Определение №357 от 8.3.2011 по гр. дело №904/904 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 357

София, 08.03.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 904/2010 година.

Производство по чл. 288 ГПК.
Ямболският районен съд, с решение от 22. 12. 2009 г. по гр. д. № 2114/2009 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на С. П. от[населено място], извършено със заповед № 324/31. 7. 2009 г., възстановил го на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на „И. обслужване” – клон Я. и осъдил дружеството да му заплати сумата 4980.20 лв. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Решението е потвърдено от Ямболският окръжен съд с въззивно решение от 1. 3. 2010 г. по гр. д. № 46/2010 год.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [фирма],[населено място], към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, С. Л. П. моли да не се допуска касационно обжалване или жалбата да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на исковете, предявени от П. и отмяна на заповедта за уволнение като незаконна, без да разглежда трудовия спор по същество, като се е позовал на чл. 344, ал. 3 КТ – не е било искано и дадено съгласие от инспекцията по труда в настоящия случай, при който се изисква предварително съгласие на инспекцията по труда за извършване на уволнението, съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Съдът се е позовал на безспорните по делото факти, че П. има заболяване – исхемична болест на сърцето, което е в списъка от Наредба № 5/1987 г. и не е налице разрешение за неговото уволнение от компетентната инспекция по труда – Дирекция „И. по труда”,[населено място].
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос коя териториална дирекция „И. на труда” е компетентна да даде предварително разрешение по чл. 333, ал. 1 КТ в случаите, когато седалището на работодателя не съвпада с мястото на работа. Жалбоподателят счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като се позовава на липса на съдебна практика.
Касационният съд счита, че поставеният въпрос има определящо значение за разрешаването на спора, но произнасянето по същия въпрос от страна на Ямболския окръжен съд, като въззивна инстанция, е съобразено с точното прилагане на закона. Съдът правилно се е позовал на Устройствения правилник на И. агенция „Главна инспекция по труда” и обосновано е приел, че всяка от 28-те дирекции „И. по труда”, със седалище в областен град, е компетентна да решава искания и запитвания по въпроси, възникнали на територията на областта. Съдът правилно е приложил и Наредба № 5/20. 2. 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. В чл. 5 от Наредбата е предвидено, че предприятието отправя искане за разрешение до съответната окръжна инспекция по охрана на труда, сега областна дирекция „И. по труда”. Следователно законът прави връзка между предприятието и инспекцията по труда, с оглед на тяхното местонахождение. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителни разпоредби КТ, предприятие е мястото, където се полага наемен труд. Безспорно е, че П. е работил като директор на [фирма], клон Я. и това е предприятието, в което той полага наемен труд. Логичният извод е, че за неговото уволнение следва да се изиска разрешение от Инспекцията по труда в[населено място], което в случая не е направено от страна на работодателя.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 1. 3. 2010 г. по гр. д. № 46/2010 г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място] да заплати на С. Л. П. от[населено място] сумата 400 /четиристотин/ лева разноски за производството пред касационния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top