О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
гр. София, 18.06.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 383 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 13.12.2011 г., постановено по гр.д.№ 621/2011 г. от състав на Софийски окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба оспорват наличието на касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
С обжалваното решение, съдът е отхвърлил като неоснователни исковете на [фирма] против В. М. С., А. А. В., П. Д. Д. и П. М. С. с правно основание чл.124, ал.1 ат ГПК във вр. с чл.1, ал.1 и ал.2 от ПМС №201/25.10.1993 година и чл.17а от ЗППДОбП /отм./, за признаване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ дърводелска работилница, състояща се от следните сгради: едноетажна сграда с площ от 33 кв.м. и едноетажна сграда с площ от 55 кв.м., построени в имот с идентификатор * по одобрената кадастрална карта на к.к.”Б.”.
За да достигне до този извод, съдът е приел, че с решение на Комитета по туризъм към МС на РБ е прекратена ДФ”Б.” и са образувани фирми с държавно имущество, сред които и ДФ”С.-Б.”, като съдът е приел, че това решение не е произвело правно действие, тъй като с влизане в сила на ЗОЕТДДИ на 01.07.1991 г., компетентен да извърши това преобразуване е МС, с акт на същия орган. С разпореждане от 30.10.1991 година, МС на РБ е преобразувал ДФ”С. – Б.” в акционерно дружество, като до този момент по делото липсват доказателства процесния имот да е включен в баланса на държавната фирма, както и на новообразуваното акционерно дружество с държавно имущество. Съдът е обсъдил съвместно писмо на директора на [фирма] и управителят на [фирма], с което е заявено до Комитета по туризъм при МС на РБ, че процесния имот, до датата на писмото не е включен в капитала на ищцовото дружество, като в тази връзка и по повод писмото е издадено решение №79/30.07.1993 година, на Председателя на Комитета по туризъм при МС на РБ, с което капиталът на [фирма] е намален, а капиталът на [фирма] е увалечен и изключването, съответно включването в капитала на ищцовото дружество на дърводелска работилница, на стойност 78 000 лева. Въз основа на горните факти, съдът е приел, че началния момент на включването в баланса на ищеца на дърводелска работилница е след решение №79/30.07.1993 година. Съдът е установил, че дружеството [фирма] е образувано с разпореждане №30/30.10.1991 година на МС, като по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че след извършването на разделянето на имуществото при образуването на търговските дружество с държавно имущество, на [фирма] е предоставена за оперативно управление и процесната работилница, както и че същата е включена към капитала на това дружество. По делото не е представен разделителен протокол или други доказателства, от които да се установява това обстоятелство. От изложеното, съдът е приел, че след като не е доказано горното обстоятелство, то и решението с №79/30.07.1993 година за преминаване на спорния имот от имуществото на [фирма] към това на ищеца по делото не е произвело действие, доколкото липсват данни спорния имот да е бил в капитала на [фирма]. На следващо място, съдът е приел, с цитираното решение №79/30.07.1993 година сградата не е индивидуализирана.
Въз основа на горното, въззивния съд е приел, на първо място, че при преобразуваното на ищеца от държавна фирма в акционерно дружество с държавно имущество още през 1992 година на ищеца да му е предоставено за оперативно управление и стопанисване процесната дърводелска работилница – елемент от състава на чл.1, ал.1 от ПМС №201/1993 година, възпроизведен в чл.17а от ЗППДОбП /отм./, както и предоставянето на същата сграда и на новообразуваното пред 1991 година търговско дружество [фирма], при което на основание ПМС №201/1993 година същото дружество да е станало неин собственик и по силата на твърдяното правоприемство в капитала на ищеца да е постъпила същото сграда. Съдът е приел също така, че липсват данни по делото процесната сграда да е била собственост на държавата преди твърдяното предоставяне, което също е предпоставка за възникване на претендираното право на собственост за ищеца по делото. Отречена е и възможността по силата на приращението сградата да е станала държавна собственост, тъй като същата е строена преди 1950 година, като пристройка към друга сграда, поради което съдът е отрекъл възможността същата да се придобива по приращение.
В изложението на касационните основания се сочи, че с решението си, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Сочените правни въпроси са относно момента на настъпването на вещноправния ефект при включени в капитала на търговски дружество недвижими имоти, предвид разпоредбата на чл.17, ал.3 от ЗППДОП /отм./, който ред изключва приложението на чл.72 и чл.73 от ТЗ, кога възниква нормативното изискване за индивидуализация на недвижимите имоти, предоставени за стопанисване и управление на държавните предприятия при преобразуването им в търговски дружества с държавно имущество, респективно прехвърлянето им от едно дружество в друго и необходимо ли е доказването на правоприемство при това прехвърляне, при положение, че е доказано, че това имущество е държавно по силата на закона.
Правният въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, следва да е относим към спора по делото. Относимостта на правния въпрос, с оглед указанията, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предполага произнасяне по този въпрос от страна на съда и това произнасяне да е обосновало крайните изводи на съда относно основателността на предявения иск. Така формулираните от касатора правни въпроси са неотносими към производството по чл.288 от ГПК, доколкото по тях липсва произнасяне, липсва формирана правна воля от страна на съда и тази правна воля да е обусловила правния извод за неоснователност на предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Съдът е отрекъл фактическите обстоятелства, въз основа на които ищецът твърди, че черпи права на собственик, а така поставените правни въпрос предполагат положителен отговор от фактическа страна на тези обстоятелства. Проверката на фактическата обстановка, възприета от въззивния съд и въз основа на която той е формирал своите правни изводи, не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване, по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, предвид неговата факултативност. Неправилно възприетата фактическа обстановка води до необоснованост на постановеното съдебно решение, като тази необоснованост, следва да се прецени при преценката на правилността на съдебното решение, в производството по чл.290 от ГПК, едва след като касационното обжалване бъде допуснато, доколкото неправилните поради необоснованост съдебни решения са касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, но не са касационно основание, обосноваващо допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Поради неотносимостта на поставените правни въпроси в изложението на касационните основание по чл.280 от ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на спора в настоящото производство и на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъди сумата 500 лева, представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 0169317.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.12.2011 г., постановено по гр.д.№ 621/2011 г. от състав на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] адрес на управление [населено място], к.к.”Б.”, хотел „Б.” да заплати на С. А. С., М. С. Т., П. М. С., П. Д. Д. и А. А. В., всички със съдебен адрес [населено място], [улица] сумата 500 /петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3, във вр. с чл.81 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.