О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
гр. София,08.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№96 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Л. срещу решение №87 от 05.10.2017 г. по гр.д.№133/2017 г. на АС Бургас. С обжалваното решение след частична отмяна на решение №562 от 12.01.2017 г. по гр.д.№2141/2015 г. на ОС Бургас са отхвърлени предявените от С. Н. Л. срещу [фирма] искове за присъждане на обезщетение в размер на 8 000 лв. за нарушение на авторски права на ищеца, изразяващо се в превеждане, възпроизвеждане и разпространение на неговите произведения на територията на България и Румъния за времето 2005 г. – 2009 г. и на датите 14.11.2015 г. и 20.11.2015 г. и за разгласяване на основание чл.95, ал.1, т.6 от ЗАПСП за сметка на ответника на диспозитива на решението в два всекидневника и в телевизионна организация национално покритие в часовия пояс от 12.00 часа до 13.00 часа.
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, тъй като с влизане в сила на решението по гр.д.№256/2016 г. на АС Бургас, с което е прието, че [фирма] е извършило твърдяното нарушение и дружеството е осъдено да преустанови неправомерното ползване на произведеният на ищеца, е изчерпана защитата по бързото производство, а исковете за заплащане на обезщетение и за разгласяване на диспозитива на решението, предявени в настоящето производство са допустими, още повече че страните по настоящето дело и по гр.д.№256/2016 г. на АС Бургас са различни. Евентуално се посочва, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с т.5 от ТР №7 по т.д.№7/2014 на ОСГТК на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Налице ли е идентичност по двете дела и предмета на делата от гледна точка на т.5 от ТР №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. 2. Не следва ли да се отмени обжалваното решение като недопустимо.
Ответникът по касация – [фирма] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за да се ангажира отговорността на търговско дружество по ЗАПСП е необходимо на първо място да се установят негови действия, с които правата на автора се нарушават, респективно това изисква дружеството да е правосубектно, т.е. да съществува като юридическо лице. Посочил е, че в конкретния случай за част от процесния период – от 01.07.2005г. до 01.10.2009 г., за който се твърди, че е извършено нарушение, дружеството [фирма] не е съществувало – същото е вписано в търговския регистър на 18.02.2010 г. като новообразувано дружество и не би могло извърши нарушенията, за които се твърди в исковата молба. Изложил е съображения, че е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1967/15 г. на ОС Бургас, в което е прието, че [фирма] е използвало произведенията на ищеца, обект на авторското му право по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗАПСП, вр. чл.18, ал.2 ,т.1 и т.2 от ЗАПСП, без негово разрешение и без заплащане на възнаграждение през периода 01.10.2010 г. и до 2015 г., като е налице идентичност на двете претенции по отношение на периода, посочен като 2002 г. – 2015 г., действията на използване, чрез които са нарушени правата – превеждане възпроизвеждане и разпространение, и произведенията, обект на авторските права на ищеца. Посочил е, че с влязлото в сила съдебно решение е прието за установено нарушение на авторските права за периода от 01.10.2010 г. до края на 2015 г., което е в рамките на исковия период по настоящото производство и по-точно по отношение на датите 14.11.2015 г. и 20.11.2015 г., но липсва подадена от ищеца жалба срещу първоинстанционното решение по отношение на ответника [фирма]. Счел е, че принципно е възможно в рамките на един и същи период от време авторските права да бъдат обект на нарушение от страна на повече от един правен субект, като доказателствата за това следва да сочат на извършени действия от различни нарушители, но видно от съдържанието на приложенията към исковата молба по воденото предходно гражданско дела, същите разпечатки от датите 14.11.2015 г. и 20.11.2015 г. са представени за установяване на нарушение от страна на ответника [фирма] /спрямо който първоинстанционното решение е влязло в сила/. В този смисъл, а и тъй като силата на пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение обвърза страните и задължава съда да зачита приетото за установено, че не [фирма], а [фирма] носи отговорност по силата на чл.95б от ЗАПСП за нарушаване на авторските права на ищеца в периода 2010 г. до края на 2015г., въззивният съд е достигнал до извод, че [фирма] не отговаря и за вреди от нарушение на датите 14.11.2015 г. и 20.11.2015 г.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по очертаните в исковата молба от касатора – ищец, допустими искови претенции срещу ответника [фирма], поради което касационно обжалване поради вероятна недопустимост на решението не може да бъде допуснато – очевидно е, че наведените в касационната жалба доводи за допустимост на претенцията са възприети и от въззивния съд, произнесъл се по съществото на спора, отхвърляйки предявените искове.
От друга страна, с оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставеният от касатора първи въпрос не е обусловил решаващата воля на съда, възприел становище, че за част от процесния период, ответникът не може да носи отговорност, тъй като не е съществувал в правния мир, а за поддържаните в исковата молба дати през 2015 г., доказателствата по делото установяват извършване на твърдяното нарушение, но от дружеството [фирма], различно от [фирма]. В този смисъл позоваването на силата на пресъдено нещо по водения между ищеца и [фирма] предходен процес, всъщност представлява единствено евентуален довод/допълнителен аргумент, за направения извод за неоснователност на исковите претенции, но не е решаващ мотив, послужил за отхвърляне на исковете срещу [фирма].
С оглед изложеното и тъй като касаторът не е формулирал друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /посоченият в изложението втори въпрос не съставлява конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №87 от 05.10.2017 г. по гр.д.№133/2017 г. на АС Бургас.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.