1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
гр. София, 05.07.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 305 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 18240/12.12.2011 г. по ч.гр.д. № 13049/2011 г., по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 15.06.2011 г., постановено по гр.д. № 6772/2011 г. по описа на Софийски районен съд. Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност,с искане за неговата отмяна.Касаторът се е позовавал като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът – Х. С. Т. е депозирал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 238, ал. 2 ГПК и са присъдени разноски, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, като подадена в срок и от надлежна страна.
Касаторът не е формулирал изрично конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При излагането на същия, от една страна, по същество той смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, доколкото в изложението по чл. 284 ал. 1, т. 3 ГПК са изложени доводи за неправилност и необоснованост на последния (чл. 281 т. 3 ГПК), но с аргументация по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, а от друга страна се твърди празнота в законовата уредба на чл.238 ал.2,както и неправилното й тълкуване от първоинстанционния и въззивния съд.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на наведените по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК основания.
Независимо от това, съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, на което касаторът се е позовал с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Следва да бъде посочено,че разпоредбата на чл.238 ал.2 ГПК е ясна и изчерпателна и с нея за ответника са предвидени алтернативни права същият при кумулативното наличие на три формални отрицателни предпоставки,визирани в правната норма, да може да поиска прекратяване на делото или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 18240/12.12.2011 г. по ч.гр.д. № 13049/2011 г., по описа на Софийски градски съд,ІV В състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: