2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София 13.07. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3443/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. А. Д. като пълномощник на М. И. П., против определение № 5930 от 17.03.2015 г. по ч.гр.д. № 19/2015 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 1027214 от 27.06.2014 г., подадена от М. И. П..
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради това, че при постановяването му не са били обсъдени наведените от жалбоподателя доводи, включително и тези за нищожността на извършеното призоваване поради неизписване в съобщението на трите му имена.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е сезиран с частна жалба от М. И. П. срещу определение на Софийски районен съд, постановено на 25.10.2010 г. по гр.д. № 23495/09 г., с което е върната на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК подадената от него въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. Съдът е приел, че определението за връщане на частната жалба е връчено на жалбоподателя на 26.01.2011 г. при условията на чл. 41, ал.2 ГПК, след като връчителят е посочил, че по сведение на лицето Н. П., лицето не живее на адреса, тъй като преди една година е продал жилището. Частната жалба срещу определението за връщане е подадена на 27.06.2014 г., т.е. след изтичане на срока за обжалване, който е едноседмичен.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява, че на 18.01.2010 г. жалбоподателят М. И. П. е подал въззивна жалба /наречена частна жалба/ срещу решението на Софийски районен съд, постановено на 28.12.2009 г. по гр.д. № 23495/09 г. С разпореждане от 25.01.2010 г. същата е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания в 7-дневен срок от уведомяването да внесе по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 68.70 лв. и да представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната. Съобщението за това е връчено на жалбоподателя лично на 25.02.2010 г. на адреса, посочен от него във въззивната жалба – [населено място], общ. Столична,[жк], [жилищен адрес]. С определение от 25.10.2010 г. Софийският районен съд, след като е констатирал, че указанията не са изпълнени в определения срок, е разпоредил връщане на въззивната жалба на основание чл. 262, ал.2,т.2 ГПК. Това определение е изпратено на жалбоподателя на посочения от него във въззивната жалба адрес. Съобщението за връчването му е върнато в цялост с отбелязване, че адресатът не живее на посочения адрес, тъй като преди година е продал жилището. Сведенията за това са получени от лицето Н. П. от апартамент № 55. При тези данни съдът е разпоредил съобщението да се счита връчено при условията на чл. 41, ал.2 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение законът разпорежда, че съобщенията се прилагат към делото и се смятат за връчени. При данните по делото, които при това не се оспорват от жалбоподателя, че към момента на връчване на определението от 25.10.2010 г. за връщане на въззивната жалба, той е напуснал адреса, който сам е съобщил по делото и на който са ми були връчвани съдебни книжа и съобщения, не е уведомил съда за новия си адрес, правилно въззивният съд е приел, че са били налице предпоставките за прилагане на установената в чл. 41, ал.2 ГПК фикция за призоваване.
По тези съображения въззивното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5930 от 17.03.2015 г. по ч.гр.д. № 19/2015 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: