О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
гр. София, 26.06. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 4337/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Й. Д., [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат К. Б., и насрещна касационна жалба на В. Г. К., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Ц. Ц., срещу въззивно решение от 12.07.2017 г. по в. гр. д. № 157/2017 г. по описа на Окръжен съд – Монтана. С касационната жалба се обжалва частта от решението, с която е потвърдено решение № 118 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 2221/2016 г. по описа на Районен съд – Лом. Насрещната касационна жалба е подадена срещу тази част от решението, с която е отменено първоинстанционното, като е установена частична трансформация на придобито по време на брака имущество по отношение на дворно място с построената в него къща с площ от 400 кв. м. и същото е допуснато до делба при квоти 21/26 ид. части за съделителката Е. Й. Д. и 5/26 ид. части за съделителя В. Г. К..
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се твърди наличие основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК (ред. до изм. ДВ, бр. 86/2017 г.) за допускане касационно обжалване на въззивното решение по редица въпроси. Първият въпрос е: при изграждане на своите фактически и правни изводи, ограничен ли е съдът от събраните по делото доказателства, и в частност допустимо ли е да приеме за доказан даден факт, без да са събрани доказателства за него. Касаторът твърди, че по делото липсват доказателства процесният автомобил да е придобит на възмездно основание, което е от значение за преценката дали вещта е СИО, съответно дали следва да се допусне до делба. От единственото представено доказателство – свидетелство за регистрация на МПС, е видно, че автомобилът е регистриран на името на Е. Д. на 05.08.2004 г., но не се установява способът, чрез който е придобит, нито дали е придобит с общи средства на двамата съпрузи. Като е приел за доказани факти, за които не са събрани доказателства /че автомобилът е придобит на възмездно основание чрез договор за покупко – продажба/, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 971/2014 г. по т. д. № 971/2012 г., ВКС, ІІ т. о., решение № 230/2013 г. по т. д. № 1090/2011 г., ВКС, ІІ т. о., решение № 553/2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., ВКС, ІV г. о., решение № 554/2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г., ВКС, ІV г. о., решение № 3/2010 г. по гр. д. № 2749/2008 г., ВКС, ІІ г. о. Вторият въпрос е: длъжен ли е съдът да посочи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. В нарушение на процесуалния закон – чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът не е посочил въз основа на кои конкретни доказателства е приел, че автомобилът е придобит от Е. Д. на възмездно придобивно основание, което противоречи на задължителната практика на ВКС, а именно: решение № 27/2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г., ВКС, ІV г. о., решение № 217/2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., ВКС, ІV г. о., решение № 24/2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., ВКС, І г. о., т. 3 от ППВС № 1/1953 г. Третият въпрос е: наличието на издадено свидетелство за регистрация на МПС по време на брака на името на единия от съпрузите доказва ли, че вещта е придобита на възмездно основание, и по – конкретно чрез покупко – продажба, съответно доказва ли, че същата е придобита в режим на СИО от двамата съпрузи. Твърди се противоречие с решение № 874/2009 г. по гр. д. № 4074/2008 г., ВКС, ІІІ г. о. и решение № 3/2010 г. по гр. д. № 2749/2008 г., ВКС, ІІ г. о. Поставя се и въпросът: длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други – не, и необсъждането им съставлява ли съществено процесуално нарушение. Сочи се противоречие с решение № 54/2014 г. по т. д. № 3035/2013 г., ВКС, ІІ т. о., решение № 123/2014 г. по гр. д. № 7750/2013 г., ВКС, І г. о., решение № 503/2013 г. по гр. д. № 168/2012 г., ВКС, ІV г. о., решение № 36/2014 г. по т. д. № 2366/2013 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 117/2013 г. по т. д. № 921/2012 г., ВКС, І т. о., решение № 212/2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., ВКС, ІІ т. о., решение № 7/2012 г. по гр. д. № 510/2011 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 57/2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г., ВКС, ІІІ г. о., решение № 1439/2008 г. по гр. д. № 5371/2007 г., ВКС, ІV г. о., т. 4 от ППВС № 7/1965 г. Петият въпрос е: допустимо ли е съдът да кредитира показанията на заинтересован от изхода на делото свидетел, когато неговите показания не се подкрепят, а се опровергават от други доказателства по делото. По този въпрос касаторът твърди противоречие с решение № 105/2014 г. по т. д. № 2617/2013 г., ВКС, ІІ т. о., решение № 131/2012 г. по гр. д. № 755/2011 г., ВКС, ІV г. о., решение № 22/2011 г. по гр. д. № 722/2010 г., ВКС, ІV г. о. и решение № 66/2010 г. по гр. д. № 2902/2008 г., ВКС, І г. о.
Ответникът по касационната жалба В. Г. К., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Ц. П., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. В срока за отговор подава и насрещна касационна жалба.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение № 118 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 2221/2016 г. по описа на Районен съд – Лом в частта, с която съдът е допуснал делба на следния недвижим имот: съсобствен недвижим имот, придобит от В. Г. К. и Е. Й. Д. по време на брака им, а именно: дворно място в [населено място], [улица], с построена в него къща – паянтова от 400 кв. м. по КК – 421 км, съставляващо парцел – ІV – 3360 в кв. № 171 по плана на [населено място], при съседи: [улица], П. В. П., З. А. П. и Н. П., съгласно нотариален акт № 894/1991 г. при квоти: 1/2 ид. част за съделителите, като вместо това имотът е допуснат до делба при квоти: 5/26 ид. части за ищеца В. К. и 21/26 ид. части за ответника Е. Д.. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е допусната делба на съсобствени недвижими имоти и вещи, придобити от В. К. и Е. Д. по време на брака им, а именно: два жилищни етажа, всеки със застроена площ 114.38 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на двуетажна сграда с партер с магазинни помещения, построени в дворно място от 120 кв. м. представляващо ид. част от поземлен имот 2278 в кв. 114, съгласно нотариален акт № 84/2004 г. и скица № 504/18.07.2005 г., представляващо ид. част от УПИ – I в кв. 114 по регулационния план на [населено място], при граници на сградата: от изток – [улица], 184, 185 и 186, от юг – двуетажна полумасивна жилищна сграда, от север – шестетажна стоманобетонна жилищна сграда, от запад – двор, съгласно нотариален акт № 153/2005 г. при квоти: 1/2 ид. част за всеки от съделителите; южно магазинно помещение с обща застроена площ от 48 кв. м., представляващи ид. ч. от партера – целият партер от 106.56 кв. м. на къщата, която има още два жилищни етажа над партера и е построена в част от поземлен имот пл. № 2278 в кв. 114 по плана на [населено място], при граници: [улица]ос. т. 187, 184, 185 и 186, от юг – двуетажна полумасивна жилищна сграда, шестетажна стоманобетонна жилищна сграда, двор и при граници на общия имот: от юг – [улица]с ос. т. 264 и 185, а от изток – [улица]ос. т. 187, 184, 185 и 186, съгласно нотариален акт № 74/2004 г. при квоти: 1/2 ид. част за всеки от съделителите; лек автомобил – м. „Ситроен берлинго” – комби, ДИЗЕЛ, при квоти: 1/2 ид. част за всеки от съделителите.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните са придобили чрез съвместен принос през време на брака си, сключен на 19.11.1989 г. и прекратен с влязло в сила на 06.10.2015 г. по гр. д. № 1100/2015 г. по описа на Районен съд – Лом решение за развод, дворно място с къща, два жилищни етажа, магазинно помещение и лек автомобил. От събраните по делото доказателства /свидетелски показания и нотариални актове за покупко – продажба на имотите/ се установява, че е налице частична трансформация на лично имущество на ответницата единствено по отношение на дворното място в [населено място], [улица]с построената в него къща. Действителната стойност за закупуване на имота е 26 000 лв., от които 16 000 лв. са дарени от родителите на Е. Д.. Съдът е изложил съображения, че поради роднинската връзка би могло да възникне съмнение в достоверността на показанията на Т., но същите следва да се кредитират, доколкото липсват доказателства, които да ги опровергават. Дарението от родителите на ответницата е извършено единствено в нейна, а не в полза и на двамата съпрузи. Налице е частична трансформация, в резултат на което и съответна част от придобитото имущество – процесното дворно място е лична собственост на ответницата. Последната притежава и 1/2 ид. част от придобития в режим на СИО остатък или е собственик на общо 21/26 ид. части, съответно ищецът притежава 5/26 ид. части, при които квоти следва да се допусне делбата на дворното място. По отношение на останалите имоти – двата етажа, магазина и лекия автомобил, допуснати до делба при равни квоти от първоинстанционния съд, липсват доказателства при закупуването им да са вложени лични средства на ответницата. Трансформацията на лично имущество не се установява и от показанията на свидетелката Т., че ответницата е теглила кредит и е взела от физическо лице някаква сума за закупуването им, съответно е получила като дарение от Т. сума в размер на 5 000 лв. за закупуване на магазина. В периода на закупуване на имотите ищецът В. К. е бил на работа в Италия и е изпращал пари на семейството си, поради което не може да се приеме, че единствено ответницата е работила и е реализирала доходи. Фактът, че магазинът и автомобилът са закупени на нейно име по никакъв начин не я легитимира като единствен собственик. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставените процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, и да изложи мотиви за установената фактическа обстановка, не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Общо заявените в изложението доводи за неправилност и необоснованост на фактическите и правни изводи на съда, във връзка с преценката и обсъждането на доказателствата по делото, представляват касационни оплаквания по съществото на спора, които не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, както и като самостоятелно основание за допускане касационно обжалване на решението по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Те са основания за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение поради евентуална неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че в съответствие с установената практиката на ВКС, в т. ч. и посочените от касатора решения по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да прецени събраните в процеса доказателства с оглед спорните факти, твърденията и доводите на страните, въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и е посочил кои факти приема за установени и кои не, както и кои свидетелските показания кредитира и защо. Направил е изводите си за неоснователността на претендираната пълна трансформация на лично имущество, а от там и на самостоятелно право на собственост на ответницата /касатор в настоящето производство/ по отношение на допуснатите до делба имоти, след като е обсъдил в съвкупност представените по делото доказателства, касаещи произхода на вложените за закупуването им средства, финансовите възможности на страните към момента на сключване на сделките, както и извършените от родителите на Е. Д. дарения. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелката Т. за извършено в полза на дъщеря й дарение и влагане впоследствие на дарената сума при закупуване на имотите, като е установил частична трансформация на лично имущество единствено по отношение на процесното дворно място с построената в него къща и е приел, че същото следва да се допусне до делба при различни от определените в първоинстанционното решение квоти. В съответствие с данните по делото и с разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът е анализирал и ценил като достоверни и непротиворечиви само тези свидетелски показания на Т. /леля на ищеца В. К./ и Т. /майка на ответницата Е. Д./, които не се опровергават от другите доказателства по делото.
Въпросът за начина на придобиване на допуснатия до делба автомобил, съответно дали свидетелството за регистрация на името на единия от съпрузите доказва, че вещта е придобита на възмездно основание и представлява СИО, е неотносим и не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение на поддържаните по чл. 280, ал. 1 ГПК основания. Пред въззивната инстанция не е повдиган спор за характера на основанието, чрез което е придобита собствеността върху автомобила. Разпределянето на доказателствената тежест предполага всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая ответницата е изложила твърдения за безвъзмездното придобиване на автомобила и получаването му в лична собственост, без да е посочила конкретни доказателства в тази насока, които да ги подкрепят. За доказване на придобивния способ не са събирани доказателства пред въззивната инстанция, доколкото същият не е бил предмет на спор между страните. Установената презумпция на чл. 21 СК за съвместен принос при придобиването на имот от съпрузите следва да бъде оборена по категоричен начин, като в тежест на съделителя, който поддържа, че в резултат на трансформация притежава личен дял от имота, е да установи при пълно и главно доказване, че при придобиването са вложени негови лични средства, чийто размер също следва да се докаже по категоричен начин /в този смисъл – решение № 581/2010 г. по гр. д. № 1329/2009 г.,ВКС, І г. о., решение № 843 /2011 г. по гр. д. № 315/2010 г., ВКС, ІV г. о., решение № 1058/2008 г. по гр. д. № 4588/2007 г., ВКС, II г. о./. Ответницата не е провела пряко и пълно доказване на факта, че закупуването на процесните имоти по време на брака е осъществено изцяло с нейни лични средства. При така установената фактическа обстановка, правните изводи на въззивния съд, че имотите представляват СИО, като придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, и подлежат на делба при равни за съпрузите квоти, са в съответствие с установената съдебна практика.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба на Е. Й. Д. по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК, настоящата инстанция не следва да се произнася по подадената от В. Г. К. насрещна касационна жалба.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, жалбоподателят следва да заплати разноски на ответника по касационната жалба В. Г. К. в размер на 500 лв. /петстотин лева/, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.07.2017 г. по в. гр. д. № 157/2017 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Е. Й. Д. да заплати на В. Г. К. разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 500 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: