3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 357
гр. София, 16.05.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №222/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на И. Х. Х. [ЕГН] срещу решение №1051 от 28.06.2011 г. по гр.д. №1175/11 на САС , В ЧАСТТА с която е потвърдено първоинстанционното решение от 17.12.2010 г. на СГС по г.д. №9408/10, В ЧАСТТА с която искът на този касатор предявен на основание чл.226 от КЗ срещу ЗК [фирма]-София е отхвърлен за разликата между уважената част от 100 000 лева и общопредявения размер от 200 000 лева като неоснователен. В жалбата се излагат доводи и оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 от ГПК.
Ответната страна в писмения отговор изразява становище за липса на соченото от касатора основание за допускане до касация, а по същество на касационната жалба, счита същата за неоснователна .
Постъпила е и касационна жалба и от страна на ответника по иска ЗК [фирма]-София, с която същото решение се обжалва в частта, с която този жалбопоподател е осъден да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца болки страдания от настъпило ПТП. Излагат се доводи и оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон, доколкото съдът не е взел в предвид извънсъдебното уреждане на спора посредством сключено споразумение между страните.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 от ГПК
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационните жалби са допустими, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че на ищеца са причинени виновно травматични увреждания в следствие на ПТП от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес S 320 „ с рег [рег.номер на МПС] . Налице е задължителна застраховка на последния срещу риск „ГО” в ответното дружество за периода обхващащ и датата на настъпване на вредоносното деяние : 11.10.2006 г.. Уврежданията се изразяват в счупване на лява срамна кост с разместване на костите, разчленяване на лонното съчленение на таза, екстраперитониален хематом, разкъсване на дебелото черво и ануса, остра посттравмична анемия, перианален абсцес, което е наложило операция и продължително болнично лечение. Ищецът е търпял болки страдания за период от 2 години особено интензивни през първите 6 месеца .Същият е напълно нетрудоспособен .Предстои му и друга операция в коремната област. С оглед тези факти, решаващият състав е приел, че следва да се обезщетят така настъпилите неимуществени вреди с обезщетение в размер на 100 000 лева, до размера на които искът е основателен плюс заплатените 10 000 лева, съобразно сключеното между страните преди завеждане на делото споразумение. Съдът е счел за недоказани от фактическа страна възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от самия ищец, състоящо се в това , че последният е знаел, че водачът на автомобила е под въздействието на алкохол и неупотребата от страна на самия пострадал на на предпазен колан.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят ищец формулира като значим за спора правен въпрос, дали обезщетението за неимуществени вреди следва да се намалява при положение, че не се доказва съпричиняване на вредоносния резултат. В самото изложение сочи и прилага преписи от решение по гр.д. 348/57 на ІV ГО на ВС , което представлява казуална практика на съдилищата по смисъла на т.2 от чл.280 ал.1 на ГПК и две съдебни решения по наказателни дела, които са извън тази категория. Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на въпроса за начина и критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди има налична практика на ВКС, включително от категорията на задължителната по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, а именно ППВС № 4 от 23.12.1968 г., която изключва наличие на соченото основание за допускане до касация по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК . Ето защо , доколкото възприетите в обжалваното решение критерии за определяне размера на обезщетението на пострадалия за претърпените от него болки и страдания съвпадат с произнасянето на ВС в т.11 на цитираното Постановление на Пленума по този въпрос , то не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, от ГПК.
По отношение на наведения в изложението към касационната жалба на [фирма] като обуславящ изхода на спора правен въпрос за значението на сключеното преди предявяване на иска споразумение между пострадалия и застрахователя по ЗГО като правоизключващ правото на обезщетение на пострадалия за размер над договорения в самото споразумение, то отговорът му би обусловил изход на спора различен от приетия в обжалваното решение само ако самото споразумение не съдържаше изрична клауза, че същото не ограничава пострадалият да търси обезщетение в по-голям размер от договореното, с оглед реално претърпените вреди. Доколкото, обаче такава клауза е налична в чл.3 предложение последно от самото сключено между страните по делото споразумение от 13.05.2009 г., то така формираният правен въпрос не кореспондира с конкретните факти по делото, въз основа на които съдът се е произнесъл и в този смисъл не се явява обуславящ изхода по конкретния спор. С оглед изложеното и съгласно становището изразено ТР №1/ 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 на ВКС, непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното решение.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1051 от 28.06.2011 г. по гр.д. №1175/11 на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: