ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 357
гр. София, 07.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 324 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “З” Е. гр. С. срещу решение № 166 от 15.10.2008 г. по гр. д. № 233/07 г. на Окръжен съд гр. К.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касация Е. “С” гр. К. не взема становище по жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 11 от 26.02.2004 г. по гр. д. № 161/03 г. на Районен съд гр. М. с което е отхвърлен предявения от “З” Е. срещу Е. “С” иск за собственост на микроязовир “В” с площ от 48 086 кв. м., имот пл. № 254 в землището на с. В., както и иск за отмяна на нот. акт № 23 от 18.10.2003 г. За да отхвърли иска въззивният съд е приел че процесният язовир бил включен в капитала на дружество “ИПТ” ЕООД, праводател на ответника, като процедурата по включване в капитала на дружеството била проведена в съответствие с нормите в ЗППДОП /отм./ и ПРУПСДП /отм./. По отношение на касатора сложният фактически състав бил завършен едва след като язовирът вече е бил собственост на “ИПТ” ЕООД. Към момента на продажбата язовирът е бил собственост на праводателя на ответника, затова и той придобил собствеността.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за момента от който търговското дружество придобива право на собственост, дали от датата на заповедта на съответния министър по чл. 10 ал. 1 ПРУПСДП, или от датата на вписване на обстоятелството в съответния съд. Съществен процесуален въпрос според касатора е за задължителността на мотивите на ВКС в отменителното решение. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Цитираното решение № 514 от 02.07.2007 г. на ВКС ІV ГО е отменителното решение на ВКС с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. В него не се решава спора по същество, а са дадени указания за тълкуване съдържанието на двете заповеди и за изясняване на спора чрез събиране на нови доказателства. Несъобразяването с тези указания, които са задължителни на въззивния съд, са основание за касационно обжалване, но не са основание за допустимост на касационното обжалване. Основание за допускане на касационно обжалване е противоречието на въззивното решение с влезли в сила съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по други дела, каквато практика в случая не е посочена. В изложението е възпроизведена и част от текста на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, че спорът е от съществено значение за точното прилагане на закона. Касаторът обаче не е обосновал тезата си с какво произнасянето от страна на ВКС ще до принесе за точното прилагане на закона и развитие на правото, затова няма основание за допускане на касационното обжалване и на това основание.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 15.10.2008 г. по гр. д. № 233/07 г. на Окръжен съд гр. К..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: