1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 14.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 240/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. К. П.,срещу решение от 07.12.2010 год.на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 7822/2010 год.,с което е оставено в сила решение от 21.02.2010 год. ,постановено по гр.д.№ 27680/09 год.на Софийски районен съд,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Р. В. М. иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./ във вр.чл.79 ЗС по отношение на ? ид.ч. от дворно място,находящо се в [населено място], [улица],кв.№……,м.”Б. в.-Т. л……”,представляващ У. №……,кв…… по плана на [населено място],м.Н.”С.” с площ от …….. кв.м.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 ,т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,преповтарящо касационната жалба, се сочи чл.280 ал.1, т.3 ГПК по материалноправни въпроси,които изведени от съдържанието най-общо се отнасят до неправилно обсъждане на доказателствения материал и преценка на относимите факти относно оригинерното придобивно основание по отношение на идеална част от недвижим имот, за който е разпределено правото на ползване,неправилно тълкуване волята на страните по т.7 от договора за отстъпено право на надстрояване от 1.12.1971 год.,както и по процесуалноправния въпрос относно неправилното конституиране като страна – ответник в процеса на съпруга на ответницата М..Представя решение № 1819/94 год. на ІV г.о. на ВС.
Ответната страна – Р. В. М., чрез пълномощника си адв. З.К. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно излага твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не са налице хипотезите на ал. 1 на чл.280 ГПК.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат,въззивният съд е приел,че ищецът,сега касатор е упражнявал фактическа власт върху дворното място,но не като владелец,а като държател,тъй като с договора от 1.12.1971 год.му е учредено право на надстрояване на втори жилищен етаж,което е реализирал,без да са му прехвърлени съответните ид.ч. от дворното място и от общите части на сградата,а по силата на споразумение от 1.06.1972 год. е разпределено ползването на дворното място.Извършвал е обичайни действия по ползването на имота,но с тях не е лишил ответницата от ползването в пълен обем,поради което е приел,че ищецът не е доказал промяна в намерението си и завладяване на частта от имота.
Съдържанието на изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отразява становището на жалбоподателя по процесуалните действия на въззивния съд при разглеждането на делото и постановяване на решението. Освен това изложението съдържа елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Обстоятелството,че изводите на съда по фактите не съвпадат с преценката на касатора,не е основание ,да се приеме,че съдът не е изпълнил задължението си по чл.188 ГПК/отм./ Основанията, на които се позовава жалбоподателят следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.Решението на което се позовава,разглеждащо приложението на чл.32 ЗС и чл.42 ЗС е неотносимо към настоящия случай,тъй като в настоящия случай спорът не касае разпределение на правото на ползване на дворното място.
Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос – материалноправен и/или процесуалноправен не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 , ал.1 от чл.280 ГПК, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл.280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът дължи направените разноски от ответницата за настоящата инстанция в размер на 250 /двеста и петдесет/лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.12.2010 год.на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 7822/2010 год.
ОСЪЖДА З. К. П. да заплати на Р. В. М. разноски за настоящата инстанция в размер на 250 /двеста и петдесет/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: