилно тълкуване на нормите, свързани с института на погасителната давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностните срокове започват да текат от деня, в който вземането стане изискуемо. По начало вземанията стават изискуеми от възникване на задължението, т. е. когато са налице всички елементи от конкретния фактически състав. Допустимо е изискуемостта да настъпи в един по-късен момент от възникване на задължението в случаите, когато е уговорено, че то ще стане изискуемо след покана. Само по изключение вземанията стават изискуеми от деня, когато правоимащият узнае известно обстоятелство. Същото разрешение както за вземанията следва да се приложи и за правата, които се погасяват по давност с изтичане на определен срок. Така, искът по чл. 30, ал. 1 ЗН може да бъде предявен и след изтичане на петгодишен срок от откриване на наследството, ако след приемането му се открият неизвестни за наследника с право на запазена част завещания – чл. 55 ЗН. Правото да се иска намаление на дарения, когато с тях е накърнена запазена част на наследник, не попада в изрично предвидено от закона изключение, така че началото на давностния срок да се постави в зависимост от узнаването им. Не е и необходимо такова изключение да съществува, тъй като даренията се извършват с нотариални актове, нотариалните книги са публични и за наследника с право на запазена част съществува правна възможност да узнае за извършеното разпореждане, независимо от обстоятелството, че земеделските земи не се облагат с данък – чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, и не подлежат на деклариране. Затова и не се налага изоставяне на тълкуването на закона, дадено с т. 3, б. г” на П. № 7 от 1973 г. на Пленума на Върховния съд, за да бъде възприето друго в съгласие с предложеното от касатора. Въпросът за законодателна промяна е извън рамките на производството по допускане на касационно обжалване.
На ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № II-39 от 05.06.2009 г. по гр. д. № 851/08 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. Н. Ч. да заплати на М. Н. К. , Д. Н. Л. и И. Н. С. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 500 /петстотин лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: