3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 357
гр. София, 25.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2703/ 2013 г. по описа на ВКС, гражданска колегия , за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] в несъстоятелност чрез синдика адв. А.С. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 1440 от 12.12.2012г. по гр.д.№ 1280/2012г.
Ответниците К. Р. П. и П. С. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не е посочена съдебната практика, на която се поддържа, че противоречи обжалваното решение и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване поради непълнота на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Претендират присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пловдивският апелативен съд е потвърдил решението на Старозагорския окръжен съд № 255 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 318/2011г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] в несъстоятелност [населено място] против К. Р. П. и П. С. П. иск за отстъпване на собствеността и предаване на владението за следния имот: търговски обект – магазин с площ от 135 кв.м., находящ се на партерния етаж на „Жилищна сграда, с гаражи и обекти за стопанска дейност“, построена в УПИ IХ общ. в кв.365 по плана на [населено място], състоящ се от търговска зала, складово помещение, санитарен възел, ведно с припадащите им се идеални части от общите части на сградата и от мястото.
Основният спорен въпрос по делото е бил дали издаденото от частен съдебен изпълнител Ат.П. на 28.09.2010г. по изп.дело № 20107640400060 постановление за възлагане по чл.496 ГПК е породило вещноправен ефект, предвид постановеното преди влизането му в сила – на 18.10.2010г. спиране на изпълнителното производство. Въззивният съд е приел, че към момента на постановлението за възлагане е действала разпоредбата на чл.496 ал.2 ГПК в първоначалната редакция преди изменението в Д.В. бр. 49 от 2012 г. Според тази редакция правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот е придобито от К. П. по време на брака и с П. П. и е станал съпружеска имуществена общност въз основа на издаденото на 28.09.2012г. постановление за възлагане преди постановените предварителни обезпечителни мерки и преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника –ищец по настоящото дело. Ето защо на К. П. и П. П. не могат да бъдат противопоставени правните последици от постановеното съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност.
При тези мотиви на въззивния съд относим към решаващите изводи е поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос към кой момент преминава собствеността върху купувача по отношение на недвижимите имоти, изнесени на публична продан. Същевременно разрешаването му е свързан с прилагане на изричната норма на чл.496 ал.2 ГПК в старата редакция, на която се е позовал въззивния съд като е приел, че собствеността се придобива от купувача от публичната продан от постановлението за възлагане, а не от влизането му в сила. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС – определение по чл.274 ал.3 т.1 ГПК № определение № 28 от 23.01.2012 г. по ч. гр. д. № 497/2011 г., ВКС I г. о. о.определение № 238 от 12.06.2012 г. по ч. гр. д. № 257/2012 г., на ВКС II г. о., следователно не се касае за неясна правна норма, по която няма съдебна практика, за да е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК от една страна, а от друга касаторът не обосновава необходимостта от изоставяне на тази практика, а това не би било и необходимо предвид изменението на разпоредбата в Д.В.бр. 49/2012г., която има действие занапред. В останалата част изложението съдържа доводи за неправилност на решението, които не са относими към производството по чл.288 ГПК и не следва да се обсъждат.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да бъде допускана за разглеждане по същество.
При този изход на делото пред ВКС на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 1000 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.03.2013г. за отговор на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 1440 от 12.12.2012г. по гр.д.№ 1280/2012г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] -в несъстоятелност да заплати на К. Р. П. и П. С. П. сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: