1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 12.07. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 2248 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н., чрез адвокат Н. М. от АК Р., срещу определение № 8389/24.03.2017 г. по ч.гр.д. № 11590/2016 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната му жалба срещу определение от 10.06.2016 г. по гр.д. № 6028/2016 г. на Софийски районен съд, 85 състав, за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради разглеждането на друго дело, което има обуславящо значение за правилното решаване на спора и е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, формулирано в частната жалба, по приложението на чл.47 ХОПЕС и за насрочване на делото в открито съдебно заседание. В частната касационна жалба се изложени подробни съображения за нищожност, неправилност и необоснованост на обжалваното определение за спиране на производството по делото – касационни основания по чл.281, т.1 и т.3 ГПК.
В изложение към частната касационна жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпроси, свързани с нищожността, недопустимостта и неправилността на постановеното от въззивния съд определение. Според процесуалния представител на частния жалбоподател, изложените подробно доводи и съображения в изложението по чл.284, ал.3 ГПК дават основание да бъде допуснато касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд, противоречиво решаване на повдигнатите въпроси от съдилищата и поради значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, намира същата за редовна и процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, състав на Софийски градски съд е установил, че с исковата молба на Н. М. Н. са предявени искове срещу [фирма], за заплащане на неустойка по договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., на основание чл.92 ЗЗД и за лихвите за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е възприел мотивите на обжалваното пред него определение на първоинстанционния съд, че в друго производство – по гр.д. № 1878/2015 г., образувано по искова молба от 15.01.2015 г. между същите страни, е възникнал спор за действителността на сключения договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., въз основа на който ищецът основава своите претенции, а ответникът оспорва чрез предявения в същото дело и приет за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, поради което са налице предпоставките за спиране на производството по делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Според въззивния съд, за да е налице преюдициалност между две дела е необходимо да е налице връзка между предмета на делата и когато това се установи, съдът следва да спре производството по делото и без да е направено искане от някоя от страните по делото, за да бъде зачетено решението по преюдициалния спор. С обжалваното определение, Софийски градски съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и е постановил спиране на делото за неустойка с лихвите за забава до приключване на спора за действителност на договора за текущо правно обслужване между страните, тъй като има образувано друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора..
При проверка на основанията за допускане до касация, настоящият състав намира, че определението на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не обуславят наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК поради следните съображения: Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваният съдебен акт отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Разпоредбата на чл.5 ГПК задължава съда да решава делата според точния смисъл на законите, а при липса на закон – съобразно принципите на правото, обичая и морала. От това следва, че обвързаността на допускането на касационното обжалване с посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение или определение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за неговата валидност и допустимост ще се извърши с постановяване на акт по същество, на основание подадената жалба. В този смисъл, съображенията за нищожност и недопустимост в изложението не могат да обосноват основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по изложените по-горе мотиви. Отделно от това, формулираните от жалбоподателя въпроси в изложението към частната касационна жалба са поставени в контекста на собственото му разбиране за установените в гражданския спор факти и по същество припокриват оплакванията против въззивното определение, поради което могат да бъдат обсъдени само при наличие на общите и допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В случая, въззивният съд е приел, че предявените искове за парични вземания на ищеца се основават на договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., но поради висящия спор за действителността на същия договор и приетия за разглеждане инцидентен установителен иск по друго дело, е налице преюдициалност между делата, с оглед на което в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, е потвърдено определението за спиране на производството по обусловеното дело. В тази връзка, въпросите на частния жалбоподател не обуславят изхода на делото и не покриват изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за поставен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който обуславя волята на съда, обективирана в постановения съдебен акт, като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Правен въпрос обуславящ изхода на делото във връзка с предпоставките за спиране на производството не е поставен от частния жалбоподател, а изявленията и съображенията му за недопустимост и нищожност на обжалваното определение поради наличие на процесуална пречка за разглеждане на предявения иск по обуславящото дело /за действителността на договора за текущо правно обслужване/ по същността си припокриват доводите за нищожност, недопустимост и неправилност в частната касационна жалба. Основанията за неправилност се различават от основанията за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК. Ето защо, повдигнатите въпроси за нарушенията на материалния и процесуалния закон при разпределяне на делото на случаен принцип, игнориране на факти и обстоятелства във връзка с конкретни изявления на частния жалбоподател и на процесуалния му представител, както и доводите за неправилна преценка и анализ на изложените мотиви и събраните доказателства, могат да бъдат преценявани от Върховния касационен съд само след като се допусне касационно обжалване по конкретно поставени относими за делото правни въпроси, което в случая не е налице. Въпросът за процесуалната допустимост на инцидентния установителен иск е разрешен в обжалваното определение на Софийски градски съд в съответствие със съществуващата съдебна практика на ВКС, според която компетентен да прецени процесуалната допустимост на предявените искове е съдът, който следва да се произнесе по основателността на претенциите, т.е. съдът, който ще преценява основателността на предявения иск за нищожност на договора, а не съдът, пред който стои въпроса дали е налице процесуална пречка да разгледа делото, тъй като в същия или в друг съд се разглежда дело от значение за правилното решаване на спора (чл.229, ал.1, т.4 ГПК).
Предвид изложените съображения, поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3 ГПК не са от обуславящо значение за крайния извод на съда да спре исковото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, за да се осигури за правилно решаване на спора за паричните претенции на ищеца. В тази връзка, изявленията за „груби нарушения на правото на Европейския съюз” поради „злоупотреба с власт”, „отказ от правосъдие” и „липса на справедлив процес” при разглеждане и решаване на делото на Н. М. Н. не могат да бъдат споделени, тъй като в производството по обуславящото дело, той разполага със същите процесуални способи за защита, както и в настоящото производство, което е спряно поради констатираната зависимост между делата в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Направеното искане да се разгледат в открито съдебно заседание доводите в частната касационна жалба с участието на страните, тъй като според частния жалбоподател не са били събрани всички необходими доказателства за правилното решаване на въпроса за спиране на производството по делото, е несъстоятелно, тъй като съгласно чл.278, ал.1, изр.1 ГПК, законодателят е посочил изрично, че частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание, освен когато се налага събиране на доказателства или изслушване на страните по преценка на съда. В конкретния случай не е необходимо да се събират допълнително доказателства, а подробните съображения, доводи и изявления на частния жалбоподател и неговият процесуален представител са подробно изложени в частната му касационна жалба, поради което не се налага личното им изслушване. Неоснователно е и направеното в жалбата искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, а произнасянето по въпроса за приложимия закон при противоречие между ЕКЗПЧ и КРБ няма отношение към повдигнатите с частната касационна жалба въпроси.
Предвид гореизложеното, поставените в изложението към частната касационна жалба въпроси не са обусловили волята на съда при решаване на въпроса дали е налице преюдициалност между делата и основание за спиране на обусловеното от тях, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд, противоречиво решаване на повдигнатите въпроси от съдилищата и поради значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8389 от 24.03.2017 г. по ч.гр.д. № 11590/2016 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.