О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3816/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Министерство на икономиката срещу решение № 1404 от 06.06.2018г . по в.т.дело № 895/2018г. на Софийски апелативен съд, обезсилил решение № 1919 от 13.10.2017г на Софийски градски съд само в частта, в която решението е постановено при участие на Министерство на икономиката като трето лице помагач на ищеца НАП,съответно поради неправилното му конституиране е прекратено производството пред въззивна инстанция, образувано единствено по постъпила въззивна жалба срещу решението от помагача Министерство на икономиката.
Предмет на делото е установителен иск по реда на чл.422,ал.1 ГПК предявен от ищеца НАП срещу направилия възражение в заповедното производство ответник Сдружение „БИТСП“, за установяване съществуване на частно държавно вземане представляващо неправомерно получени средства от бенефициент в размер на 15 614,80 евро по сключен договор с Министерство на икономиката за предоставяне на безвъмездна финансова помощ при финансиране изпълнението на проект „Инфорегио“, който иск е отхвърлен изцяло с първоинстанционното решение , постановено при участие на Министерство на икономиката като трето лице помагач на ищцовата страна .
В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като касаторът определя даденото от въззивния съд разрешение във връзка участието му в процеса за неясно, разминаващо се тълкуване и изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК Въпрос не е формулиран, но касаторът счита отказаното участие за очевидно неправилно при основание по чл.280 , ал.2 ГПК. В случая НАП е нетипична главна страна по делото и събира дължимата сума в полза на договарящия орган – Министерство на икономиката, сключило договора. Ищецът (НАП) упражнява чужди материални права и касаторът се позовава на правото си на участие съгласно чл.26, ал.4 ГПК. Изтъкват се реш. №208/2014г на ІV г.о на ВКС и реш. №72/2014г по гр.д №7698/2013г ІІ г.о на ВКС , както и опр.№569/2016г на ВКС І т.о относно правото на третото лице- помагач да обжалва решението,която съдебна практика не е приложена към изложението .
Постъпил е отговор,в който ответникът „Балкански институт по труда и социалната политика”,чрез пълномощник адв.Св. Н. оспорва съображенията за допускане до касационно обжалване поради липса на формулиран въпрос. Изтъкването на обстоятелства ,че е имало сключен договор,нямат връзка с решаващите съображения на въззивния съд.Разпоредбите на чл. 218 и чл. 219 ГПК са ясни , не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК .Претендира разноски по приложен списък.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не е формулиран правен въпрос, който да отговори на общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Коментарът, че в исковия процес по чл. 422, ал.1 ГПК за установяване на частно държавно вземане по чл. 3,ал.7, т.6 от ЗНАП, Министерство на икономиката има положението на носител на материалното право(вземане)срещу бенефициента не държи сметка за решаващите мотиви на съда,които са от процесуално-правен характер и се основават на предпоставките в чл. 218 ГПК, съответно проверката им при обжалване на решението
По същество касаторът изразява теза а необходимо участие на Министерство на икономиката на основание чл.26,ал.4 от ГПК във водения от НАП процес и поради това да му се признае по-малкото : да участва в делото като трето лице помагач.Тези доводи,освен че не са намерили израз във формулирането на правен въпрос, са израз на вътрешно противоречиво разбиране,в колизия с процесуалното качество въз основа на което касаторът обосновава участието си,като конституиран помагач. Третото лице-помагач не е главна страна в процеса и едното изключва другото .
Наведените от касатора обстоятелства не са извън дължимата служебно преценка на настоящата инстанция за вероятна недопустимост на решението. В тази връзка настоящият състав на ВКС намира,че не е налице основание да допуска касационна проверка решението по служебен почин,тъй като при така предявения иск хипотезата на чл.26,ал.4 от ГПК е неприложима. Правилото на чл.26, ал.4 ГПК намира приложение само когато по силата на изрично законово овластяване процесуалната легитимация на ищеца се различава от материално-правната му легитимация и същия предявява пред съда чуждо материално право (реш. №86 по гр.д №1025/2011г, ІІ г.о на ВКС).Съображенията за третиране на министерството като носител на материално право и на това основание необходим участник в процеса , освен че се изключва от процесуалната суброгация на ищеца (НАП), няма опора в закона регламентиращ спорните отношения , при чиято специфика и уредба междинният държавен орган при безвъзмездно финансиране по програми на ЕС не е страна – носител на материално право в исковия процес, макар да е бил управляващ орган, в случая направил изявление за прекратяване на договора с бенефициента от 23.11.2006г за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.На основание чл.3,ал.8 вр. ал.7, т.6 ЗНАП е издаден акт за установяване на частно държавно вземане, с оглед на което е подадено и заявление по чл.417 ГПК от легитимирания орган НАП , поради това ищец по установителния иск . Касаторът не е конституиран като главна страна , а е бил привлечен като подпомагаща страна по искане на ищеца, което именно процесуално качество въззивният съд е преценил и отрекъл служебно. В качеството си на трето лице- помагач касаторът е обжалвал първоинстанционното решение за отхвърляне на иска , което решение Софийски апелативен съд е обезсилил единствено по отношение на неговото участие,съответно е прекратил въззивното производство.
Не е налице и посоченото основание за проверка по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. На първо място, упражненият служебен контрол от въззивния съд по отношение допустимостта на постъпилата въззивна жалба е задължение на този съд , включително във връзка с надлежното конститутиране на трето лице помагач по делото в случай , че решението е обжалвано единствено от това лице. Предпоставките на чл. 218 и чл. 219 ГПК са условия за допустимост на акцесорното процесуално правоотношение.Определението за конституиране на третото лице помагач , с което те са приети за осъществени е необжалваемо, но е оттегляемо и проверката му е включена в предмета на упражнявания от по-горната инстанция съдебен контрол . Когато условията за привличане на трето лице не съществуват , ревизията на конституирането му в рамките на проверката на решението обезпечава нормалното развитие на производство и своевременното му приключване, изключва „привидното“ действие на решението по чл. 223 ГПК (при формален помагач решението не поражда обвързващото и установителното действие, предвидено в тази норма); осуетява възможността формалната страна да иска отмяна на решението (реш.№ 156 от 05.07.2016 г. по гр. д. № 5972/2015 г. на ВКС, І г.о., реш.№106/2018г по гр.д №4088/2017 ІІІ г.о на ВКС , реш № 26/10. 02. 2009г. по гр.д. № 5911/2007г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 341/21.10. 2013г. по ч.гр.д. № 4556/2013г. на ВКС ІІ г.о. и др.) Ясно е и няма съмнение,че надлежно конституираният при условията на чл. 218, чл. 219 ГПК разполага с право на жалба срещу решението, позоваването в изложението на съдебна практика в този смисъл е безпредметно .
Съображенията на въззивния съд ,довели до оспорвания от жалбоподателя резултат,също не са очевидно неправилни. Искането за конституиране е било основано на твърдението на ищеца НАП ,че не е страна по договора за отпускане на средствата Министерството на икономиката и ответното сдружение са страни по този договор с предмет отпускане на безвъзмездна помощ по съответната програма. Изричната норма на приложимия закон обаче изключва значимостта на това обстоятелство при легитимацията на страните. Съгласно чл.3, ал.7,т. 6 от Закона за Националната агенция за приходите, частните държавни вземания на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти и управляващите органи на оперативни програми, които възникват въз основа на договор , се събират от Националната агенция за приходите Тази норма недвусмислено въвежда законова суброгация според която процесуалният субституент на държавата – Национална агенция за приходите , има самостоятелно право на иск и качеството на главна, типична страна в процеса.Носител на заявеното за установяване имуществено право(вземане)е държавата.При действаща нормативна уредба НАП не може да обоснове правен интерес от привличането на друг държавен орган -междинно звено при отпускането на помощта,да встъпи в процеса с цел да издейства благоприятно за агенцията решение.Ищецът НАП е носител на изпълнителния титул за държавното вземане по силата на закона и затова решението по така предявения иск няма да създаде за него никакви права спрямо министерството.Искът е установителен,което означава,че за НАП като подпомагана страна не може да възникне регресно притезание по отношение на подпомагащото го трето лице, това не се и твърди .
Касационно обжалване не следва да се допуска ,тъй като не е отговорено на общите и специални изисквания, осигуряващи селекция на касационната жалба до разглеждане.
Следва да се присъдят разноски , установени в размер на 800 лева .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1404 от 06.06.2018г. по в.т.дело № 895/2018г. на Софийски апелативен съд
Осъжда на Министерство на икономиката със седалище София,ул. Славянска№8 да заплати на Сдружение „Балкански институт по труда и социалната политика” със седалище гр. София ул. Денкоглу №7 сумата 800 лева разноски.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .