О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 356
София, 29.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 760/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. за с. к. гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл.192, ал.2 ГПК/ отм./ от 04.07.2008 год., по т.д. № 1078/2007 год., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 198 от 03. 04. 2008 год., по т.д. № 1078/2007 год., както следва- в диспозитива на същото, след отразения диспозитив да се счита вписано: „В останалата отхвърлителна част оставя в сила решение от 29.04.2005 год., по гр.д. № 427/2004 год. на Видинския окръжен съд.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон-чл.114, ал.4 ЗЗД, основание за касация по чл.281,т.3 ГПК.
В депозираното към касационната жалба, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържа твърдение, че разрешеният от въззивната инстанция съществен материалноправен въпрос в производството по чл.192, ал.2 ГПК/ отм./, свързан с прилагане института на погасителната давност е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК и данните по делото, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен к. съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от съответствието и с императивните изисквания на процесуалния закон за редовност, касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да се допусне.
Освен, че жалбоподателят не сочи онзи съществен материалноправен въпрос, свързан с института на погасителната давност, по който въззивният съд се е произнесъл и по отношение на който поддържа наличие на критерия за селекция по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, а бланкетно се е позовал на цял институт на материалното право, приложението на който всякога поставя конкретни въпроси, то обстоятелството, че с решението, предмет на подадената от страната касационна жалба Софийски апелативен съд е обсъждал единствено допусната в предходното му решение по същото дело очевидна фактическа грешка, като я е отстранил по реда на чл.192, ал.4 ГПК, изключва основателността на наведените от страната доводи, че този именно въпрос е обусловил решаващите мотиви на въззивната инстанция и крайният правен резултат по делото.
На поправка по посочения процесуален ред- чл.192, ал.2 ГПК/ отм./ подлежи само диспозитива на поправяния съдебен акт, но не и изложените в съобразителната му част мотиви, въз основа на които се установява несъответствието/ очевидната фактическа грешка/ между формираната воля на съда и външното и изразяване в съответното решение.
Следователно обстоятелството, че в мотивите на въззивното решение на Софийски апелативен съд, предмет на подадената касационна жалба, по изложените по-горе съображения, формулираният от касатора съществен материалноправен въпрос, свързан с приложение института на погасителната давност не е бил предмет на обсъждане, само по себе си е достатъчно, за да се отрече приложното поле на касационното обжалване.
С оглед горното не следва да бъде обсъждан въведеният с чл.280, ал.1,т.3 ГПК критерий за селекция, на който касаторът бланкетно се позовава.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд от 04.07.2008 год., по т. д. № 1078/2007 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: