О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
гр. София, 11.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2638 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Т. Д. М., Р. Д. И., Ц. Д. И., тримата от с. Врачеш, [община] и К. Д. И. от гр. София чрез процесуален представител адв. Я. Д. Д. срещу решение № 1420 от 07.06.2018г. по гр. дело № 5789/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е потвърдено решение № 4060 от 08.06.2017г. по гр. дело № 6140/2013г. на Софийски градски съд, ГО, 4 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от Т. Д. М., Р. Д. И. и К. Д. И. срещу Застрахователна компания „Л. И.“ АД, гр. София искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на майка им Надежда Б. Н., настъпила на 12.05.2008г. вследствие пътно-транспортно произшествие, станало на 18.04.2006г. в с. Врачеш, по вина на водача Г. Б. М. при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с ДК [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника съгласно полица № 21390040112695, в размер по 150 000 лв. за всеки ищец, заедно със законната лихва, считано от 07.05.2010г. до окончателното плащане, и ищците са осъдени да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 400 лв. /по ? всеки от тях/ – разноски по делото.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; обжалваното решение на САС е постановено при очевидна неправилност:
1. Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото и да посочи защо дава вяра на някои и игнорира доказателствената стойност на други? – противоречие с решение № 3/15.03.2016г. по гр. д. № 2526/2015г. на ВКС, ГК, III г. о. и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
2. Въпросът относно доказателствената тежест и доказването, което трябва да се извърши, за да се опровергае официален документ е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 233/14.07.2010г. по гр. д. № 3703/2008г. на ВКС, ГК, IV г. о.
Ответникът Застрахователна компания „Л. И.“ АД, гр. София чрез процесуален представител юрк. Б. В. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1, 3 и ал. 2 ГПК. По отношение на първия формулиран въпрос поддържа, че в постановения съдебен акт съдът е формирал мотиви по преценка на доказателствата в тяхната съвкупност. Относно втория въпрос счита, че в производството по делото е установено от доказателствата в тяхната съвкупност, че вписаните диагнози на ищцата не се основават на предходна медицинска документация, съхранявана от личния лекар, прегледи от други специалисти и т. н., както и че са налице доказателства, оборващи вписаните в експертното решение на ТЕЛК диагнози.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК.
Въззивният съд е приел за установено, че на 18.04.2006г. в [населено място], област Софийска, в близост до ресторант-супермаркет „Бананите“ е настъпило ПТП по вина на водача Г. М., който при управление на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 40, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил телесни увреждания на пешеходката Надежда Б. Н., изразяващи се в: „контузия и подкожен кръвоизлив в дясната челно-теменна област на главата, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда, черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на челната кост и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни тъкани, които обуславят разстройство на здравето, временно опасно за живота – средна телесна повреда и остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, причинил постоянно общо разстройство на здравето, което е опасно за живота – тежка телесна повреда“. Констатирал е, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил „Форд Мондео”, сключена с ответното дружество, както и че същото е изплатило доброволно обезщетение в размер 10 000 лв. за причинените на Надежда Н. вследствие на ПТП неимуществени вреди, както и че на 12.05.2008г. Надежда Н. е починала.
За да направи извод за неоснователност на предявените искове, съдебният състав е приел, че по делото не е установено наличието на пряка причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите като елемент от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – не е доказано, че смъртта на наследодателката на ищците е в пряка причинна връзка и представлява пряка и непосредствена последица от пътния инцидент, станал на 18.04.2006г., т. е. не е установено по категоричен начин, че смъртта на Надежда Н. е настъпила в резултат на получените при ПТП травматични увреждания и техните усложнения.
След обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка въззивната инстанция е направила извод, че твърденията на ищците, както и показанията на свидетелката М. А., че след инцидента пострадалата се залежала, че след изписването й от болницата повече не станала от леглото и че не можела да говори, са опровергани. Въз основа на обсъдените протоколи от 12.07.2006г. и 06.12.2006г. за разпит на Надежда Н. като свидетел в досъдебната и в съдебната фаза на наказателното производство, образувано във връзка с процесното ПТП, съдебният състав е приел, че Н. е дала лично показания за инцидента пред следователя и пред съда, т. е. същата е била в състояние да се придвижва и да говори. Позовал се е също на показанията на свидетеля Ч. С., който лично е виждал след процесното ПТП Надежда Н. да ходи из селото самостоятелно с помощта на пръчка, на която се подпира. Аргументирал се е и с отразяването в направлението за първоначално освидетелстване на Н. от ТЕЛК, дадено от д-р Р. А. – личен лекар на Н., една година след инцидента-на 25.04.2007г., че пациентката се придвижва трудно с помощно средство, както и че е многословна.
Въззивният съд е кредитирал изводите на д-р Х. М., направени в заключенията на съдебно-медицинската експертиза, за наличие на пряка причинно-следствена връзка между причинените на Надежда Н. при ПТП първоначални травматични увреждания и последвалите усложнения – лекостепенна корова атрофия с хидроцефалия. В същото време е съобразил становището на вещото лице, че установената при Н. хидроцефалия може да е резултат, както от черепно-мозъчна травма и кръвоизлив, така и от менингит, тумори и кисти или заради друга неизяснена причина; взел е предвид обясненията на вещото лице, че хидроцефалията се развива също и при мозъчна атрофия, която от своя страна може да се дължи на различни болестни състояния, както и да е резултат от стареенето на организма; отчел е, че по делото не са представени доказателства за извършени изследвания чрез изобразителни техники на черепа, от които да се установи конкретната клинична картина при пострадалата; съобразил е становището на д-р Х. М., че точната причина за смъртта на Надежда Н. е останала неизяснена, въпреки отразеното в съобщението за смърт „остра сърдечна слабост“, която представлява характерна за всяка смърт клинична картина, както и разясненията му, че почти всяка смърт настъпва вследствие на остра сърдечна и дихателна недостатъчност, които от своя страна могат да са предизвикани от множество диагнози.
За да направи извод, че по делото не е установено наличие на причинна връзка между травмите, получени при ПТП, и настъпилата след две години смърт на Надежда Н., съдебният състав се е аргументирал също с липсата на извършена след смъртта на Н. аутопсия на тялото и неустановяване на точната причина за настъпването на острата сърдечна слабост – дали острата сърдечна слабост е причинена от хидроцефалията или от друго заболяване или увреждане.
Предвид непровеждане от ищците на главно и пълно доказване на наличието на пряка причинна връзка между противоправното деяние и вредите като елемент от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е отхвърлил предявените искове по чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД като неоснователни.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касаторите процесуалноправни въпроси в изложението са релевантни, тъй като обуславят крайния изход на делото и правните изводи на въззивната инстанция.
Д. на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по първия процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд при постановяване на решението е процедирал съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно практиката на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора, да обсъди всички допустими доказателства относно правно релевантните факти и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Съгласно цитираното от касаторите решение № 3/15.03.2016г. по гр. д. № 2526/2015г. на ВКС, ГК, III г. о. и посочените в него решения по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, I г. о., по гр. д. № 1660/2009г. на ВКС, ГК, I г. о., по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., по т. д. № 1656/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., по гр. д. № 952/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. и по гр. д. № 2343/2013г. на ВКС, ГК, III г. о. на ВКС съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора – Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. При обсъждане на доказателствата и доводите следва да се вземат предвид и направените от страните признания на неизгодни за тях факти, които преценени по правилото на чл. 175 ГПК, с оглед на всички обстоятелства по делото, биха обосновали основателност или неоснователност на исковата претенция.
В конкретния случай въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства /материалите от приобщеното анхд № 600/2006г. по описа на РС Ботевград и сл. дело № 122/2006г. по описа на СОССл; събраната в първоинстанционното производство медицинска документация; приетите заключения на основната и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвени от д-р Х. М. – неврохирург; обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание; Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Е.“ № 0791/054 от 06.11.2007г. за определяне на пострадалата 92% трайно намалена работоспособност пожизнено с диагноза „състояние след черепно-мозъчна травма, травматична вътрешна комуницираща хидроцефалия“; медицинско направление за ТЕЛК № 10/25.04.2007г., издадено от д-р Р. А.; съобщение за смърт № 12/12.05.2008г. на Надежда Н., починала на 12.05.2008г., в което в графата „състояние непосредствено довело до смъртта“ е посочено „остра сърдечна слабост“, а в графата „други важни състояния способстващи за настъпването на смъртта“ е записано – състояние след мозъчна контузия, операция на хематом, вътрешна хидроцефалия; предоставената по реда на чл. 192 ГПК информация от общо-практикуващия личен лекар на пострадалата д-р А.; показанията на свидетелите М. Г. А. – съпруга на ищеца Ц. Д. И., свидетелите Ч. П. С. и И. С. В./, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на тях е установил фактическата обстановка, към която е приложил относимите материалноправни норми. Съдебният състав е изложил собствени мотиви относно събраните доказателства, обсъдил е доводите на страните по предмета на спора и е формирал собствени правни изводи. Доколко изградените въз основа на събраните доказателства фактически и правни изводи са обосновани, е въпрос, относим към правилността на обжалвания съдебен акт, и направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК.
Не е налице и твърдяното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория процесуалноправен въпрос. Съгласно константната практика на ВКС, вкл. в цитираното от касаторите решение № 233/14.07.2010г. по гр. д. № 3703/2008г. на ВКС, ГК, IV г. о., официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа. Съдилищата са длъжни да зачитат и се съобразяват с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност. Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, при което тя трябва да направи пълно и главно доказване, което означава да се изключи всяко съмнение, че е неверен. Въззивният съд съобразно константната практика е обсъдил всички събрани доказателства, относими към спорния между страните въпрос за наличието на причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите като елемент от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – дали смъртта на наследодателката на ищците е в пряка причинна връзка и представлява пряка и непосредствена последица от пътния инцидент, станал на 18.04.2006г., дали смъртта на Надежда Н. е настъпила в резултат на получените при ПТП травматични увреждания и техните усложнения и каква е точната причина за настъпването на острата сърдечна слабост – дали острата сърдечна слабост е причинена от хидроцефалията или от друго заболяване или увреждане. Като е обсъдил Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Е.“ № 0791/054 от 06.11.2007г. и съобщение за смърт № 12/12.05.2008г. с отразеното в графа „състояние непосредствено довело до смъртта“ – „остра сърдечна слабост“, а в графа „други важни състояния способстващи за настъпването на смъртта“ – състояние след мозъчна контузия, операция на хематом, вътрешна хидроцефалия, заедно с останалите относими доказателства във връзка с установяване на точната причина на смъртта и респективно на точната причина за настъпването на острата сърдечна слабост, и въз основа на тях е направил извод, че по делото не е установено наличие на причинна връзка между травмите, получени при ПТП, и настъпилата след две години смърт на Надежда Н., съдебният състав не се е отклонил от константната практика на ВКС по втория релевантен процесуалноправен въпрос. Фактическата обстановка е установена след анализ на събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, а правните изводи са изградени след конкретна преценка на установените по делото факти, поради което не е налице твърдяното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория процесуалноправен въпрос.
Поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е осъществено, тъй като по релевантните процесуалноправни въпроси е формирана константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. Касаторите не са обосновали защо считат, че двата процесуалноправни въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито е налице промяна на законодателството или обществените отношения, които да налагат промяна на създадената константна съдебна практика.
Неоснователен е доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Очевидната неправилност на въззивния съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване е въведена с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК /ДВ, бр. 87 от 2017г./. Очевидна неправилност по смисъла на посочената правна норма е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен „extra legem”, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1420 от 07.06.2018г. по гр. дело № 5789/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.