1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 14.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело №1859 по описа за 2013 г..
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „С. Д. И. СЛ” –гр. М., Испания чрез процесуалния му пълномощник срещу определение № 16 231 от 10.10.2012 г. по ч.гр.дело №10 549/ 2012г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане от 17.05.2012 г. на СРС, 45 с-в на ГК по гр.д. №4991/12, с което е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ал.1, т.1 ГПК за сумата от 25 000 лева срещу [фирма]-София.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1,т.т.1,2 .3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че от страна на жалбоподателя е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК . Същото не е отговаряло на законовите изисквания на чл. 410 ал.2 от ГПК, досежно своето съдържание: липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава твърдяното вземане за неустойки. З. е посочил само клаузата от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен между страните на 12.12.2007 г. и анекси към него , предвиждаща неустойка за неизпълнение на задълженията на продавача да извърши всички довършителни работи в отделните обекти в сградата предмет на предварителния договор за покупко-продажба , без да посочи същите по вид и стойност.. Ето защо и доколкото липсва законова правна възможност в заповедното производство за отстраняване нередовностите на заявлението, то съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Формулираният от касатора релевантен за спора въпрос обобщено се свежда до изискванията по чл. 410 ал.2 ГПК за редовността на съдържанието на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК.
По така конкретизирания правен въпрос вече е налице константна задължителна за съдилищата практика на ВКС, с която е преодоляно съществуващото противоречиво решаване на обуславящия въпрос от съдилищата в периода непосредствено след въвеждането с новия ГПК от 2007 г. на института на заповедното производство като част от българското гражданско процесуалното право. Така в Определение № 844/28.10.2010 г. по ч.т.д. № 731/2010 г. на ВКС, ТК, 2-ро т.о. постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, както и в цитираните в него множество съдебни актове на върховната касационна инстанция се застъпва категоричното становище, че в заявлението по чл.410 ал.2 ГПК заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане като посочи фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и изискуемост в степен осигуряваща яснота за съда относно спорното право и гарантираща в един по-късен момент правото на защита на длъжника чрез подаване на възражение срещу заповедта, както и възможност за преценка предмета, а от тук и допустимостта на евентуален предявен в последствие установителен иск по чл.415 ГПК. В случая в самото заявление се сочи източника на възникване /клауза за неустойка/, но не и за настъпване на изискуемостта, според договореното в самия предварителен договор, копие от който и от анексите към него не се и прилага. Липсата на изложение на тези обстоятелства в самото заявление по чл.410 ал.2 от ГПК не се отстранява подобно на нередовностите на исковата молба, а води до отказ от страна на сезирания съд да издаде желаната заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Вторият въпрос в изложението към частната касационна алба:за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си съдържанието на заявлението не би променило по никакъв начин крайния изход по спора, с оглед вече изложеното и в този смисъл не се явява обуславящ.
От всичко изложено следва, че няма основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, тъй като в обжалвания акт обуславящият правен въпрос е разрешен в унисон с цитираната константна практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16 231 от 10.10.2012 г. по ч.гр.дело №10 549/ 2012г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.