О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр.София, 14.03.2013г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1263 описа на ВКС за 2012год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалбано е решение от 29.06.2012г. по гр.д.№179/2012г. на ОС Стара Загора, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното проложение на закона и развитието на правото.
Ответницата С. А. Т., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от С. А. искове срещу [фирма], с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, като е отмененил дисциплинарното уволнеие, извършетно със Заповед №2339/20.09.2011г, възстановил я е на заеманата отпреди уволнението длъжност “Пекар в отдел С.” и й е присъдил обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението в размер на 2875 лева.
Прието е по делото, че ищцата-ответница по жалба е заемала длъжност “Пекар в отдел С.” по силата на договор от 28.08.2008г. и със Заповед №2339/20.09.2011г., на основание чл.187, т.3, 7, 8, и 10 КТ жалбоподателят е прекратил трудовото правоотношение за извършени системни нарушения на трудовата дисциплинапоради с дисциплинарно уволнение, като допуснатите нарушения, свързани с неспазване на техническите и технологични правила за работа, са описани в издадената заповед като осъществени на следните дати: 17.09.2010г., 19.03.2011г. и 09.05.2011г.
Съдът е изложил съображения за това, че за нарушението на 17.10.2010г.. лицето е било наказано и с дисциплинарно наказание “забележка”, а оттносно останалите допуснати нарушения жалбоподателят е пропуснал законоустановеният срок за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл.194, ал.1 КТ, който предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По тези съображения съдъте счел издадената заповед за незаконосъобразна.
Като е счел уволнението за незакноно съдът е уважил като основатилни и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ.
Като е обжалвал решението на въззивния съд в изложение по чл.284, ал.3 ГПКработодателят, чрез процесуалния си представител е изложил становище, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли извършените от работника системни нарушения по чл.190, ал.1,т.3 КТ да не са били наказвани или е достатъчно само едно от тях да не е наказвано преди дисциплинарното увалнение, необходимо ли е при наличие на основание по чл.190, ал.1, т.3 КТ всички нарушения да са извършени в двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ или това се отнася само до нарушения които не са били наказани преди това по друг ред, как се броят сроковете по чл.194, ал.1 КТ, когато роботнокът е бил в законоустановен отпуск по болест. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и че същите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правмото. Представя решение от 09.03.2011г. по гр.д.№1972/2009г. ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че за наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието – работникът /служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по поставените от жалбоподателя въпроси. По същите е налице задължителна практика, изразена в решения по чл.290 ГПК : решение от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. на ВКС, ІV г.о , решение от 13.12.2011г. по гр.д.№N 1681 /2010г., ІV г.о. на ВКС и решение от 10.01.2012г. по гр.д.№ 354/2011г. ІІІ г.о. на ВКС. В практиката се приема, че системност по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ, представлява извършването на три нарушения на трудовата дисциплина в сроковете по чл.194, ал.1 КТ, за които не е наложено дисциплинарно наказание или срокът на наложеното дисциплинарно наказание по някое от тях не е изтекъл. Посочва се, че сроковете за налагане на наказанията са два – двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му, като съотношението между двата срока е следното – ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Прието е, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение, т.е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. В съответствие с тази практика съдът е счел за основатерлни исковете с правно основание чл.344, ал.1 т.1 – 3 КТ.
Така установената практика не е неправилна, поради което не следва да бъде допускано касационно обжалване с оглед нейната промяна.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.06.2012г. по гр.д.№179/2012г. на ОС Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: