ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 358
София, 11.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5938 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н.К. като процесуален представител на [фирма] С. срещу въззивното решение на СГС от 19.VІ.2015г. по гр.д. № 3429/2015г.
Ответницата по касационната жалба П. Б. В. от С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1ГПК чрез адвокат С. А. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение СГС е потвърдил решението на Софиййския РС от 27.ХІ.2014г. по гр.д № 13336/2014г., с което са уважени предявените от П. В. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Прието е, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд, че дисциплинарното уволнение е незаконно поради нарушаване на изискването на чл.333 ал.1 т.3 КТ – през периода 04.VІ. – 07.VІІ.2013г. ищцата е била в отпуск по болест поради заболяването „нестабилна форма на ангина пекторис”, представляваща форма на И., което е служебно известно на съда, а работодателят не е поискал разрешение на ИТ. С оглед обективният характер на закрилата по посочената разпоредба и обстоятелството, че работодателят е разполагал с информация за здравословното състояние на В. от представения му болничен лист за ползвания от нея през периода 04.VІ. – 07.VІІ.2013г. отпуск за временна нетрудоспособност поради заболяването „нестабилна форма на ангина пекторис”, е ирелевантно, че ищцата преди връчване на уволнителния акт с нарочна декларация е удостоверила, че не страда от това и от останалите заболявания по Наредба № 5, позовавайки се на практика на ВКС. Практиката допуска само едно изключение от принципа за обективен характер на закрилата – когато работникът/служителят умишлено е въвел в заблуждение работодателя, че не страда от заболяване. С Наредба № 5/1987г. е вменено задължение на работодателя събирането на предварителна информация работниците/служителите, определени за уволнение, страдат ли от болестите по чл.1 ал.1; предвид обективния характер на закрилата нито чл.333 ал.1 КТ, нито чл.1 от Наредбата не вменяват задължение на работника/служителя да уведомява работодателя дали страда от такива заболявания, нито да представя медицински документи в тази връзка, такова задължение за работника възниква само когато работодателят направи изрично искане за това с оглед изпълнението на своето задължение, който в този случай следва да му предостави разумен срок за изпълнение от работника; когато работодателят вече е разполагал с информация за заболяване по Наредбата, той не е имал основание да иска попълване на декларация от ищцата, тъй като такова искане е безпредметно, в такъв случай за работника въобще не възниква задължение по чл.2 от Наредбата.
Направен е и извод, че дори да се приеме, че не е нарушено изискването на чл.333 ал.1 т.3 КТ, уволнението е незаконно и поради нарушаване на разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ. Допуснатото от ищцата дисциплинарно нарушение /пристъпила на работното си място към действия на саморазправа с колега при изпълнение на служебните задължения, нахвърлила се върху К.В., хванала я за двете ръце и за пуловера, изблъскала я между бюрата и й отправила заплахи, като навременната намеса на други лица предотвратила ескалация на напрежението/ е установено, но конфликтът е продължил 9 секунди, физическите действия се свеждат до бутане и хващане на ръцете на В., а и конфликтът е провокиран от последната, при което макар и укоримо, поведението на ищцата не е достатъчно тежко, за да обуслови най-тежкото дисциплинарно наказание.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на така постановеното решение не следва да бъде допускано поради липса на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки.
Първият поставен от касатора в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос „има ли задължение работодателят по чл.1 ал.2 от Наредба № 5/1987г. да прояви активност и да установи дали уволнението попада под нейното действие след умишлено невярно писмено деклариране от работника преди издаването на заповедта за уволнение относно липсата на болести” е неотносим към изхода на спора по делото. Това е така, защото първият решаващ извод на въззивния съд е, че при разполагането от работодателя с предварителна информация за здравословното състояние на ищцата, обуславящо закрилата й по чл.333 ал.1 т.3 КТ, той не е имал основание да иска от нея да изпълни задължението по чл.2 от Наредбата, а е следвало да спази процедурата по чл.333 ал.1 КТ, и че в такъв случай е ирелевантно недекларирането на заболяването от нея. Следва да се посочи още и че сочената от касатора практика във връзка с този въпрос не е в противоречие с даденото с атакуваното решение разрешение по него – решението по гр.д. № 711/2012г. ІV ГО е постановено при отказ на работника да даде поисканата му от работодателя информация за заболявания по чл.1 от Наредбата, с каквато последният не е разполагал, а решението по гр.д. № 1113/2011г. ІІІ ГО е съобразено с неустановяване работодателят да е поискал от работника такава информация.
Вторият поставен от касатора въпрос „може ли ищцата сама да стане пречка за развитие на процедурата пред ТЕЛК и ИТ и да се позовава на закрила при уволнение въпреки умишлено невярно деклариране с оглед чл.8 от Наредба № 5/1987г.” е хипотетичен и също е неотносим към изхода на спора, защото по него въззивният съд не е формирал решаващ извод /виж в тази връзка и изложеното по първия въпрос/.
Неотносими с оглед въведените в тях условия са и третия, четвъртия и петия поставени в изложението въпроси „по приложението на критериите на чл.189 ал.1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание” – налице ли е тежко дисциплинарно нарушение в случай на виновно неизпълнение на трудови задължения – на разпореждане на служител с контролни функции в присъствието на клиент на фирмата, напускане на работното място и нападение над служителя с контролни функции, издал разпореждането, чрез словесно и физическо посегателство, осъществяващо признаците на престъпления против личността – обида и лека телесна повреда, за които наказателното преследване се провежда по тъжба на пострадалия; при кумулиране на нарушения на задълженията по чл.189 ал.1 КТ не следва ли да се квалифицират като изключително тежко дисциплинарно нарушение, особено ако някои от тях поотделно представляват тежки дисциплинарни нарушения с оглед последиците им; неизпълнението на задълженията за колегиалност, взаимопомощ с колеги и нарушаване на технологията на работа, създаваща условие за имуществена вреда на работодателя и нападение над колега в работно време след напускане на работното място с последиците на обида и лека телесна повреда по НК за пострадалия, имат ли тежест на нарушение за дисциплинарно уволнение. Въззивният съд не е формирал извода си по приложението на чл.189 ал.1 КТ въз основа на преценка на посочените във въпросите обстоятелства, а повечето от тях не са въведени и в уволнителния акт. Следва да се посочи и че тези въпроси не са от значение за изхода на делото, тъй като се отнасят до единия от двата сами по себе си решаващи изводи на въззивния съд.
На основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 540лв. направени от нея разноски за изготвянето от адв. Св.А. на отговор по касационната жалба /по договор за правна защита и съдействие от 08.Х.2015г./.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, Г№, ІІ-б въззивен състав, постановено на 19.VІ.2015г. по гр.д № 3429/2015г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. Й. В. 540лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: