О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 30.07.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1710/2018 година.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ПМ „ Пропъртийс” ЕООД, [населено място] против определение №180 от 18.01.2018г. по тд. 2094//2017г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по жалбата – „ Арко Асетс Пропъртис”ЕООД /н/, [населено място] е заявил становище за неоснователност на молбата.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на „ ПМ Пропъртийс”ЕООД за изменение на постановеното от същия съд решение №2122 от 13.10.2017г. по т.д. 2094/16г., в частта му за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по водене на делото пред въззивната инстанция. За да постанови този резултат съдът, е приел, че искането за изменение на решението, в частта за разноските, е неоснователно. Съдът е посочил, че в решението по материалноправния спор е мотивирал липса на доказване за уговарянето на адвокатското възнаграждение с договор за правна защита и съдействие, а освен това и самото твърдяно плащане към датата на приключване на устните състезания не е установено. Съставът се е позовал на разрешенията дадени с ТР ОСГТК № 6/12г., съгласно които разноските подлежат на репариране само когато са реално заплатени и това е доказано по делото към момента на даване ход на устните състезания. В случаят, съдът е посочил, че след изтичане на този срок и едва с молбата по чл.248, ал.1 ГПК молителят е представил доказателства за действителното заплащане на разноските, а представеното при разглеждане на спора, /в срока до приключване на устните състезания/ преводно нареждане, което освен, че не е заверено, не съдържа и данни, изходящи от банката, че превода е действително получен, т.е. че плащането е осъществено.
С частната си жалба, жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на приетото от въззивния съд, а именно –страната е спазила изискването на чл.80 ГПК да представи списък за разноските, а в ГПК липсва изискване за представяне на договор за правна защита и съдействие.Тъй като заплатената сума е над 10000лв. тя е заплатена по банков път и именно това установявала страната по делото. В подкрепа на тези доводи е посочено, че не било налице оспорване относно получаване на сумата от противната страна, ако съдът считал, че документите подадени по факс е следвало да бъдат заверени, същият е следвало да укаже това на страната, а като не е указал е допуснал процесуално нарушение, задължаващо го да съобрази късно представените доказателства, приложеният документ бил електронен от информационната система на банката.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Договорът за правна защита и съдействие има форма за доказване, като чрез него се установят правата и задълженията на страните във връзка с процесуалното представителство, в това число се определя и стойността на оказаната защита. Няма пречка, обаче, такъв договор да не бъде представен пред съда, ако е сключен, респективно да не бъде сключен в писмена форма, която, както бе посочено, не е форма за валидност на договора. Нещо повече, такъв договор може и да не бъде сключен – арг. чл.36,ал.3 ЗАдв, който третира хипотеза на липса на договор въобще. Следователно, при доказаност на понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,/ дори и да не е представен договор за правна защита/, те подлежат на възмездяване по реда на чл.78 ГПК, с оглед изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната разноски по делото. В разглежданият случай, обаче, именно заплащането на възнаграждение за труда на валидно упълномощения процесуален представител на въззиваемия не е било установено по спора. Към релевантния момент – даване ход на устните състезания, страната е представила списък по чл.80 ГПК,едностранно изготвена от адв. А. Д. фактура, носеща само неговия подпис и преводно нареждане отново изготвено от него, в което липсват данни от банката относно осъществяване на плащането, като всичките документи са постъпили без заверка за вярност с оригинала, както е констатирал и съставът на апелативния съд. Съгласно приетото с т.1 на ТР ОСГТК № 6/12г. доказването като правно действие е насочено към установяването на конкретен юридически факт, чието осъществяване обуславя съответното на този факт право на страната и настъпването на правните последици от реализирането му. Доказването на направените разноски в производството има за правна последица приложението на чл.78 ГПК, при осъществяване на останалите предпоставки, изискуеми в изброените хипотези на нормата, очертаващи отделните фактически състави, като същото следва да бъде установено до приключване на устните състезания по делото, тъй като това е релевантния момент, към който съдът следва да извърши надлежна преценка по възлагане на разноските. Когато се претендират разноски осъществени чрез заплащането им по банков път, то следва да има надлежни доказателства за реалното осъществяване на плащането, което вече задължава валидно съдът да го съобрази и съответно отрази при преценка за определяне размера на разноските. Списъкът по чл.80 ГПК съдържа единствено изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени като същият само обективира претенцията – нейният предметен обхват се определя от страната, която иска присъждането им- само тя може да заяви кои от направените от нея разходи по водене на делото ще претендира като разноски и в какъв размер. Съдът, с оглед изискването за конкретизация на всички претенции, с които е сезиран е ограничен в своето произнасяне от така очертания предмет на спор. Различен, както бе отбелязано е въпросът за доказване на тези разходи. Доказването е относимо към основателността на искането за присъждането им, а не към неговото процесуално въвеждане. Или валидните доказателства, установяващи конкретен факт, поради правната си характеристика, не следва само да съдържат волеизявление на страната за това, че й се следват разноски, както неправилно, в случая, счита процесуалният представител на въззиваемия. Така в представените от него в срок документи, липсва волеизявление на друго лице за осъществено плащане. Този извод е относим както към списъка по чл.80 ГПК/ както вече бе разгледано/, така и към представената фактура, която е подписна единствено от процесуалния представител на въззиваемия, а изготвеното, също от него, платежно нареждане е с бъдещ вальор без указания на банката за извършен превод. Т.е., с оглед изложеното и разясненията дадени със задължителна тълкувателна практика на ВКС, следва извод, че въззивният съд правилно е съобразил тази практика и в съответствие с нея е постановил съдебният си акт. Ирелевантно за горните изводи е оспорването или неоспорването от страна на въззивника на това дали разноските са действително направени, тъй като неговото възражение не освобождава противната страна от задължението за тяхното доказване. Ирелевантна за направените изводи е и констатацията на съда, че документите не са заверени,след като същите не установяват годно извършеното плащане т.е. дори и да се приеме, че съдът неправилно не е указал заверката им по реда на чл.101 ГПК, изводът за неоснователност на молбата не се променя.
С оглед изложеното обжалваното определения следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №180 от 18.01.2018г. по тд. 2094//2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: