3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 30.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1479 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „С. б. по в. б. за д., п. л. и р.” Е., със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. К., против въззивното решение № 413 от 29 юли 2011 г., постановено по в.гр.д. № 546 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2011 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 623-І от 12 април 2011 г., постановено по гр.д. № 6562 по описа на районния съд в гр. Плевен за 2010 г. в частта му за осъждане на касатора да заплати на М. Р. Б. от [населено място] сумата от 2675,24 лева неплатено трудово възнаграждение за периода на престой на работодателя от м. март 2008 г. до м. декември 2008 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и за сумата 676,28 лева лихва за забавено плащане на главницата за периода от първо число на месеца, следващ начислението, до предявяването на иска.
В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпроса за постановяване на решението не върху конкретно установени и безспорни факти и доказателства, а по презумпция за доказване на постоянното изпълнение на трудовите задължения. Касационното обжалване се претендира на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Ответницата М. Р. Б. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Харизан С., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата. Иска присъждане на разноски.
К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата на „С. б. по в. б. за д., п. л. и р.” Е., е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 2 септември 2011 г. – след влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая са предявени искове с правно основание по чл. 267, ал. 1 КТ за сумата 2675,24 лева и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 676,28 лева. Цената на предявените искове се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – това е търсената сума. Следователно цената на всеки един от предявените искове е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Ответникът претендира заплатените за касационното производство разноски, които са в размер на 250 лева по договор за правна защита и съдействие и му се дължат на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „С. б. по в. б. за д., п. л. и р.” Е., със седалище и адрес на управление в [населено място], против въззивното решение № 413 от 29 юли 2011 г., постановено по в.гр.д. № 546 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2011 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 623-І от 12 април 2011 г., постановено по гр.д. № 6562 по описа на районния съд в гр. Плевен за 2010 г. в частта му за осъждане на касатора да заплати на М. Р. Б. от [населено място] сумата от 2675,24 лева неплатено трудово възнаграждение за периода на престой на работодателя от м. март 2008 г. до м. декември 2008 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и за сумата 676,28 лева лихва за забавено плащане на главницата за периода от първо число на месеца, следващ начислението, до предявяването на иска.
ОСЪЖДА С. б. по в. б. за д., п. л. и р.” Е., със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на М. Р. Б. от [населено място], [улица], вх. В, ап. 12, сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева разноски за касационното производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: