О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София 13.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6622 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 121 от 10.07.13г.,постановено по гр.дело № 229/13г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 126 от 12.02.13г.по т.дело № 1782/12г. на Варненския окръжен съд в отхвърлителната му част.
В приложеното изложение към касационната жалба се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата [фирма] чрез пълномощници адв.С. И. и адв.В. П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение [фирма] [населено място] е осъдена на основание чл.59 ЗЗД да заплати на [община] сумата 26117 лв обезщетение за ползване на имот след прекратяване на договор от 1.09.08г.за учредено възмездно право на ползване на общински имот за периода м.09.08г.- м.6.09г.,ведно със законната лихва от 3.07.12г.,като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер 207400 лв.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза във варианта,изготвен на база Методиката на Общински съвет В. за определяне на стартови базисни цени при обявяване на публичен търг или публично оповестен конкурс за отдаване под наем на нежилищни имоти и вещи общинска собственост,а не във варианта по метода на пазарния аналог,изчислено на база средни пазарни цени.
Не е налице въведеното основание за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Поставеният в изложението към касационната жалба въпрос: допустимо ли е дължимо обезщетение в полза на публичноправен субект, определимо по правилата на чл.59 ЗЗД,да се присъжда не по средни пазарни цени,а по цени,заложени в наредба,приета от Общинския съвет,в която обаче липсват разпоредби за отдаване под наем на имоти за образователни цели /какъвто е настоящия/ не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,тъй като няма съдебна практика,създадена въз основа на неправилно тълкуване на закона и която да се нуждае от осъвременяване или промяна,нито законът съдържа непълноти,неясноти или противоречия.Съгласно чл.8 ал.2 ЗОС редът за управление и разпореждане с общинските имоти се определя в наредба,приета от Общинския съвет.В разглеждания случай с решение № 1054-15/11/09 от 11.12.08г.на Общински съвет [населено място],на основание чл.8 ал.2 ЗОС е приета Наредба за реда за придобиване,управление и разпореждане с общинско имущество,чийто чл.16 определя,че базисните наемни цени на нежилищните имоти –частна общинска собственост се определят от общинския съвет. Решаващият съд точно е изтълкувал закона,тъй като Наредбата е приложима и в случаите за отдаване под наем на имоти за образователни цели,тъй като те не попадат в изключенията по чл.1 ал.4 т.4 от Наредбата – отдаване под наем на общински жилища.
Правилото на чл.59 ЗЗД е ясно,по приложението му има задължителна практика ,поради което не се нуждае от изясняване на съдържанието на цитираната разпоредба и поради това искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване не следва да бъде уважено.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ГПК в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените разноски за един адвокат в размер на 5700 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 121 от 10.07.13г.,постановено по гр.дело № 229/13г.на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на ЕТ „Т. А.”гр.В.,представлявано от Т. П. А. –К. сумата 5 700 лв/пет хиляди и седемстотин/разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.