О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
гр. София, 19.03. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1333 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. К., Т. Г. К. и Б. Г. К. срещу решение от 14.07.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 9984/2009 г. на Софийския градски съд. С него е обезсилено решение от 18.06.2009 г. по гр. дело № 16123/2007 г. на Софийския районен съд – в частта му, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателите срещу В. Г. Г. и Д. Е. Г. с правна квалификация чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – за прогласяване нищожност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № г., том , рег. № , нот. дело № г., като сключен при липса на предмет, и с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – за разваляне на същия договор за дарение; като първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата му част, с която е отхвърлен искът между същите страни с правна квалификация чл. 17, ал. 1 от ЗЗД – за разкриване привидност на същия договор за дарение, като прикриващ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
В касационната жалба, предвид и множеството й уточнения и допълнения (наименовани също „жалби”, погрешно приложени и пришити по въззивното дело), се поддържат подробни оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответниците в отговора на касационната жалба (също намиращ се по въззивното дело) излагат становище и съображения, че липсва изведен от жалбоподателите правен въпрос, обусловил изхода на спора, поради което касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
В едно от уточненията на касационната жалба (също наименовано „жалба” – листове 77-79 от въззивното дело) жалбоподателите сочат, че въззивният съд с решението си се произнесъл по материалноправен въпрос – относно собствеността на апартамента, който е предмет на процесния договор. В това изложение, както и в останалите „жалби” касаторите не сочат никое от допълнителните основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общо (чл. 280, ал. 1) и допълнително (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания по чл. 281 от ГПК.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
Соченото в случая от касаторите като „материалноправен въпрос”, по който се произнесъл въззивният съд, а именно – относно собствеността на апартамента, който е предмет на процесния договор, не представлява формулировка на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да е разрешен в обжалваното въззивно решение, по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и на цитираната т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. Простото посочване от страна на касатора на едно субективно гражданско материално право (дори то да е спорното такова по делото) поначало не представлява надлежна, ясна и точна формулировка на правен въпрос, който да съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Освен това, соченото в случая от касаторите субективно вещно право на собственост върху процесния недвижим имот, макар да е предмет на процесния договор за дарение, не е предмет на спора по разгледания от въззивния съд иск за разкриване симулативност на този вещно-прехвърлителен договор. Поради това въззивният съд не се е и произнесъл по отношение на това право на собственост (досежно неговата принадлежност) – както с отхвърлянето на този разгледан по същество от него иск с правна квалификация чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, така и с останалата част от въззивното решение, с която частично е обезсилено първоинстанционното решение.
От горното следва, че касаторите не са формулирали и посочили общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. По никакъв начин те не са посочили и обосновали, и допълнителни основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Изложените в множеството уточнения и допълнения на касационната жалба, подробни оплаквания, доводи и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния и материалния закон, както беше посочено, също не представляват основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, а касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните обаче не са предмет на разглеждане и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на разглеждане и обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение – при наличие на основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От всичко гореизложено следва, че в случая не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като не е налице основание за това.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 14.07.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 9984/2009 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.