3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 357
С., 13,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 28 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 430 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г.-50 О.-Х. против решение № 411/23.07.2013 г. по т.д. № 456/2013 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 14/18.02.2013 г. по т.д. № 128/2012 г. на Хасковски ОС, с което, по молба на Н., е открито производство по несъстоятелност на касатора на основание чл.630,ал.1 ТЗ, като отменя и определя за начална дата на неплатежоспособността 27.10.2006 г.
Ответната по касационната жалба Н. е подала отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въпреки многократно даваните указания, в молба от 2.10.2013 г., вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се сочи, че решението противоречи на основни правни институти-погасителната давност, СПН и наличието на правен интерес от решаване на делото. Твърди се, че решението е нищожно, тъй като е процесуално забранено да се води ново дело между същите страни при наличието на влязло в сила решение за същия спор и между същите страни. Поставят се въпросите: 1.Налице ли е правен интерес от обявяване на търговеца-длъжник в несъстоятелност, след като за същото вземане кредиторът се е снабдил с осъдително решение срещу този длъжник?, 2.Производството по несъстоятелност, като универсално-включващо елементи на исковия и на изпълнителния процес, може ли да се противопостави на изпълнителното?, 3. Кое от двете решения се ползува със СПН-по гражданското или по настоящето дело?, които формирали основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК-виж заявление от 16.10.2013 г.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът не прави разграничение между понятията за нищожност и недопустимост. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество-ТР 13/76 ОСГК. В случая, няма вероятност решението да е недопустимо, тъй като не е налице повторен процес между същите страни относно същия спор, т.е. със съвпадане обективните и субективни предели на СПН.
По вторият въпрос, действително производството по несъстоятелност е производство по чисто универсално принудително изпълнение, но неговата универсалност не се изразява точно в това, което е посочил касатора. По повод така формулираният въпрос следва да се има предвид разпоредбата на чл.637 ТЗ за връзката между висящото производство по несъстоятелност и образуваното изп.производство.
С обжалваното решение е прието, че общото задължение към Н. и ДФ З. възлиза на 1 396 533.29 лв., които не са погасени. Няма данни кога е влязло в сила съдебното решение, с което длъжникът е осъден да плати сумите присъдени на ДФ З.. Единствената сигурна данна за това кога е станало известно съществуването на задължението на длъжника е получената от него П. на 27.10.2006 г. От тогава не е в състояние да изпълни станалото му известно парично задължение и това е началната дата на неплатежоспособността.
Бланкетното позоваване на законовия текст-чл.280,ал.1,т.3 ГПК, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Не е обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не е посочена непълна, неточна или противоречива правна норма, нито е посочена непротиворечива, но подлежаща на преодоляване, като неправилна, с оглед развитието на обществените отношения или промяна в законодателството съдебна практика, съгласно т.4 ТР 1/2010 ОСГТК.
Доводите за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК не могат да обусловят приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 411/23.07.2013 г. по т.д. № 456/2013 г. на Пловдивски АС.
Осъжда Г.-55 О. в н.-Х. да заплати на Н. сумата 25 999 лв. адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: