О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 14.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.04.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1102 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ”Б” АД, гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 06.07.2009 год., по гр. д. № 2281/2007 год., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 08.05.2007 год., по гр.д. № 8042/ 2005 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящия касатор, като ищец, обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане общо на сумата 34 722.35 лв., представляваща неплатени сметки за ползвани телефонни услуги от 16 бр. конкретно посочени телефонни поста и по чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за забава, възлизащо общо на 7 602.38 лв. срещу ТД ”Г”О. , с адрес на управление – гр. С..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.293, ал.1 ТЗ и чл.298, ал.1 ТЗ, както и на съществените процесуални правила- чл.144 и сл. ГПК/ отм./, във вр. с чл.188, ал.1 ГПК/отм./, основание за касация по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В тази вр. същият поддържа, че разрешеният с обжалваното въззивно решение материалноправен въпрос- дължи ли поръчващият/ абонатът/ заплащане на възнаграждение за извършената работа и полезно вложените материали при прекратяване на договора, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като доводите отново са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт.
Ответната по касационната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложението на касатора и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима, но съдържащото се в същата искане за достъп до касационен контрол е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел за недоказано, при така събраните по делото доказателства и въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, наличието на възникнало между страните облигационно правоотношение породено от сключен помежду им договор за разкриване телефонни постове и предоставяне на телефонни услуги на ответника, като абонат, в периода 25.05.1992 год.- 26.03.1997 год..
Изложени са съображения, че доколкото представените по делото сметки за неплатени телефонни разговори са за телефони постове с абонат „ Ф. Х.”О. , то при липсата на доказателства за надлежното им прехвърляне на ответника- ”Г” О. , материализираните в тези документи суми са непротивопоставими на последния, като неплатен от него дълг.
Същевременно според съжденията на решаващия съд, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, сами по себе си така съставените сметки и фактури за стойността проведени от конкретните телефонни постове разговори имат правната характеристика частни свидетелстващи документи и изготвени едностранно от ищеца ”Б”АД, като удостоверяващи изгодни за последния факти, макар и издадени на името на ответното ТД, но неподписани от негов представител, не могат да обосноват правен извод нито за наличие на твърдяната в исковата молба облигационна връзка между страните, нито за възникнало в тежест на ответника задължение, материализирано в същите тези документи, част от които – счетоводни.
Следователно поради липса на произтичаща от тях обвързваща съда материална доказателствена сила и при неоспорването им изрично в хода на делото, тези писмени доказателства, според решаващите мотиви на атакувания съдебен акт, подлежат на съвкупна преценка с останалия събран в хода на производството доказателствен материал по правилото на чл. 188, ал.1 ГПК/ отм./, а нямат самостоятелно доказателствено значение относно удостоверените с тях факти, както се поддържа от касатора.
За неоснователно относно съществуването или не на твърдяната с исковата молба договорна връзка между страните СГС е възприел и заключението на допуснатата и изслушана специализирана съдебно- счетоводна експертиза, на което касаторът – ”Б” АД се позовава.
Счетено е, че освен, че същото не е абсолютно доказателствено средство, дори и когато вещото лице се е произнесло по факти, за съществуването или не, на които са необходими специални знания- арг. от чл.157, ал.3 ГПК/ отм./, то в разглеждания случай, доколкото въпросът за твърдяното наличие на договорна обвързаност между страните, като включен в предмета на възникналия правен спор и касаещ приложението на материалния закон е свързан с възложената на съда правораздавателна функция, съобразно правилата на въззивното производство, установени в ГПК, изложените в приетото заключение съображения от експерта, са извън компетентността на последния и въобще не могат да се ценят.
Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси, не само нямат обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, но са и неотносими към самия правен спор, тъй като приетата от въззивната инстанция неоснователност на предявения иск не е в резултат на разрешаването на същите, което означава,че основната предпоставка за допускане на касационен контрол, въведена с чл.280, ал.1 ГПК е останала – недоказана.
Неоснователно е и позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че соченото основание не е аргументирано, а е налице бланкетно позоваване на законовия текст, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече приложението му, то в случая липсата на формулиран от касатора правен въпрос, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК изключва възможността за извършване на разпоредената от чл.288 ГПК преценка дали същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото в кумулативното единство на тези две въведени нормативно от законодателя изисквания. Отделен в тази вр. остава въпросът, че така, както са изложени доводите във вр. със сочения критерий за селекция- допълнителна предпоставка за достъп до касационен контрол, те покриват белезите на въведените с чл.281, т.3 ГПК касационни основания, които, като относими към правилността на атакуваното решение не подлежат на обсъждане в настоящето производство.
В този см. дори и въззивният съд да е извършил твърдяната в касационната жалба и изложението към нея неправилна преценка на доказателствения материал по делото, довела до необоснованост на крайния му правен извод за отсъствие на сключен между страните договор за разкриване на телефонни постове с абонат ответното ТД и предоставяне на същото на телефонни услуги, изключващ ангажиране на договорната му отговорност по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД, то при липса на създадена в процесуалния закон тъждественост между касационните основания за отмяна по 281, т.3 ГПК с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, евентуалното наличие на първите не може да обуслови основателност на искането за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 06.07.2009 год., по гр.д. № 2281/ 2007 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: