4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 18.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 158 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр.§74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. М. чрез адвокат Е. Д. от АК–София срещу решение № 2827 от 27.04.2017 г. по в.гр.д. № 14086/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 12.05.2015 г. по гр.д. № 12585/2013 г. на Районен съд София за отхвърляне исковете на М. К. М. против [фирма] и А.-К. Х. Т. – К. на основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за обезщетение на причинени вреди от договор в размер на 5713 евро, представляващи разлика между уговорената цена и реално застроената площ на закупения апартамент, ведно със законните лихви до изплащането, както и 30 евро лихви до подаване на исковата молба.
В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса – налице ли са между страните по делото валидни облигационни правоотношения. Отделно се твърди, че неправилно съдът е приел, че претенцията е за неточно изпълнение на договорни задължения, във връзка с което касаторът прилага ППВС № 1/1979 г.
От [фирма] не е подаден отговор в срока по чл.287 ПК.
От А.-К. Х. Т. – К. чрез адвокат Р. И. от АК-София е подаден писмен отговор в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови решението, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че страните са били обвързани от предварителен договор от 19.02.2008 г. за покупко-продажба на апартамент със застроена площ от 101,85 кв.м в предвидена за построяване сграда срещу цена. Правото на собственост на апартамента „в груб строеж” е било придобито от ищцата с нотариален акт № 6/26.06.2008 г., а извършването на строителните работи са възложени от продавача по предварителния договор на дружеството – ответник. Съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са за причинени на ищеца вреди от неточно изпълнение на задълженията по предварителен договор, представляващи разликата между уговорената цена и реално застроената площ на закупения апартамент. Според въззивната инстанция, по отношение на дружеството – ответник претенцията е неоснователна, тъй като изпълнителя не е страна по процесния предварителен договор, а по отношение на продавача е налице виновно неизпълнение, но вземането за обезщетение е погасено по давност, поради което исковете са неоснователни.
При проверката за допустимост на подадената касационна жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените в изложението въпроси не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно дадените указания в т.1 от тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В случая, касаторът е повдигнал въпроси, които по своята същност представляват касационни доводи за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК – валидно ли е правоотношението на страните и правилно ли е определена правната квалификация при искане за обезщетение на вредите от неизпълнен договор /според петитума на исковата молба/, които се различават от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както е изяснено с цитираното решение по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Въззивната инстанция е определила правната квалификация на предявените искове в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, според която въззивният съд е длъжен да се произнесе по заявените фактически основания, в рамките на заявения предмет на делото, като обсъди наведените във въззивната жалба възражения и направи самостоятелни изводи по фактическата страна на спора и приложението на закона. В този смисъл, съдът се е произнесъл според разясненията дадени с тълкувателно решение № 2/2011 от 29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ОСГТК, според което, когато съдът не се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран обуславя правилността, а не недопустимостта на решението. В същия смисъл са и решенията на Върховния касационен съд по уеднаквяване на съдебната практика – напр. решение № 431/20.12.2011 г. по гр.д. № 455/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се приема, че само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото, неправилната правна квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Когато, обаче, съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, той е допуснал нарушение на материалния закон, което не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане. В тази връзка, не може да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл на непредявено основание, след като е постановил решение по заявените в исковата молба фактически основания и в рамките на заявения предмет на делото – да бъде присъдено обезщетение на ищеца за претърпяна от него вреда поради „виновното неточно изпълнение на договорните задължения от страна и на двамата ответници”.
Ответницата по касационната жалба А.-К. Х. Т. – К. не е поискала разноски пред касационната инстанция, поради което съдът не присъжда такива.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2827 от 27.04.2017 г. по в.гр.д. № 14086/2016 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.