О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 12.06. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2775/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. Голомехов от гр .Велинград – чрез адв. Ю. Д., срещу решение № 233 от 08.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 283/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С посоченото решение е потвърдено решение № 10 от 10.01.2018 г. по гр. д. № 1021/2015 г. на Районен съд – Велинград, с което е отхвърлен предявеният от Б. А. Голомехов против Община Велинград и „ВКТВ“ Е. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено съществуването на гражданско правоотношение по договор за управление между „ВКТВ” Е. и Б. Голомехов в качеството му на управител на дружеството при договорни условия съгласно одобрен с решение № 126 по протокол № 6/30.06.2015 г. на Общински съвет – В. проект на договора за управление, възникнало вследствие обявена с решението и проведена конкурсна процедура за публичен подбор за избор на управител на „ВКТВ” Е., в която ищецът е класиран на първо място.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението, уважаване на предявения установителен иск и присъждане на направените в хода на делото разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответниците по касация Община Велинград и „ВКТВ” Е. – гр. Велинград изразяват становища за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Подробни аргументи в подкрепа на заявените становища са изложени в писмени отговори от 12.10.2018 г. и 16.10.2018 г., в които са направени и искания за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 1021/2015 г. е образувано пред Районен съд – Велинград по искова молба на Б. А. Голомехов, с която е предявен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК против Община Велинград и „ВКТВ” Е. (дружество, чийто едноличен собственик на капитала е Община Велинград) за съществуване на правоотношение между „ВКТВ” Е. и ищеца по договор за управление със съдържание съгласно проект, одобрен с решение № 126 на Общински съвет В. по протокол № 6/30.04.2015 г., възникнало вследствие на обявена с посоченото решение и проведена конкурсна процедура за избор на управител, в която ищецът е класиран на първо място.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на по-рано сключен договор за управление ищецът Б. Голомехов е изпълнявал длъжността „управител” на ВКТВ” Е.; С решение № 126 по протокол № 6/30.04.2015 г. Общински съвет В. обявил нова конкурсна процедура, в която ищецът взел участие и бил класиран на първо място с протокол № 3/01.07.2015 г.; Конкурсната комисия предложила на Общински съвет – В. да сключи с ищеца договор за управление за следващ тригодишен период при условията, предварително определени с решението по протокол № 6/30.04.2015 г.; С решение № 292 по протокол № 12/24.08.2015 г. общинският съвет решил да не утвърди предложеното от конкурсната комисия класиране и не предприел действия за сключване на договор за управление с ищеца, а с решение № 72 по протокол № 5/28.12.2015 г. освободил последния от длъжността „управител” и назначил друго лице за временно изпълняващо тази длъжност до провеждане на нов конкурс. Въз основа на посочените твърдения и като е поддържал, че договорът за управление следва да се счита за сключен при предпоставките на чл.13 и чл.14 ЗЗД и че от него е възникнало гражданско правоотношение за възлагане управлението на „ВКТВ” Е., ищецът е поискал от съда да признае за установено спрямо ответниците, че в резултат на проведената конкурсна процедура е възникнало правоотношение между него и „ВКТВ” Е. по договор за възлагане на управление със съдържание, съответстващо на одобрения с решение № 126 по протокол № 6/30.04.2015 г. проект. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с обстоятелството, че ответниците отричат надлежното пораждане и съществуване на правоотношението и придобиването от ищеца на качеството „управител” на „ВКТВ” Е..
Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил иска като неоснователен.
Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Окръжен съд – Пазарджик е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е потвърдил решението на първата инстанция.
При съобразяване на разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е приел за доказано от фактическа страна обявяването и провеждането на конкурсната процедура за избор на управител на „ВКТВ” Е., участието на ищеца в тази процедура и класирането му на първо място, внасянето на предложение от конкурсната комисия в Общински съвет – В. за сключване на договор за управление на дружеството с класирания на първо място кандидат за следващ тригодишен период, приемането на решение № 292 по протокол № 12/24.08.2015 г., с което общинският съвет не е утвърдил класирането и предложението на конкурсната комисия за възлагане управлението на „ВКТВ” Е. на ищеца, и последващото решение № 72 по протокол № 5/28.12.2015 г. на Общински съвет – В. за освобождаване на ищеца от длъжността „управител” на „ВКТВ” Е., заемана по силата на предходен срочен договор за управление. За доказано е прието и обстоятелството, че с определение № 1173/16.11.2015 г. по адм. д. № 684/2015 г. на Административен съд – Пазарджик е прекратено производството по подадена от ищеца жалба срещу решението от 24.08.2015 г. на Общински съвет – В. за отказ да се утвърди предложеното от конкурсната комисия класиране и да се сключи договор за управление с класирания на първо място кандидат.
За да се произнесе по основателността на иска, въззивният съд е съобразил приложимите към спора разпоредби на чл.40, ал.1 и ал.2 от приетата от Общински съвет – В. Наредба за учредяване на търговски дружества и упражняване правата на собственост на Община Велинград в търговски дружества. В посочените разпоредби е предвидено, че в тридневен срок от провеждането на публичния подбор за избор на управител конкурсната комисия предоставя на председателя на общинския съвет решение за определяне на представилия се най-успешно кандидат и класирането по ред на следващите участници; Председателят на общинския съвет внася решението на комисията и всички документи на класираните кандидати в Общински съвет – В., който на първо заседание, след провеждане на подбор, утвърждава предложеното класиране и избира представилия се най-успешно на проведения публичен подбор кандидат за управител на съответното общинско еднолично дружество с ограничена отговорност. Подвеждайки установените по делото правнорелевантни факти под хипотезите на чл.40, ал.1 и ал.2 от наредбата, въззивният съд е направил извод, че класирането на ищеца на първо място в проведената конкурсна процедура и предложението на конкурсната комисия за утвърждаване на класирането с последващо сключване на договор за управление не обвързват общинския съвет, който разполага с правото да откаже избор на предложената от комисията кандидатура. Съдът е изложил съображения, че конкурсната комисия има спомагателна функция и подпомага общинския съвет в процеса на вземане на решения, но общинският съвет, който не действа като административен орган, а като равнопоставен граждански субект, е в правото си да реши дали да утвърди или да не утвърди класирането на участниците в конкурса. За неоснователни са счетени доводите на ищеца за възникнало между него и „ВКТВ” Е. гражданско правоотношение по договор за управление, сключен чрез размяна на насрещни волеизявления при предпоставките на чл.13 и чл.14 ЗЗД. С мотив, че в действителност има направени волеизявления и от двете страни, но те реално не съвпадат поради ясно изразената воля на Общински съвет – В. да не утвърди предложеното от конкурсната комисия класиране, съдът е отрекъл осъществяването на хипотезата на сключен договор чрез размяна на насрещни волеизявления по смисъла на чл.13 и чл.14 ЗЗД. В зависимост от изложеното съдът е направил решаващия извод, че между ищеца и „ВКТВ” Е., респ. Община Велинград, не е възникнало правоотношение с източник договор за управление със съдържание, определено в одобрения с решението на Общински съвет – В. по протокол № 6/30.04.2015 г. проект на договора.
Като неоснователни са преценени и доводите на ищеца – жалбоподател, че отказът на Общински съвет – В. да сключи с него договор за управление, въпреки класирането му на първо място в проведената конкурсна процедура, съставлява неизпълнение на произтичащите от цитираната наредба задължения за утвърждаване на предложеното от конкурсната комисия класиране и за избор на най-успешно представилия се кандидат за управител. Въззивният съд е изложил аргументи, че единствено волята на общинския съвет дали да утвърди или не класирането на кандидатите е решаваща за сключване на договора за управление и при вземането на решение за това общинският съвет не е обвързан от предложението на комисията.
Въззивният съд е посочил, че споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, но не е формирал свои самостоятелни изводи относно значението на писмения договор за възлагане на управление за възникване на спорното правоотношение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд – Пазарджик въззивно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и с твърдение за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е заявено по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото :
„1. Писмената форма за действителност на един договор, дори и той да е формален, спазена ли е и когато насрещните съвпадащи волеизявления на страните са изразени и обективирани не в един общ писмен акт, а поотделно в различни писмени актове, които са достигнали до знанието на другата страна;
2. За задълженията на съда при тълкуването и прилагането на правните норми, и следва ли при тази негова дейност правните разпоредби и нормативните актове да се тълкуват и прилагат според точният им смисъл и цел, според тяхната взаимовръзка с останалите правни норми от същия нормативен акт, без противоречие с разпоредби от по-висок по степен акт и с основните начала и принципи на правото, морала и обичая, по-конкретно :
– Обвързан ли е общинският съвет или не от приета от самия него общинска наредба, регламентираща реда, условията и последиците при провеждане на конкурсна процедура за избор на управител на общинско дружество, и от собственото си решение за обявяване на такава процедура съгласно наредбата, и обвързват ли него и самата община резултатите от конкурса, обявени от назначената от общинския съвет с такива правомощия и цел конкурсна комисия, която в изпълнение на тези правомощия е взела конкретно решение за определяне на най-добре представилия се кандидат и за класиране на участниците, внесла е съответното предложение в общинския съвет за утвърждаване на класирането и за избиране за управител на конкретен кандидат;
– Чл.40 от Наредбата на ОбС – В. за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване на правата на собственост на общината в търговските дружества, дава ли право на произволен избор на общинския съвет дали да утвърди или да не утвърди предложението на неговата комисия, както и дали да избере или да не избере посоченото от комисията лице за управител, и отказа на общинския съвет да се съобрази с резултатите от конкурса какви правни последици има, съответно обвързва ли го решението на комисията;
– Правилно или превратно е тълкувал и приложил въззивният съд разпоредбите на посочената общинска наредба, касаещи избора на управител на общинско дружество , вкл. и на чл.40 от нея, като е приел, че тя не задължава общинския съвет, който може да обяви процедура за избор на управител, но няма задължение да се съобрази с резултатите от подбора, дори и без да има основания за това”.
За първия въпрос се твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 21 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 595/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение № 410/27.06.1990 г. по гр. д. № 326/1990 г. на ВКС, ІІІ г. о., а за въпросите по т.2 – че са решени в противоречие със задължителна и каузална практика на ВКС, в която е разяснено как следва да са тълкуват разпоредбите на закона в съответствие с изискванията на чл.46 ЗНА и чл.5 ГПК.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК се допуска по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело – чл.280, ал.1 ГПК, ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В съобразителната част на решението е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
Първият от поставените въпроси не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС. Въпреки препращането към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд не е излагал съображения във връзка с извода на първоинстанционния съд за отсъствие на възникнало между ищеца и „ВКТВ” Е. гражданско правоотношение поради липса на сключен писмен договор за възлагане на управление. За да сподели крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, въззивният съд е поставил акцент върху липсата на насрещни съвпадащи волеизявления между страните в твърдяното правоотношение, покриващи фактическия състав на договора за възлагане на управление. Въззивният съд не е формирал самостоятелни изводи по въпроса дали при конкретните факти по делото възникването на правоотношението е предпоставено от оформянето на писмен договор за възлагане на управление или е възможно договорът да бъде сключен чрез размяна на писмени волеизявления на страните. Решаващият извод на въззивния съд се свежда до преценката, че няма съвпадаща воля на страните, насочена към сключване на договор за управление, което е достатъчно да се отрече възникването на правоотношението. Предвид мотивите към обжалваното решение, въпросът не е обуславящ за изхода на делото и не е налице противоречие с практиката в представените решения по гр. д. № 595/2011 г. и гр. д. № 326/1990 г. на ВКС, ІІІ г. о., в които е прието, че необходимата писмена форма на трудовия договор е спазена и в случаите, когато волеизявленията на страните и постигнатото съгласие за сключването му са отразени не в един, а в различни документи, респ. че договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да се материализират и поотделно.
Въпросите, формулирани в т.2, са относими изцяло към правилността на въззивното решение и не притежават белезите на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Извършеното от въззивния съд тълкуване на разпоредбите на приетата от Общински съвет – В. наредба, уреждаща правилата за провеждане на публичен подбор за избор на управител и възлагане управлението на търговски дружества с общинско участие, е израз на решаващата дейност на съда по прилагане на материалния закон. Нарушенията при тълкуването и прилагането на закона могат да доведат до неправилност на обжалваното решение – чл.281, т.3 ГПК, но в стадия на производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не проверява законосъобразността на изводите на въззивния съд, обусловили постановения с решението правен резултат. Поради изложеното дори въззивният съд да е изтълкувал и приложил неправилно разпоредбите на конкретната наредба и да е формирал незаконосъобразни изводи относно възникването на спорното правоотношение, това не е основание въззивното решение да се допусне до касационен контрол.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е и недоказването на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът се е позовал на цитати от мотивите към тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС по чл.290 ГПК, в които е изразено становище относно принципните правила за тълкуване на закона, но не е дадено разрешение на правни въпроси, включени в предмета на разгледаното от въззивния съд дело и разрешени с обжалваното решение. Същевременно, преценен от гледна точка на указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът за тълкуването на приложимите към спора правни разпоредби е пряко свързан с правилността на извършената от въззивния съд тълкувателна и правоприлагаща дейност, което изключва хипотезата на противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Общото основание за достъп до касационно обжалване (чл.280, ал.1 ГПК) не е осъществено и по отношение на въпросите, за които касаторът поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото :
„1. Приложими ли са общите разпоредби на чл.13 и чл.14 от ЗЗД към хипотезите и отношенията, които възникват при обявяване на конкурсна процедура за избор на управител на едно търговско дружество, и по-конкретно :
– Обявяването на такава конкурсна процедура (за избор на управител) въз основа на взето изрично писмено решение, с обявен от обявяващия и приложен към конкурсната документация утвърден с решението проект на конкретния договор (за управление), за който е посочено, че ще се сключи с класирания на първо място кандидат, съставлява ли писмено „предложение“ по смисъла на чл.13 от ЗЗД за сключване на конкретния договор за управление;
– О. посочената конкурсна процедура има ли качеството на „предложител“ по смисъла на чл.13 от ЗЗД, и публичното обявяване на такава процедура съставлява ли „предложение“ (до неограничен кръг лица) по смисъла на тази разпоредба, за сключване на конкретния договор със съответния евентуален кандидат, за който в тази процедура се установи, че отговаря на обявените изисквания и бъде класиран на първо място;
– Направено от предложителя по този начин предложение обвързва ли го при условията на чл.13 от ЗЗД;
– Подаването на писмено заявление за участие в такава конкурсна процедура, с прилагане на всички изисквани от предложителя документи, от конкретен кандидат съставлява ли писмено „приемане“ на предложението по смисъла на чл.13 от ЗЗД за сключване на конкретния договор;
– Когато конкурсната процедура е обявена с писмен акт и обявения от предложителя конкретен договор (за управление) с всички негови клаузи е неразделна част от конкурсната документация, и когато съответния кандидат писмено заяви участието си в тази процедура и желание за избирането му за управител, и в обявената процедура се установи, че този кандидат напълно отговаря на всички изисквания и условия и е класиран на първо място, то тогава налице ли са две писмени насрещни съвпадащи волеизявления (предложение и приемане) за сключване на конкретния договор;
– При описаната по-горе хипотеза, настъпват ли последиците на чл.14 от ЗЗД и смята ли се за сключен и кога между страните (предложителят и приемащият) конкретният договор за управление, и дали това е в момента, в който конкурсната процедура приключи с безспорното установяване, че именно конкретният кандидат изцяло отговаря на предварително обявените изисквания за управител и за сключване с него на конкретния обявен договор за управление;
– Как се отразява на отношенията между страните наличието на последващ „отказ“ от страна на предложителя (направен след като до него вече е достигнало приемането) при описаната по-горе хипотеза, и по-конкретно – има ли значение такъв отказ за самото възникване на договорната връзка между страните, или той е от значение само във връзка с отношенията им относно изпълнението или неизпълнението на вече възникналия договор, включително и в хипотеза на отказ на предложителя да се съобрази с резултата от конкурсната процедура, да приеме и оповести с изричен акт този резултат и да подпише с класирания на първо място кандидат един общ писмен акт „договор за управление“ – който е бил вече утвърден от предложителя и обявен като част от конкурсната документация;
2. В случаите на обявена от общинския съвет (действащ в качеството му на общо събрание на еднолично общинско търговско дружество, и от името и вместо общината като едноличен собственик на капитала на Е.) конкурсна процедура за публичен подбор на управител на общинско търговско дружество, която процедура е надлежно проведена от специално назначената от него конкурсна комисия с извършено класиране на кандидатите за управители и с отправено и внесено в общинския съвет предложение за избиране за управител на класирания на първо място, и когато в приета от същия общински съвет наредба е предвидено, че той „на първото заседание, след провеждането на подбора, утвърждава предложеното класиране и избира представилия се най-успешно на проведения публичен подбор кандидат за управител“ (така в случая чл.40 ал.2 от Наредбата на ОбС-В.), то това класиране на кандидата на първо място и проведената конкурсна процедура имат ли някакво правно значение и какви правни последици настъпват, включително възникват ли договорни отношения, в частност такива по конкретния договор за управление с класирания на първо място, или на този етап отношенията са все още в преддоговорна фаза”.
Първата група въпроси не са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отхвърлянето на предявения от касатора установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК не е обусловен от тяхното разрешаване. Въззивният съд, без да отрича приложимостта на разпоредбите на чл.13 и чл.14 ЗЗД към отношенията при обявяване на конкурсна процедура за избор на управител на търговско дружество (в каквато насока е първият въпрос по т.1), е направил извод, че в случая между ищеца – касатор и ответното търговско дружество не е възникнало правоотношение с източник договор за управление по причина, че няма насрещни съвпадащи волеизявления на страните, покриващи фактическия състав на договора за възлагане на управление на търговско дружество с ограничена отговорност. Отделен е въпросът дали с оглед правната природа и формалния характер на този вид договор е възможно той да бъде сключен чрез размяна на волеизявления в хипотезата на чл.13 и чл.14 ЗЗД. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд изобщо не е се е произнасял по останалите въпроси, включени като подвъпроси в съдържанието на въпроса по т.1, и не е формирал решаващи изводи по повод на тях, поради което същите не могат да предпоставят допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Формулираните в т.2 въпроси са относими изцяло към правилността на въззивното решение и не притежават белезите на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Техният отговор е обусловен изцяло от преценката на фактите по конкретното дело, в резултат на която въззивният съд е достигнал до решаващия извод за липса на валидно възникнало между ищеца – касатор и „ВКТВ” Е. правоотношение по договор за управление. Законосъобразността на изводите, с които съдът е мотивирал неоснователността на иска, не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Относимостта на въпросите към правилността на решението е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване във връзка с тях.
Като аргумент за недопускане на касационно обжалване по двете групи въпроси следва да се посочи и отсъствието на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с която касаторът е обосновал искането си за достъп до касационен контрол. В т.4 от цитираното тълкувателно решение е разяснено, че разрешеният с въззивното решение правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Разрешаването на поставените от касатора въпроси не предполага тълкуване и прилагане на непълни, неясни или противоречиви законови разпоредби, поради което въпросите не биха могли да се определят като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на дадените от ОСГТК на ВКС указания. Освен това, с оглед обусловеността на въпросите от специфичните факти по конкретното дело, въпросите биха били от значение за правилното решаване на делото, но произнасянето по тях няма да съставлява принос в тълкуването, с каквото изискване законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения решението по в. гр. д. № 283/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик не следва да се допуска до касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на подлежащите на касационно обжалване решения на въззивните съдилища, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към решението, без да е необходимо да се извършва присъщата на производството по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице, когато въззивният съд е постановил решението си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, игнорирал е императивни правни норми, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е аргументирал основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с доводи, които не насочват към очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, а предполагат проверка от страна на касационната инстанция дали въззивният съд е приложил правилно материалния закон, дали е преценил правилно фактите и доказателствата по делото и дали е спазил логическите правила при формиране на изводите, обусловили отхвърлянето на предявения иск. Извършването на такава проверка е възможно само в производството по чл.290, ал.2 ГПК, но в случая то не може да се реализира, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване и в рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не преценява решението като очевидно неправилно.
Предвид изложеното, решението по в. гр. д. № 283/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик не следва да се допуска до касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Разноски за производството по чл.288 ГПК не следва да се присъждат на ответниците по касация поради липса на представени доказателства, че адвокатските възнаграждения, уговорени в приложените към отговорите по чл.287 ГПК договори за правна защита и съдействие от 12.10.2018 г. между Община Велинград и адв. Д. С. и от 12.10.2018 г. между „ВКТВ” Е. и адв. З. Д., са платени реално по посочения в договорите начин – чрез превод по банкова сметка, или в брой.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 233 от 08.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 283/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :