4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
С., 25,04,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2826/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №3031 от 07.05.2015г. по т.д. 8040/2014г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 03.12.2013г. за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК срещу М. М. В..
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроса: „ Следва ли превозни средства на значителна стойност и други луксозни вещи да биват отнесени към категорията за обикновено лично ползване или същите се считат за съпружеска имуществена общност, дори да се ползват от единия съпруг.”
С така поставения въпрос, касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Формулираният въпрос не отговаря на тези критерии, с оглед липсата на каквато и да било относимост към решаващите изводи на състава. Въззивният съд за да потвърди отхвърлителното решение спрямо М. В. е приел за доказано, с оглед събраните доказателства, че наетият за срок от три дни автомобил от единия съпруг не е служил за удовлетворяване на семейна нужда – съпрузите са притежавали друг автомобил, който е удовлетворявал нуждите им за семейството, а ответницата дори не е знаела, че съпругът й е наел автомобила. Прието е още, че обратно доказване на тези обстоятелства настоящият касатор не е осъществил. По отношение изискванията на чл.32, ал.2 СК, съдът подробно се е спрял на задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, с която е обобщено, че този текст установява оборима презумпция като доказателствената тежест за оборването й е разместена – в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че удовлетворената нужда не е семейна. Съдът е отчел още, че сключването на договор за наем на автомобила, сам по себе си не обуславя извод за възникване на солидарна отговорност, както и поемането на задължения от единия съпруг за негови скъпи хобита не определя, че същите са поети за нужди на семейството, като подробно съобразно съдебната практика е изброил нуждите, които се считат за оправдани лични нужди.Освен това съдът е приел още, че и в случая се търси обезщетение в уговорения с договора размер, като ответницата не е поемала такова задължение, нито е установено съпругът й да го е поел за осъществяване на някаква семейна нужда.С оглед тези мотиви се изяснява, че поставеният въпрос е основан на неразбиране на понятието съпружеска имуществена общност, която предполага придобиване на вещи и установяване на тяхната собственост, като в тази връзка и соченото като относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК ППВС №5/72г. третира именно въпроса за разграничаването на придобитите по време на брака от единия съпруг вещи- дали те са лична собственост или съставляват съпружеска имуществена общност, което няма никаква относимост към повдигнатия правен спор.
Касаторът е поставил въпроса – „ Правната категория „ нужди на семейството” включва ли оправданите лични нужди на членове на семейството, задоволяването, на които произтича от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ и хобито на съпруга попада ли в тази категория”. Дори и да се изведе от този въпрос релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. Страната не установява поддържаното във връзка с допълнителния критерий – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като соченото решение е изцяло в съответствие, а не в противоречие с решаващите изводи на съда Това се изяснява и от буквално възпроизведената от касатора негова част – относно дефинитивността на понятието „ нужда на семейството”, под която според състава на ВКС ІІІ г.о. се разбират общите потребности на членовете на семейството, които са главно за снабдяване на храна, стоки и продукти, необходими за съвместния живот в това число и оправданите лични нужди на членовете на семейството. Нещо повече въззивния съд, за да достигне до идентични правни изводи се е позовал на решението на ВКС, във връзка, с което е допуснато касационно обжалване по акта сочен от касатора. Следователно, не се обосновава основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът е поставил въпроса – „ Ако покриването на нуждите за хоби на единия от съпрузите има за източник средствата на съпружеската имуществена общност, следва ли вещите, ползвани за задоволяване на хобито, да се считат за такива, попадащи в обхвата на или ползвани съпружеската имуществена общност или за такива ползвани за нуждите на семейството.” Този въпрос е поддържан на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед цитираното по предния въпрос решение на ВКС, което касаторът е възпроизвел в друга негова част, с която е прието, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството. Т.е. решението не съдържа отговор на поставения от касатора въпрос, дори и същият да се приеме за релевантен въпреки, че връзката му с решаващите мотиви на въззивния съд не е обоснована.
Касаторът е поставил въпроса – „ Когато съпруг използва вещ / моторно превозно средство / собствена или наета, за придвижване до работното място, до магазин и обратно до дома за снабдяване с храна, стоки продукти, материали, следва ли тази дейност да се счита за дейност за нуждите на съпружеската имуществена общност.” Този въпрос, като основан на произволни твърдения, които не са били доказани в производството не покрива общия селективен критерий. Възпроизвеждането на едни и същ мотив от цитираното решение на ВКС и по този въпрос нито може да го направи релевантен, нито да промени това, че въззивният съд, както бе обосновано вече не се отклонил от практиката установена с него. По отношение на цитираното решение на Пловдивски районен съд, следва да се отбележи, че касаторът не е установил влизането му в сила, поради което и същото и на това основание е без правно значение за допускане на решението до касационно обжалване.
Касаторът е поставил въпроса – „ Задължението за изплащане на обезщетение за неизпълнение по договор следва ли да се причисли към задълженията, за които съпрузите отговарят солидарно, когато предмета на договора касае ползването на вещ за задоволяване на нужди на семейството. Солидарна ли е отговорността на двамата съпрузи за задължения за плащане на обезщетения за ползване на вещ за семейни нужди по договор, сключен от единия съпруг.” И този въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като се основава на недоказан факт, а именно, че наетия автомобил е бил за задоволяване на семейни нужди. В този смисъл и сочената от касатора практика, съдържаща изискването вещта да задоволява именно семейни нужди е ирелевантна за установяване на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3031 от 07.05.2015г. по т.д. 8040/2014г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 03.12.2013г. за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК срещу М. М. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: